Светите отци за греха на пиянството

3608 0
alkohol

Автор: свещ. Димитрий Видумкин

Източник: www.pravoslavie.ru.

Превод: Татяна Филева

 

Проблемът за злоупотребата със спиртни напитки не е изключително руски проблем. Пиянството като греховно явление съществува в целия свят, и то от незапомнени времена. Много преди Рождество Христово ветхозаветният праотец Лот, „убеден от дъщерите си, се опил с вино и дяволът лесно го въвлякъл в любодеяние”. Но в Русия проблемът с пиянството винаги е стоял особено остро, а в последно време е придобил размах, застрашаващ националната сигурност. Можем да изброим много причини за симпатиите на руския човек към „зелената змия”, но едно можем да кажем със сигурност: „зелената змия” е изиграла същата роля в съдбите на нашите съотечественици, каквато и „древната змия” в съдбата на първите хора Адам и Ева – в този смисъл, че е причинява и продължава да причинява непреодолими беди в семействата на много от нас.

Пагубните последствия от влечението към виното винаги са били плачевни за човека и не е било възможно да не намерят отклик в учението на светите отци на Църквата, които винаги са проявявали пастирска грижа за нравственото здраве на човека. Това явление е било внимателно анализирано от отците и е получило точна оценка в много техни творения. Квинтесенцията на всички светоотечески изказвания за пиянството може да се изрази с лаконичната и точна формулировка на светителя Василий Велики, който е казал, че „пиянството е вражда против Бога” .

Причините за пиянството

Преподобният авва Доротей казва, че основните страсти, от които произлизат всички останали, са следните три: славолюбие, сребролюбие и сластолюбие. Но е възможно и тези три да бъдат сведени до едно общо начало, а именно до сластолюбието. Желаещият прославяне или обогатяване желае това не по някаква друга причина, а само защото се стреми да живее колкото се може по-комфортно и обезпечено, тоест, в крайна сметка, по-приятно за неговото самочувствие.

Само по себе си желанието да живеем щастливо не е предосъдително, тъй като човекът е създаден от Бога за вечен, блажен живот, и това желание и стремеж към блаженство е заложено в него изначално. Но човекът бил създаден по такъв начин, че блаженството на вечния живот било обусловено от съкровената връзка с Бога и имало Бога за свой източник. В откъснатостта от Бога и връзката с Него не може да има истинско щастие, а само някаква подмяна, „сурогатно доволство”, което се базира на изконната потребност от щастие и което намира човекът, не търсещ в Бога път към радостта. Един от тези сурогати е станало увличането от виното, което по силата на своите естествени свойства доставя на човека временно веселие.

По силата на повредеността на човешката природа, пътят към Бога за човека е станал трънлив. „Дай кръв и приеми дух” – с тези думи светите отци характеризират отредения ни път за борба с греха и усвояване на добродетелта, посредством, който човек може да намери радост в Бога. И поради това далеч не всеки иска да следва пътя, изпълнен с толкова трудности, и предпочита да намира радост по по-леки пътища. Но душата, която, по думите на Тертулиан, е християнка по природа, не приема радостите извън Христос и скоро настъпва духовно опустошение, което по необходимост трябва да се запълни с нещо. В резултат на това човекът, който не върви по пътя към Бога, е принуден да запълва празнотата на душата с всички тези безплодни търсения на утешения, едно, от което е винопиенето. Но сурогатният източник на радост не може да донесе щастие и в крайна сметка става за човека онзи „райски плод”, който му носи само беди.

Светите отци, разсъждавайки за винопиенето, виждат основната причина в неправилното използване от човека на изконната потребност от радост, която приема качествено различната форма на сластолюбие. Сластолюбивият не знае мярка във веселието, произлизащо от виното, и неумереността предизвиква сериозно разстройство в цялото му същество и го поробва на дявола. „Пиянството – казва светителят Василий Велики – това е доброволно призоваван бяс, нахлуващ в душата чрез сластолюбието” . Успоредно със сластолюбието причина за пиянството става съпътстващото сластолюбието невъздържание, което спомага за създаването на лошия навик на пиенето. „Причина за пиянството, както и за останалите грехове, бива злото и невъздържано сърце, празността, честите пиршества, компаниите, настойчивите покани, общуването със зли и невъздържани хора. От честите повторения се ражда страстта и злият навик” .

