Слава на Бога за всичко

5595 0
blu-dress

Автор: епископ Александър Милеант
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Веднъж един свещеник посетил свой болен енориаш в психиатрична болница. Там един от пациентите, който очевидно бил в период на умствена яснота, приближил свещеника и го попитал „Вие благодарите ли винаги на Бога за способността Ви да мислите и разсъждавате?“. Този неочакван въпрос дълбоко изненадал свещеника. И през ум не му минавало да благодари на Бога за такава очевидна способност. Само тук, в болницата, заобиколен от много психично болни, осъзнал колко щастлив е той. При напускане на болницата свещеникът се зарекъл, че отсега нататък ежедневно ще благодари на Бога за психическото и физическото здраве, което Той му е дал.

Тази кратка история показва нашия обикновен навик да приемаме за даденост всички дарове и ползи на живота. Само когато загубим нещо, ние осъзнаваме, че това е дар от Бога.

Целият наш живот е една дълга верига от дарове от Нашия милостив Отец. Той е създал нашето тяло, което е по-добро, от който и да е механизъм или компютър. Той е вдъхнал в нас безсмъртна душа, украсена с Неговия образ, предназначена за вечно щастие. Той ни е надарил с ум и свободна воля, благодарение на което можем да се развиваме интелектуално и духовно, да ставаме все по-съвършени и да бъдем полезни за другите. Той ни е дал чувства, чрез които можем да се радваме на Неговите материални и духовни дарове и да намираме щастие и радост в живота. „Където и да погледа с моето вътрешно зрение“, пише св. Йоан Кронщадски, „вътре в мен или от външната страна, аз виждам възможност да благодаря на Бога за многото Негови благодеяния!“

Но, за съжаление, рядко хората благодарят на Този, Който постоянно се грижи за тях и ги дарява с много материални и духовни блага.

Въпреки, че Бог е невидим за нашите физически очи, чувствителното сърце усеща Неговия постоянен промисъл, Неговата бащина любов, Неговата направляваща и грижовна ръка. Бог ни благославя със слънце и дъжд, и ни храни с различни храни. По Неговата воля планини и долини, морета и реки, дървета и скали, птици и риби, земя и въздух, всичко ни служи за наша полза и радост. Неговата божествена сила ни поддържа непрекъснато и защитава живота ни от зло и опасност. По думите на един древен писател, „В Него живеем, движим се и съществуваме.“ Всеки миг от живота ни е дар от Неговите безкрайни благословии, всяко вдишване, което правим е дар от Неговата бащинска благост и воля, всеки удар на сърцето ни е дело на Неговата милостива любов и милост.

Но това не е всичко! Когато ние не сме се подчинявали на Божиите заповеди и сме станали недостойни за живот и Божествени благословения, Бог Отец не ни е унищожил, нито ни е оставил на гибел.

Напротив, поради безкрайната Си любов, Той изпрати „Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). Божият Син, като се смили над нас, блудните синове, дойде в нашия свят и прие нашата човешка плът. По думите на св. ап. Павел „но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.“ (Фил. 2: 7-8). Отивайки от град в град и от село в село, Той учил как да живеем праведно, за да достигнем до Небесното царство. Той взе върху Себе Си нашите грехове, а с тях и необходимото наказание; Той заради нас прие да бъде унижаван, да бъде заплюван, бичуван, издържа болката от разпятието и позорната смърт от ръцете на нечестивите войници. Проливайки Своята драгоценна Кръв, Той предаде дух, така че „та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.“ (Евреи 2 : 14-15).

Светият Дух, единосъщен с Отца и Неговия Син, поради изкупителните страдания на Иисус Христос, дарява Своите Божествени дарове на нас, очиствайки съвестта ни от срамни дела. Той носи живот и светлина в живота ни, дарява ни с Божествената Си сила, толкова необходима за праведен живот. Той ни прави достойни да се наречем чеда Божии.

