СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ БЛАГОТВОРИ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА

2775 0
litur

Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Превод: Константин Константинов

След претворяването на Светите Дарове свещеникът  чете молитвата, в която се казва:

Още Ти принасяме тази словесна служба за вселената, за светата вселенска и апостолска Църква, за всички, които пребивават в чистота и честен живот.

Св Литургия се принася за целия свят, за вселената. Тя се нарича словесна служба (служение).  Нашето служение има причина ( λόγος – слово, причина, смисъл) за съществуване, има цел, не е без причина, и  нашият ум,  сърце, тяло и  душа участват  в богослужението. Затова на св. Литургия участваме с душа и тяло. Участват нашите сетива, виждаме св. Литургия, участва нашия слух, слушаме, участва нашият вкус, вкусваме плода на св. Литургия, който е Тялото и Кръвта Христови, участва нашето осезание, докосваме всички тези свети символи и тайни, умът ни също участва, разбира какво се казва в богослужението. Целият човек участва.

Разбира се, ще ми кажеш, ако съм някъде, където се служи св. Литургия, примерно на френски и не знам езика – хайде, френски някои може да знаят, но примерно ако служат на суахили – ако сме в Кения, при нашия съотечественик митрополита на Кения Макарий, където св. Литургия се служи на суахили, какво бихме разбрали? Нищо. Въпреки това ние изобщо  няма да бъдем ощетени, защото ще участваме в Тялото и Кръвта Христови, което Бог е благословил чрез канонично свещенство на православните свещеници. Както и бебетата, защо ги водим в църква? Какво разбират от това, което казваме? Интелектуално не разбират, но реално разбират, защото тяхната душа участва и имат опит от Бога, Който присъства в св. Литургия. Където са двама или трима събрани в Моето име, там съм сред тях, казва Христос.

Един сляп човек не вижда св. Литургия, но компенсира телесното незрение със зрението на душата. Един глух човек може да не чува св. Литургия, но компенсира това с участието в богослужението.
Следователно това словесно служение обгръща и освещава целия човек, ума, сърцето, разума, сетивата и се принася за вселената, за целия свят. Затова св. Литургия е всечовешко благодеяние. Когато служим св. Литургия целия свят бива благотворен, благославя се цялата вселена, цялото творение. И под вселената се има предвид цялото Божие миросъздание. Защо? Защото това, което  човек прави и се казва по време на нея, има безкрайни измерения –   едно благословено слово, слово, което благославя Божието име, възприема необятни измерения.

Има  една научна теория, която казва, че нищо от словото не се губи. И ако някога съществува възможност да се чуят нашите думи след хиляда години, сега, разбира се, не знам дали по човешки може, но е доказано в опита на светците и тяхното учение, че нищо не се губи, словото на молитвата, на славословието към Бога се простира во веки веков. Затова всяка молитва завършва с израза во веки веков.  Благословен Бог наш, сега винаги и во веки веков!, Който чупи звуковата бариера, бариерата на звука, на времето и на пространството и това благославяне на Бога се простира во веки веков.
Някога Бог даде на един мой приятел, йеромонах, да почувства в Светия Дух, като духовно преживяване, това необятно измерение на вековете. Когато тръгнал да произнесе възгласа Благословено царството на Отца, и Сина, и Светия Дух  сега, винаги и во веки веков!, пространството и времето пред него сякаш се отворили и видял този възглас, това благославяне на Бога да се простира в безкрайните векове.  Ако можем да го проумеем, той видял как това благославяне на Божието име покрива разстояние от милиони светлинни години и отеква в безкрая. Затова е важно да се молим, и е трагично да говорим лоши думи или да хулим. Злото е голямо, но и Божието благословение е безкрайно. Това Божие благословение обгръща цялото творение, особено света, този, който знаем, вселената, земята, цялото Божие творение.