За позволената мярка

Както се вижда от Свещеното Писание, умерената употреба на вино не е забранена на човека. Господ Иисус Христос присъствал на сватбата в Кана Галилейска и извършил чудото на претворяването на водата във вино, и така умножил веселието на сватбата (Иоан. 2:1-11). Апостол Павел съветвал своя ученик Тимотей да употребява и по малко вино заради болния си стомах (вж.: 1 Тим. 5:23). Светителят Йоан Златоуст говори за това, че виното е „дадено, за да бъдем весели, а не за да ставаме за посмешище; дадено е за укрепяване на здравето, а не за разстройването му; за излекуване на телесните немощи, а не за разслабване на духа”.

Но отчитайки твърде ниското качество на съвременните алкохолни напитки, особено на пивото, водката и алкохолните коктейли, чието производство е ориентирано към огромното количество на потребление, употребата на такива напитки, дори с цел поддържане на здравето, трябва да се съкрати до възможно най-редки случаи. Някои свети отци, от съображения за духовно-нравствено преуспяване, препоръчват и пълното изключване на употребата на спиртни напитки. „Не се опивайте с вино” – казва апостолът. Но как да установим мярката, от която започва опиването? На християните подхожда по-скоро следното: съвсем не пийте, освен в краен случай. Разбира се, не виното е укорително, а пиянството; но огънят в кръвта се влага и с малко количество вино, и последвалото от това плътско развеселяване разсейва мислите и разколебава нравствената сила. А каква нужда има да се хвърляме в такова опасно положение? Особено когато се осъзнава, че всяка минута време трябва да се изкупва, а с този действие не минути, а дни се отдават напразно на врага. Така че, строго погледнато, винопиенето съвсем не бива да се практикува от християните”.

Обяснявайки крайните случаи, в които се позволява употребата на вино, светителят Теофан Затворник се позовава на мнението на светителя Йоан Златоуст, който вижда благотворността на употребата на вино, изхождайки от неговото лечебно въздействие върху душевно-телесните сили на човека. „Свети Йоан Златоуст, макар и да разрешава употребата на вино за веселие, я разрешава не на всички, а само на онези, които са в печал и болест. „Искаш ли, казва, да знаеш, че виното е добро? Послушай думите от Писанието: „Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа” (Притч. 31:6)”. И с право: защото то има силата да смекчава огорчението и тъгата и да премахва скръбта: „Виното весели сърцето на човека” (Пс. 103:15). Друга разумна употреба на виното е пиенето му за здраве. И такова, според Златоуст, е било първоначалното му предназначение. „Виното – казва той – ни е дадено не за нещо друго, а за здраве на тялото. Послушай този блажен (апостол Павел), който пише и казва на Тимотей: „Употребявай и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания” (1 Тим. 5:23). Но и този съвет подобава повече на немощните по тяло хора, защото „за всички е полезно да не пият вино, особено за здравите по тяло”.

Изключение прави детската и юношеската възраст. По мнение на изследователи, „алкохолът е изключително опасен за децата и подрастващите.

