РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЕБЕТАТА В ЕПРУВЕТКА: БЛАГОСЛОВЕНИ ИЛИ АНАТЕМОСАНИ?

3221 0

reprАвтор: Олга Гуманова
Източник:Pravda.ru

08.10.2010

Говорител на Ватикана разкритикува присъждането на Нобелова награда за медицина на британския учен Робърт Едуардс, създателят на метода за ин-витро оплождане. Pravda.ru говори с отец Димитри (Першин), учител по биоетика, за да разбере дали този метод е приемлив за православните и дали IVF (ин-витро оплождането) носи щастие на бездетните двойки.

- Отец Димитри, въз основа на критериите на православния морал, правилно ли е да се прибягва до IVF или не?

„От гледна точка на „Основната социална концепция на Руската православна църква“, човешкият живот и душа са с най-висока стойност, но основният принцип е хипократовото задължение „да не се вреди”, според което медицинските процедури не трябва да нарушават Божите заповеди.

Тук са представени три момента, които са абсолютно недопустими. Първият е създаването и унищожаването на излишните ембриони. Тъй като ефективността от IVF е ниска, в четири от пет случая, процедурата трябва да бъде повторена. За да се избегнат рисковете, свързани с хормоналното стимулиране, често се препоръчва веднага да бъдат създадени повече от необходимото ембриони, и да бъдат замразени, в случай на неуспех на първото имплантиране. Но ако то протече добре, тези ембриони са обречени на унищожение, което е неприемливо.

Вторият момент е износването на дете чрез сурогатно майчинство, което е оскърбление за човешкото достойнство на наетата майка и причинява големи вреди на детето, отделено от нея. А третият е използването на донорски клетки. Бракът е тайнство за двама, в което няма място за трета страна.

„Основната социална концепция“ не се противопоставя на IVF, което използва само двамата родители и няма трета страна, няма експерименти с избора на външността на детето, и когато всички ембриони се имплантират.

Все пак, основният проблем на IVF остава увеличената вероятност за патология, заболявания на детето, генетични дефекти. Това не е новост, това е известно на медицината.

Съществува и проблемът с експериментирането върху човешки същества без тяхното съгласие. Очевидно е, че подобно експериментиране не е приемливо; това са основните, съществени правила на европейската биоетика. А в случая с IVF, животът е в резултат от някакъв експеримент, независимо от факта, че съгласието на детето не може по принцип да бъде получено.

Мога ли да предположа, че желанието да се сдобиеш с дете е достатъчно, за да гарантира, че здравето му не е поставено на карта? Всички са отговорни за отговора на този въпрос.

Подобна е ситуацията, в която родителите, които имат някакви наследствени заболявания – като хемофилия, въпреки това решават да имат дете и бебетата се раждат болни. Църквата не забранява зачатието в този случай, но вярва, че би било по-добре да се върздържат от раждането на свои деца. В този случай е по-добре да осиновят. В случая с IVF, тъй като вероятността от това детето да е засегнато е висока, въпросът също е остър.

- Някои хора обвиняват католическата и православната църкви в жестокост: IVF е сбособно да даде на бездетните двойки радостта от бащинството и майчиството, а в същото време християните го забраняват.

„IVF може да бъде проведено при условията „допълнителните” ембриони да не се унищожават и да не се използват донорски клетки. Това се прави в Италия. Те създават само три ембриона, клетките за тях са взети само от родителите и всичките три ембриона се имплантират. Няма експерименти с ебриони, няма унищожение. Според „Основната социална концепция на Руската православна църква“, подобен подход е приемлив като метод за преодоляване на безплодието.

- Какъв съвет бихте дали на двойки, които по медицински причини са неспособни да заченат дете сами и обмислят дали да не предприемат IVF?

„Посещение на най-близкото до тях сиропиталище.“

- Много двойки днес не искат да чакат за зачеване. Ако бременността не настъпи в най-краткия възможен срок, те бързат да правят IVF.

„Всички рискове и всички проблеми, които се причиняват от тази изкуствена намеса в репродуктивните функции на тялото, се прехвърлят върху децата. Рискът от това детето да е засегнато значително нараства, детето ще страда. Стои въпросът дали това е цената, която ние плащаме, за да имаме собствено дете.“