Живеем на  тази земя и хората минават през толкова трудности и проблеми, толкова хора загиват  всеки ден, 25  загинали тук, 30 там, 50 на друго място. Стигнахме дотам  да слушаме новините и да не ни прави впечатление. Колко са загинали днес? 25 в Ирак, 30 на друго място от изригване на вулкан, 15 в някоя друга страна. Сякаш  нищо не е станало, за нас това са числа и не можем да направим нищо. Какво можем да направим? Каквито и сили да имаме, каквито и възможности да имаме, те са малки, ние сме ограничени същества. Малки хора сме. Хайде, да помогна на моя квартал, да помогна на половината град, да помогна и на другия град и на цял Кипър. И какво сме ние. Какво е Кипър? Търсиш да го намериш на картата на света и е като оризово зрънце.

Бог обаче обгръща цялата вселена и св. Литургия се принася за цялата вселена. Св. Литургия и Божието благословение обхваща целия свят, всичко, творението, природата, дървета, птици, небето, земята, вселената. Човек не може да каже, че Бог благославя света с ограничена мярка. Бог не може да каже: Благославям хората, но благословението Ми стига оттук дотам. Не мога да благословя  всички! Бог е над всичко това, Той е отвъд  всички тези неща.  Неговото благословение обгръща цялата вселена. Затова е много важно да извършваме св. Литургия,  важно и за един град, за едно място, за една община, за една църква, за една страна да се служи св. Литургия.

В Русия православните минали през много гонения, трудности, невероятни трудни събития, но въпреки това служели  св. Литургия  и това- т.е. Църквата, вярата-  ги крепило. И това е знак за съществуването на Църквата. Това е велико събитие – затова трябва да смятаме себе си за особено благословени, когато се намираме на св. Литургия, и в онзи час трябва да се молим, защото молитвата не обхваща само нас, нито само нашето семейство и познати, а цялата вселена, целия свят.  Тя обгръща не само живите, но и починалите. Затова нека не презираме св. Литургия, да не смятаме, че е нещо несъществено, е, да отслужим една Литургия. Не, тя е всичко. Ако се служи св. Литургия, и нищо друго да не става, това е достатъчно. Ако всичко друго правим, но не се служи св. Литургия, всичко друго е мъртво. Знаете ли как нашата душа чувства това? – когато отиваме в страни, в които няма Православна църква и не се служи св. Литургия. Наистина чувстваш задушаване, чувстваш, че това място няма живот. Но когато отидеш в страни, където служат св. Литургия, има православни храмове, чувстваш вливане на кислород, на духовен кислород, който излиза от св. Трапеза, от св. Литургия към целия свят.

Принасяме тази словесна служба на св. Литургия за вселената и Бог знае нуждата на всеки, не е необходимо ние да Му я казваме. Той знае и ще види и дечицата, и старците, и оставените, и тези, които се намират в опасност, и всички  в най-далечното място на света, което не е показано на картата, Бог знае как да отиде там, да посети душите на тези хора, на починалите, на живите, на болните, да отиде да утеши хората, където и да се намират. След като ние с нашите средства не можем. Освен за цялата вселена св. Литургия се принася още за светата, съборна и апостолска Църква.

Още Ти принасяме тази словесна служба . . .за светата вселенска и апостолска Църква.

Църквата е свята, защото Христос я освети, защото Той я основа, защото Той присъства в нея, тя е съборна (καθολική- католична). Защо? Тя не е римокатолическа, а католична, т.е. съборна, защото Църквата е за целия свят, това означава католична. Тя е Христовата Църква за целия свят. Тя е католична и това означава, че притежава цялата истина, католичната(всеобхватната) истина.

Тя е апостолска, защото е основана от Христос, а св. апостоли със своята проповед, кръв и жертва разпространили истината на Църквата в целия свят. Всички ние сме Църквата. Не  само епископите, презвитерите  и дяконите. Клир и народ съставяме Църквата, всички сме Църквата.

Св. Литургия се принася и за всички, които пребивават в чистота и честен живот.