Приемът на алкохол нарушава процеса на съзряване на невроните (нервните клетки). Оттук при подрастващите ще страдат интелектът, паметта, мисленето, поведението. Явленията на опиянение се развиват бързо и могат да завършат с безсъзнание и кома. Организмът на подрастващия още не е укрепнал и под въздействие на алкохола бързо се развива цял „букет” от заболявания” . Протойерей Илия Шугаев в своята книга „Свобода и зависимост” разказва за подобен случай на въздействие на алкохола върху детския организъм: „Един научен сътрудник, човек, както изглежда, съвсем не глупав, веднъж отишъл на зимен риболов с деветгодишния си син. Отишли с кола до езерото, пробили дупка и започнали да ловят риба. Минало известно време, събрали се няколко рибари и решили да изпият по 100 грама „за загряване”. Посочили сина на бащата: ето, той също мръзне. Отначало детето не искало да пие и се оправдавало. Но всички започнали да го уговарят с аргумента: „Какъв мъж си, ако не пиеш?” След десетина минути момчето пребледняло, бащата се притеснил, а след пет минути то припаднало. Бащата взел детето и бързо подкарал колата към градската болница. Но така и не успели да го спасят” . Тъй като в младия организъм всички процеси протичат по-бързо, то и разрушителното действие на алкохола е много по-интензивно. Според статистиката повече от половината смъртни случаи на хора във възрастта от 20 до 40 години така или иначе са свързани с неумерената употреба на алкохол.

Светите отци обръщат внимание на разрушителното въздействие на виното върху нравствеността именно на младите хора, които са по-склонни към лошия навик. „На младите не бива да се позволява да пият нищо опияняващо, защото по-бързо привикват, и на каквото се научат в младостта, към това ще бъдат пристрастени и цял живот. Не бива да им се позволява да общуват с пияници и развратени”. Преподобният Ефрем Сирин говори за възбуждащото действие на виното върху плътта на юношата. „По всяко време се бой от виното, млади човече; защото виното никога не щади тялото, а разпалва в него огъня на лошото пожелание”.

Отеческо изобличение

Аргументите на светите отци против винопиенето изхождат от представата за човека като Божи образ. Човекът, като сътворен по Божи образ, на земята има за цел да се уподоби на Бога и за постигането на тази цел трябва да използва всички сили на душата и тялото, му дадени от Бога още от раждането. Увличането от виното не само разрушава здравето, но и води до пълно разстройство на целия душевно-телесен състав на човека, на всички сили, които според Божия замисъл трябва да бъдат насочени към постигането на главната цел – единението с Бога. Затова пиянството се превръща в активно богоборческо начало в човека и представлява огромна опасност за него.

Човек познава Бога преди всичко с ума, затова неумерената употреба на вино, помрачаваща ума на човека, става средство за отдалечаването на човека от Бога. „Пиянството е начало на безбожието, защото то помрачава разума, чрез който обикновено най-добре познаваме Бога”.
Помраченият ум вече не е способен да контролира и управлява усещанията, излизащи от сърцето на човека, и човекът става жертва на най-различни страсти. „Пияният човек е способен на всяко зло, поддава се на всевъзможни съблазни. Този, който така го е почерпил, става участник и във всички негови беззакония, защото трезвеният не би приел такива съблазни. Ако у трезвения свети поне една искрица разум, то у пияния тя съвсем угасва. Трезвеният, макар и да го влече похотта на беззаконието, съвестта му се въоръжава и противостои, и така го отклонява от беззаконието, а у пияния похотта надделява, а съвестта отслабва”.

Пиянството, както никой друг грях, ражда множество други смъртни грехове. В „Духовен цветник” се описва следният случай. „Веднъж бесът казал на един египетски пустиножител: „Извърши един от тези грехове: убийство, блуд или пиянство, и след това повече няма да те изкушавам”. Пустинникът помислил: „Убийството е страшно и според земните, и според небесните закони; блудството – срамно е да изгубиш чистотата си и да се оскверниш; а да се напиеш веднъж, не е голям грях, нали ще изтрезнея. Ще отида да се напия и после ще живея спокойно”. Взел ръкоделието си, отишъл в града, продал всичко и се напил. По действие на сатаната му се случило да разговаря с жена прелюбодейка. Паднал в грях с нея, но дошъл мъжът й и започнал да бие пришълеца. Пустинникът също започнал да се бие с него, надвил го и го убил. Така той извършил всичките три гряха; греховете, от които се боял като трезвен, смело извършил в пияно състояние и така погубил своите дългогодишни трудове. Едва след това успял да омилостиви с истинно покаяние Бога, Който възвръща на каещите се предишните заслуги”. Светителят Тихон Задонски потвърждава достоверността на този случай от „Цветник”, говорейки за това, че „пиянството бива причина за много и тежки грехове. То предизвиква свади, сбивания, последвани от кръвопролития и убийства, сквернословие, кощунство, хула, огорчения и обиди на ближните. То приучава човека да лъже, да ласкае, да краде и ограбва, за да има с какво да задоволи страстта. Разпалва гняв и ярост. Довежда хората до това да се валят в калта като свине в блато – с една дума, прави човека скот, словесния – безсловесен, като изменя не само вътрешното състояние, но често и външния вид на човека. Затова свети Златоуст казва: „Дяволът нищо не обича така, както разкоша и пиянството, тъй като никой не изпълнява неговата зла воля така, както пияницата”.

