Самопровъзгласилите се съдници

834 0
sudnitsi

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

На една от лекциите на Седмицата на Православната книга в град Варна през 2010г. Черногорският и Приморски митрополит Амфилохий изрече мисъл, в която всички ние следва дълбоко да вникнем. Пред препълнената зала, той заяви следното: ”Ние, християните твърде често делим хората на добри и лоши, светци и мерзавци, а това означава, че не сме проумели напълно учението на Христос. Спасителят никога не е постъпвал така. Той е приемал всички!”
Това негово изказване е истинско откровение, още повече, че е изречено не просто от един обикновен свещеник, монах или богослов, а от владика, който е пребивавал дълги години на Атон, почерпил от живото Предание на Светото Православие и личен приятел на св. Паисий Светогорец. За съжаление, той наистина е прав, защото в много случаи, ние не само изпадаме в тази съблазън, но и в тежкия грях на осъждането. Това е плод или на нашата незрялост, или повърхностно отношение към хората. Това е част от трагичната човешка немощ. Ние си мислим, че виждаме нещата ясно, а всъщност гледаме на тях с нездравия поглед на полуслепци. Така от свидетели се превръщаме в съдници. Лепим етикети за хора и неща, които недостатъчно задълбочено познаваме или просто не сме проверили. Но какво знаем ние за душата на другия? Нима можем да обозрем неговото душевно състояние в тази пълнота, за да си присвоим правото да даваме оценки. Може той да е в период на особени изпитания, да е подложен на силни изкушения или мисловни нападения от страна на поднебесните духове на злобата.

Но за кого дойде Христос? Нали за цялото паднало човечество. Нещо повече – той ясно и категорично казва: ”…не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние!” /Мат.9:13/. От висотата на Своя Жертвен Кръст, Той е разтворил ръцете Си, за да прегърне всички Божии синове и дъщери. Затова в хода на Своята тригодишна мисия в плът, се обърна към най-поразените от заразата на греха. За да излекува болните и изцери раните им със Своето неизразимо човеколюбие. Именно поради това се обърна към законника Савел и освети живота му или към една порочна жена, обсебена от седем бяса – Мария Магдалина. С лекота пренебрегна общата оценка на юдеите „отби се при грешен човек!” /Лук.19:7/, когато се спря и удостои с внимание и посещение дома на Закхей. Ако беше подходил морално никога не би се обърнал към такива нечестивци, носещи печата на общественото презрение. Ако би постъпил логично, удобно би избегнал да посети подобен тип „проблемни хора“. Защото би преценил, че това би попречило на неговата добра репутация и социален престиж сред онези, които задължително трябва да бъдат спечелени за новото учение. Но… Той в тихото си величие е избрал недостойните. Защото казано е: ”Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните” /1 Кор.1:27/. Това е проява не само на Неговата Премъдрост, но най-вече на необятната Му милост към хората. Светиите и Божиите угодници са раздавали Божиите дарове на всички, верни на Неговото послание: ”И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда?” /Лук.6:33/. Посещавали са домове на нечестиви, подавали са им ръка в трудни моменти, поемали са част от болките им и са ги превръщали в свои и така са изпълнявали закона Христов. Ние, не по-малко грешните от тях, но облечени с нашите вечни претенции и удобно сложили своите маски, сме се превърнали в самозвани съдници и с оценките си допълнително увеличаваме товара на личните си грехове, като подхождаме с патоса на въздаятели. Нашият морализъм е не само болест, но и нашата самоприсъда, като неразбрали и най-важното – неживеещи учението на Христос. И всичко това от липса на благодат, от недостатъчно проникване в мисията и словата на Спасителя. Ние всички твърдим, че сме Негови последователи и вярваме в Него, но в делата си показваме истинското си лице. А именно на хора, които обикновено се водят от светски подбуди и преодоляват проблемите си по чисто светски, пошъл и суетен начин, търсейки преди всичко удобството и интереса, а не жертвата или служението на ближните.

Светите отци са ни предали един духовен закон – когато осъдиш някого, не след дълго ти изпадаш в греха, заради който си го осъдил! В слепотата си не само се самонараняваме, но и самоосъждаме!

Нека всички отхвърлим пагубния патос на осъждане и изоставим позата си на всевиждащи достойнството и недостойнството на другите, а да последваме примера на Спасителя, който в Своето съвършенство като Син Божи се принизи до нас, горделивите, изричайки кротко: ”защото не дойдох да съдя света, а да спася света.” /Йоан 12:47/!