Църквата смята като особен чин подвизаващи се тези, които живеят в чистота. С всяка форма на чистота, душевна, телесна, интелектуална, една всеобхватна чистота. Защото е голяма борба, особено в наши дни, човек да запази чисти своя ум, сърце, тяло, душа.  Това е велико дело. За съжаление, днес нашите деца и всички ние загубихме нашата  чистота, защото властват пороци и коварство. Виждате малки дечица, които знаят хиляди неща- добри, но и хиляда лоши, защото вече имат възможности да научават злото много рано, още преди да узреят, да могат да го различат и да го отхвърлят. Ако ние, които сме големи хора, когато имаме предизвикателства да извършим порочни и нечисти дела, се съблазняваме, помислете какво става  с младите.

Затова св. Йоан Златоуст казва: велико чудо е когато видиш млад човек, който живее в целомъдрие. И знаете ли колко млади хора,  днес и винаги, се подвизават за Христовата любов и живеят в чистота, не го казват, никой не го знае, не е нещо, което се казва, особено днес, ако кажеш, че живееш в чистота, ще те изкарат луд. И особено има родители – и това е трагично – които теоретично са църковни хора (но ето какво правят).

Един 23-годишен  младеж йеховист започна връзка с една православна девойка и постепенно прояви интерес към Православната Църква, въпреки че беше израснал в заблудите на йеховистите. Постепенно  с помощта на Бога и на Света Богородица полагаше усилия, мина през катехизация, изучи православната вяра и стана православен – кръсти се. Родителите на момичето  бяха хора, които не го приемаха и казваха: не, ако не стане православен, няма да му дадем дъщеря ни! И дъщерята каза: няма да се оженя за него, ако не стане православен.  Той обаче стана православен, но не заради момичето, а реално заради Христос. И тъй, родителите бяха църковни хора. Но какво направиха? Те направиха недопустима грешка. Този 23-годишен младеж беше девствен и чист, защото така го научили неговите родители, така чел в Св. Писание. Нашите умници, православните, веднага след като се  кръсти, искаха да го накарат да преспи с дъщеря им – за да потвърдят, че не е хомосексуален, че не е нещо друго, а нормален мъж. И какво стана? Разбира се, той им каза довиждане! Приключиха и връзките и познанствата и всичко. Аз тези неща не ги правя. Не съм като едно животно, което, когато го купят,  изпитват неговите сексуални възможности.

Тези неща са грозни. Ще ми кажеш, какво ще правим, отче?  Добре,  ще посъветваш децата си, не ти казах да вземеш вериги  да ги вържеш, но не и ти, родителят, който си църковен човек, да подтикваш детето да върши тези грехове, защото така трябвало да направи  и така трябвало да стане.

Това е трагично. Да виждаш родители, които  подтикват децата си към греха, защото имат някакви съмнения. Един родител  заведе сина си при проститутка, за да види дали  детето може да има връзки с жена.   След  това аз наистина исках да го набия. Казах му: Искам да те набия, но  съм духовник, не мога да те набия. Но ако можех, щях да те смажа от бой.  Не те ли е срам?!  Водиш сина си да се изповяда, водиш на го на църква, бориш се, заведе го и на Света Гора. И кога го завел мислите? Излизайки от Света Гора в Солун. Това бил резултатът от Света Гора. Казах му: махай се да не те виждам пред мене! Ти баща (πατέρας)  ли си? Ти си чудовище (τέρας)! Остана втората част от думата. Той травматизира детето си, защото младежът беше благородно, чувствително дете. Заведе детето си да платиш на една блудница да направи тези неща?! Ама, къде си мислиш, че се намираш? Защото ти е влязла такава идея, че може да няма възможности да има връзки с жена. Какви са тези неща?!  Това са трагични, демонични неща. Аз не казвам да налагаш на другия чистотата насила –  насила Бог нищо не иска да става, но не и някакви комплексирани неща, които правим. Това са неща,  достойни за заплюване, тоест идва ти да го заплюеш и да си тръгнеш оттам и да кажеш, ако това е твоята вяра и връзка с Христос и Евангелието, какво повече да ти сторя? . . .