Любопитен е фактът, че апостол Павел, призовавайки християните да не се опиват с вино, посочва само едно от греховните последствия от пиенето на вино, а именно блуда. Светителят Теофан тълкува това понятие в по-широк смисъл, отколкото го разбираме сега. „Блудът е разпътство, разгулен живот, всякакъв вид разпуснатост и разврат. Опиването е майка и хранителка на всички пороци; и то разпалва раздразнителната част. Свети Златоуст казва: „То ни прави избухливи и дръзки, напористи, раздразнителни и непоносими”. Но то най-много от всичко друго умножава блудните дела. Защото „стомахът, силно разпален, се разпенва от похот”, както се изразява блажени Йероним”.

Нетрезвият начин на живот не само умножава греховете на човека и разстройва здравето му, но и носи множество други бедствия, като прави нещастни членовете на семейството на страдащия, вреди на доброто му име и го прави безполезен за обществото. „Пиянството бива причина не само за душевни, но и за временни телесни злини, като разслабва тялото и води до немощ. Затова е написано: „Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило” (Сир. 31:29). Пиянството води до бедност и нищета. „Работник, наклонен към пиянство, не ще се обогати” – казва Сирах (Сир. 19:1). То лишава от слава и добро име; и води до безславие, презрение и омерзение, защото хората от никого не се гнусят така, както от пияницата. Пияният причинява скръб и печал на домашните, роднините и приятелите, а у враговете предизвиква насмешка. Пиянството прави своя привърженик неспособен за никакво дело. В каквото и звание да се намира пияницата, той ще принесе повече беди и напасти, отколкото полза на обществото” . Пияницата е неприятен за приятелите, смешен за враговете, презиран от подчинените, отвратителен за жена си, непоносим за всички” . Светителят Йоан Златоуст добавя, че предалият се на пиянство не само се лишава от уважение и здраве на земята, но и губи всичко на небето. „Най-голямото зло на пиянството е в това, че то прави небето недостъпно за пияницата и не му позволява да достигне вечните блага, така че заедно с позора на земята, страдащите от този недъг ги очаква най-тежко наказание и на небето”.

„Пияницата е жив мъртвец” : светите отци пророчески отъждествяват с мъртвец този, който се увлича от виното. Според статистиката около половин милион от смъртните случаи в Русия така или иначе са свързани с болести, предизвикани от употребата на алкохол.

Сполетяният от нещастие или тежка болест човек обикновено изпитва известно облекчение и утешение от помощта и състраданието от страна на другите хора. А грехът на пиянството лишава своята жертва и от това утешение. „Пиянството е нещастие, над което се смеят; болест, над която се надсмиват; доброволно беснуване, което е по-лошо от умопобъркването”.

Накрая, такова бедствено положение на пиещия човек, хвърлен в бездната на греха и претърпяващ различни нещастия, свидетелства за неговото крайно отчуждение от Бога и за поробването му от дявола. „Божият храм – това са тези, в които обитава Божият Дух. Храм на идолите (и дявола) са онези, които се оскверняват с пиянство и невъздържание… Който прекарва времето си в пиянство… той е попаднал под страшната власт на дявола”.

