Светата Литургия е дар от Светия Дух

1646 0
lit

Автор: архимандрит Емилиян (от Симонопетра)
Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.com
Превод: Павел Стефанов

Светата Божествена литургия наистина е дар от Светия Дух за човечеството. Това е посвещение в тайните на Духа, начин на откровение на Бога и на всички небесни неща. В Литургията няма нищо, което да не разкрива Божеството и енергиите на Светата Троица.

Понеже ние знаем и вярваме, че Бог е нашият Отец, виждаме църквата, особено когато отслужваме Литургията, като наш истински дом. Ние влизаме и излизаме свободно, щастливи сме, че сме тук, прекръстваме се, запалваме свещи, говорим с приятелите си и лесно можем да видим, че православните смятат, че църквата е техният дом … Литургията е нашето семейство, нашето събрание, нашата къща. И каква просторна къща е! Заедно с нас са отсъстващите, заедно с грешниците и с нечестивите, и мъртвите, дори и тези, които са в ада, но все още могат да си спомнят нещо за Бога….

Така че ние идваме в църквата, в нашия истински дом и наистина се радваме. Това е най-голямата привилегия, която един християнин може да има. Тук ние приемаме Божията благодат. Ние усещаме нашето спасение, резултатите от изкупителното дело на нашия Бог, Христос, великият „Първосвещеник“… Христос живее за нас, моли се за нас и вдига ръце към небесния Отец… Той не престава да призовава нашите светии – и особено Своята Пречиста и Пресвята Майка – да се застъпват за нас пред небесния Отец, за нашите сърца, за нашите грехове, за нашите болки, за разочарованията в живота ни…. Така че не мислете, че когато отидем на църква, просто влизаме и излизаме от обикновена сграда. Ние отиваме и влизаме в Светая Светих, в самите небеса…

Когато влезем в църквата, ние прекосяваме разстоянието от църквата до небето… Виждаме хляба и виното, но кой от нас не вярва, че те са Христос? Вдъхваме аромата на виното и хляба, но кой от нас не вярва, че това са Тялото и Кръвта на Спасителя?… Това е тайнство.

Нашата литургия е изключително велик дар. Никой не е достоен за такова величие. Никой не може да направи нещо без Бога. Само Той прави тези великолепни благословения истински и ги поставя в нашите ръце и сърца.

… И за това казваме: Благодарим Ти, Господи Боже наш, защото повали легиони ангели (бесовете в преизподнята – бел.прев.), а издигна нас до небесата. Ние сме намерени достойни да застанем пред небесния Отец. Каква блаженност! Какво щастие!

Но нека всеки от нас да обмисли колко велики и богати ни е направил Бог; колко високо ни е възвисил, независимо от факта, че сме грешници! „Горко ми!“, казва св. пророк Исая, защото самият Бог е слязъл върху мен и се боя, че ще умра. И това е, което трябва да кажем и когато дойдем на църква. Трябва да се страхуваме, но и да се радваме. Ние трябва да треперим, но сърцата ни също трябва да скачат от радост, защото ние прегръщаме Бога и Бог ни прегръща.

Така че ние дойдохме на църква, на литургия! Не позволявайте нищо да нарушава спокойствието на душата ви. Бог присъства. Където и да погледнем, Бог е пред нас! Ако ние не Го виждаме, това не означава, че Той не е там, а това че очите ни не са свикнали да Го виждат…

С очите на нашия ум нека видим Царя, за когото ние грешниците отворихме пътя, и нека да кажем с псалмопевеца: „Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец; защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце…“ (Псалом 94:6-7). Нека отваряме дълбините на сърцата си към Господа, Който присъства тук с нас, и нека напредваме повече всеки ден, за да можем да открием всичко, което Бог, нашият Изкупител, направи за нас.