Независимо от всичко това, ние често забравяме Бога, отвръщаме на Неговите милости с нашата упоритост, коравосърдечие и злоба. И все пак Бог не само се въздържа да ни унищожи, но също така продължава да прощава и да се смилява над нас, търпеливо чакайки нашето обръщане. Въпреки нашите чести падения, Той ни води с голяма грижа и мъдрост към спасение, към безкрайната радост и небесното жилище. Рядко хората размишляват за многото препятствия, които създаваме на Бог, за да ни спаси.

Свети Йоан Кронщадски споделя с нас своя опит по отношение на Божията помощ в трудни времена. „Колко често смъртта влезе в сърцето ми, а след това в тялото ми, безброй пъти. И все пак въпреки, че смъртта беше толкова близо, Бог ме пазеше.“ Чувства на преливаща Божия милост, предизвикали у псалмопевеца следните вдъхновяващи думи: „Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост. Господ дава правда и съд на всички обидени. Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове – Своите дела. Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив“ (Псалм 102: 1-8).

Във времена на изпитания мнозина падат в униние и роптаят и недоволстват. Но ние трябва да разберем, че Господ понякога допуска нещастие и страдание, не защото Той ни е забравил или желае да ни накаже. Не! Той ги допуска както горчиво, но необходимо лекарство, което ни изцерява от различни страсти като гордост, самодоволство, егоизъм и др. Помня, че великият св. Йоан Златоуст в залеза на дните си е казал: „Благодаря на Бога за всичко, но особено за страданията!“

Ние, които сме православни християни, трябва да бъдем особено благодарни на Бога, Който ни е счел за достойни да бъдем чеда на Неговата истинска една, свята, съборна и апостолска Църква, която чрез благодатта на Светия Дух държи Евангелското учение в първоначалната си чистота и която ни благославя и освещава със своите Свети Тайнства и Божествени служби. Това е същата Църква, към която принадлежат Пресвета Богородица, пророците, апостолите, безбройните мъченици, всички светии, и която има за своя главата нашия Господ Иисус Христос. Въпреки, че те сега пребивават в Рая, те все пак принадлежат към Църквата, защото Църквата Христова е вселенска, едно голямо семейство на Бога, обхващаща както Небето така и Земята (Ефесяни 1: 22-23, 2:19-22, 4: 4-6, 5: 25-27; 1 Тим 3:15; Евреи 3:6). Ние сме научени от Писанията, че всички светии, бидейки около престола на Бога, непрекъснато се молят за нас, по-младите си братя (Евреи 12: 22-23; Откровение 5:8-14). Това е Църквата, в която ние участваме в животворящите Тайни на Тялото и Кръвта на нашия Спасител, получавайки безсмъртие.

Ние не трябва да считаме благодарността просто като задължение към Бога, а по-скоро като нещо, което естествено трябва да извира от дъното на сърцето ни. Както слънцето не се нуждае от слънчогледа, а по-скоро слънчогледа се нуждае от слънцето, което го сгрява с лъчите си, така и Бог не се нуждае от нашата благодарност, а по-скоро душата ни се нуждае от Бога, от Когото получава своето здраве и сила. От друга страна, като помним, че трябва да благодарим на Бога, ние помагаме на себе си. Благодарността е подобна на слънчогледа, който обръща главата си към слънцето. Наистина, когато си припомним колко много Бог ни обича, и колко много са Неговите материални и духовни блага, тези мисли просвещават нашия ум и ни помагат да видим много по-ясно целта на нашето земно съществуване. Това ни позволява да правим разлика между важното и маловажното, каква трябва да бъде нашата основна цел и какво трябва да бъде оставен настрана. В допълнение, благодарността към Бога разпръсква унинието, намалява тъгата, и връща в нас смелостта и бодростта. Ние всички щяхме да бъдем много по-щастливи, ако благодаряхме на Бога по-често.

Така че нека да си спомняме ежедневно, и особено в неделя, да благодарим на нашия Създател и Спасител. Това ще бъде чудесно лекарство за душите ни. Като насоки за благодарност можем да използваме следните псалми: 8, 34, 66, 92, 96, 97, 103, 104, 146, 148, 149 и 150. Ние също включваме тук някои благодарствени молитви.