Пътят към изцелението

И така, резюмирайки всичко, казано по-горе, несъмнено можем да кажем, че „пиянството е корен на всички злини” и че за неговото изцеление са необходими сериозни усилия от страна на самия страдащ, както и особена Божия помощ. Но проблемът се усложнява от обстоятелството, че голяма част от зависимите не смятат себе си за болни и не чувстват нужда от лечение. Такова самосъзнание на боледуващия от пиянство е било наблюдавано и преди, и за това пише още през ІV век светителят Йоан Златоуст, отбелязвайки, че „особено тежко е това, че пиянството, пълно с толкова злини и пораждащо толкова нещастия, от много хора не се смята за грях”. Това се забелязва особено в съвременна Русия. В съвременното общество за болен от алкохолизъм се смята само този, който периодично „влиза” в повече или по-малко тежки запои и трудно излиза от тях. Затова ежедневната дажба от няколко бутилки бира или алкохолен коктейл, който не води до тежка форма на опиянение, е станала устойчив навик на много хора и дори желателен елемент от имиджа на съвременния човек. Напротив, човекът, неупотребяващ алкохолни напитки, рискува да мине за ригорист, неумеещ да се отпуска и да живее за свое удоволствие.

Светите отци учат да съдим за присъствието на една или друга страст в човека, като имаме пред вид наличието на зависимост. Ако, да кажем, човек не може да издържи дълго време без любимия си сладолед, значи страда от страстта на чревоугодието. Ако не може няколко дни да не се дразни, при положение, че са налице всички условия за това, следователно, той е зависим от страстите раздразнителност и гняв. Същото разсъждение може да се приложи и за употребата на алкохолни напитки. Ако човек не може дълго време да изкара без любимата си бира, при това, без да изпитва и най-малък дискомфорт, значи той в известна степен е алкохолик. А ако е алкохолик, то е необходимо да преразгледа своето отношение към алкохола, тъй като алкохолизмът е страст и, като всяка друга страст, без борба ще продължи да се развива интензивно.

Смятаме, че цитираните разсъждения са достатъчни, за да може всеки от читателите да определи наличието (или отсъствието) на зависимост от алкохола.

А как да се борим с тази страст? Първо, какво вече отбелязахме, не е възможно да преодолеем в себе си каквато и да било страст, ако не се признаем за болни от нея. Човекът, който не разбира и не признава, че е алкохолик, няма да успее да се излекува, защото няма да пожелае това. Затова първата крачка е да видим и да признаем своята зависимост, и да пожелаем да се излекуваме. Второ, така, както и по отношение на другите страсти, тук също е уместно приведеното по-горе светоотеческо правило: „Дай кръв и приеми Дух”. Тоест, за преодоляването на зависимостта е необходимо да се потрудим и да потърпим.

Светителят Тихон Задонски предлага следните средства за преодоляване на пиянството: „Трябва да избягваме лошите компании и пиршествата. И да помним, че е много трудно да се освободим от тази страст. Мнозина погиват от нея и душевно, и телесно. А привикналият към тази страст трябва крепко да се въоръжи против нейното мъчителство, да стои твърдо и да не се поддава, да се моли и да призовава всесилната Божия помощ. Трябва да си припомняме бедите, последвали от пиянството, и да сравняваме състоянието на водещия трезвен живот със състоянието на живеещия в пиянство. Тук ще напомним, че мнозина умират пияни в съня си и си отиват от този свят без никакво чувство и поради това без покаяние” . Светителят Игнатий (Брянчанинов) говори за необходимото постоянство за успех в борбата. „Всяка съпротива, оказана на искането на страстта, я отслабва; а постоянната съпротива я убива. Всяко увличане от страстта я усилва, постоянното увличане страстта поробва… увличащия се от нея”.