Борбата за чистота е голяма и чистотата не е само плътска, а съществува и  душевна и умствена чистота и чистота  на езика, на целия човек. Но и плътската чистота е много важно нещо и човек трябва да внимава. Когато се осквернява една част от човека, се осквернява целият човек, и когато се освещава една част от човека, се освещава целият човек. И когато ръсим със светена вода човека, благодатта се простира и в душата, и в тялото. Затова чистота е всеобхватна добродетел и обхваща цялото същество на човека. Църквата се моли силно за тези хора, които се опитват да живеят в чистота. Църквата разбира, знае тяхната борба, знае каква борба води човекът. Светците казват, че този, който е победил тялото и обуздал плътските страсти, той е победил природата. А този, който е победил природата, наистина е станал свръхестествен човек. Ще ми кажеш, кой може да стане свръхестествен човек? Може ли някой? С човешките сили – трудно е. С Божията сила е много лесно, в Христос е пре-лесно. С Божията сила чистотата, девството, целомъдрието са лесни неща, много лесни – когато Бог  присъства. Но  когато пропъдим Бога от нас, тогава всичко отива на кино, нищо не можем да направим.

Още Ти принасяме тази словесна служба . . . за всички, които пребивават в чистота и честен живот. Тоест за тези хора, които водят честен и скромен живот.  Те може да са милионери, но да са скромни, може да са  силни, може да е най-силният човек, но да е честен и скромен.

Днес, за съжаление, освен всичко друго, загубихме  нашата честност и скромност и  хората не знаят какво означава това. Понякога виждам  момчета и момичета, които обикновено идват да се изповядат, и им казвам: обличайте се скромно, за да не им кажа, че са почти голи!  И те ме гледат и казват- ааа, какво ни има, има ли ни нещо? Не са ли ни скромни дрехите? Ама, дъще, за Бога! Това дрехи ли са?  Загуби се мярката. Не съществува скромност. И тази скромност не е само в дрехите, това е по-малко зло, а тя липсва в твърде много неща – във външния вид, в поведението и т.н.

Ще ви кажа нещо, което ми направи впечатление тази година на лагера (към митрополията) за момичетата. Същото стана и с момчетата и нещата там донякъде бяха по-добре.  На едно тържество  духна вятър  и събори  хартиен лист  на  ръководителката.  Имаше толкова момичета наблизо – нито едно не се трогна да се наведе да го вземе. Гледаха горката жена да се навежда да вземе листа,  една друга жена да го гони да го хване. Същото стана и в следващия лагер за момичета през този период, пак нещо падна на земята, но нито едно момиче не помръдна. Това стана и при момчетата, защото през онези дни духаше силен вятър. 2-3 момчета обаче хукнаха да хванат листа. На мен ми падна химикалът, докато отговарях на техни недоумения, и те се хвърлиха да го вдигнат.

Защо не научаваме нашите деца да имат благородство и скромност? Паднало е нещо на някой по-възрастен, вземи го! Бива ли 150 момичета да гледат и да чакат от ръководителката  да гони листа и ти да не помръдваш? А си лесноподвижна като ластик?  Никакво трогване. Наблюдавах ги – никаква нагласа да помогнат.

На мен тук в изповедалнята ми падна химикалът. Падна зад стасидия*. Имаше един ученик от лицея, който се изповядваше, ама като змия стана, за да влезе зад стасидия да го намери! Удивих му се. Казах: Какво дете! Какво благородство има! Какъв юнак! Дори не му го казах да го направи, а му казах: остави го, ще го намерим после. Не, отче, да ти го дам! Веднага. Това нещо отразява и благородството на душата на човека. Скромността, благородството, любезността са неща, които не са само в думите, а във всичко. Скромният човек проявява скромност навсякъде и винаги, и в начина, по който седи,  яде, смее се, говори. Другият, който е груб, във всичко е груб. Но това не е хубаво нещо. Бог ни е създал не да бъдем груби, а благородни, любезни, Негови деца. . .
––––––
* Църковен стол, редици от столчета, наредени покрай стените на храма.