Периодът на борба винаги е съпътстван от изостряния. При телесно въздържание се изострят душевните страсти. Това става и при въздържанието на зависимия от алкохола. Страстта изисква удовлетворяване и, не получавайки желаното, възбужда в душата различни други страсти, като раздразнителност, гняв и др. В такъв случай светите отци съветват да се обръщаме за помощ в усилена молитва към Бога.
„Ужасна е бурята на страстите: тя е по-ужасна от всички външни бедствия… разумът се помрачава, засенчен от гъст облак от помисли. По време на сърдечна буря единственото средство за спасение остава усилената молитва. Подобно на апостол Петър, трябва да викаме към Господа от цялата си душа”.

Горещата, слъзна молитва на близък човек за страдащия от пиянство също може да го доведе до спасителен изход. Жената на един служител, на име Мария Гордеева, разказа за себе си на архимандрит Кронид в Троицкото подворие следното. „Мъжът ми – каза тя – след като се оженихме, не престана да води нетрезвен живот. Цялото си свободно време прекарваше в безумни пиянски оргии. Веднъж, когато бях в неописуема скръб, близка до крайно отчаяние, аз седях сама в стаята си и реших да призова на помощ преподобния Сергий Радонежки. Толкова горещо му се молех, че сълзите ми се лееха като поток. Изведнъж виждам: цялата ми стая се беше осветила от неземна светлина. В тази светлина към мен върви дивен старец с неизказана духовна красота и доброта… Той се приближи и отечески приветливо ми каза: „Успокой се, Божия рабиньо Мария! Твоята молитва е чута, и мъжът ти повече няма да дойде при теб нетрезвен”. Поклоних му се в нозете. Той ме благослови и стана невидим. Няколко минути след това видение на нашата врата се чу силен звън. Отворих вратата и видях мъжа си. Но той съвсем не беше така буен, както преди. Влезе в антрето, падна на колене пред мен, зарида и започна да ме моли за прошка за безумния си живот и за мъченията, които ми беше причинил. След това той стана неузнаваем, напълно трезвен и достоен човек. И следващите 35 години от нашия съпружески живот преживях в мир и съгласие с него”.

Човекът, който иска да се изцели от своята пристрастеност към пиенето, трябва да помни, че само с медикаментозни средства, дори и при сериозни лични усилия, но без Божията помощ, не е възможно да се изцели от своята болест. „Единствен Светият Дух може изцяло да очисти човека от страстите и да му върне властта над самия себе си, която му е била отнета от дявола” . И тази сила на Светия Дух се подава в светата Христова Църква посредством светите Тайнства. Поради това успешната борба с недъга на пиянството е възможна само при условие на редовното участие на болния в църковните богослужения и периодичното причастяване със Светите Христови Тайни.

И така, виното, както и всичко, сътворено от Създателя за наша полза, е добро, „Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение” (1 Тим. 4:4). „Гроздовата лоза се нарича не диво растение, защото виното, приемано навреме и с мярка, ни прави кротки, служи за залог за верността и дружбата между хората, става причина за веселие, противоотрова на плача, средство за премахване на леността. За болните то е просто средство, лекуващо от различни немощи, а за здравите – средство за укрепяване и запазване на здравето”.

Като Божие творение, виното е достойно за особено уважение и по още една причина, за която говори преподобният Исидор Пелусиот: „Не безчести благословените плодове, не стигай до пресищане с питие, не нарушавай разумната мярка; пиейки вино, не пропивай своя ум, но помни, че Божият Дух прави начатъка на виното Кръв Христова” посредством участието на виното в тайнството на Евхаристията.

Но ако някой не уважава този Божи дар и се отнася към него с потребителска небрежност, го постига справедливо възмездие. „Който не уважава правилото: „Нищо прекалено, всичко с мярка”, предава се на излишество във виното, то ще му отмъсти за оскърблението, ще предизвика болка в главата и слепоочията, ще отнеме силата на човека, ще разслаби цялото му тяло, ще свърже ръцете и краката му (за нещо друго, много по-неприлично, не следва и да се говори), и ще го предаде на присмех и на враговете, и на приятелите му”.