СПАСИТЕЛНО ТЪРПЕНИЕ

2450 0
turpenie

Автор: Старец Паисий Светогорец
Източник: Старец Паисий Светогорец, Слова, том 5. Страсти и Добродетели
Превод: Мартин Ганев

“Блажен е оня човек, който търпи изкушение” (Иак. 1,12)

– Старец, когато преминаваме през изкушение, някакво голямо изпитание, какво да правим?

– Какво да правите? Търпение да проявите. Търпението е най-силното лекарство, което лекува големите и продължителни изпитания. Повечето от изпитанията само с търпение могат да бъдат преминати. Великото търпение разяснява много неща и донася божествени резултати. Там, където ти не очакваш решение, Бог дава най-доброто решение.

Трябва да знаете, че Бог благоволява, когато човек преминава през изкушения и търпи безропотно, славейки Негово Свято име. “Блажен е оня човек, който търпи изкушение”, казва св. Иаков. Затова да се молим, да ни даде Благият Бог търпение, така че да преминем всичко безропотно и със славословие.

Нашият живот в този свят е един постоянен подвиг и всеки един от нас се подвизава по различен начин. Помислете си само през какво е преминал ап. Павел в онези трудни години! Колко проблеми са му създали евреите и как той думичка не е казал. Въпреки че е имал знанието, че ще ходи до Рим, останал е в затвора две години, защото князът забавил неговото дело. А също и св. Йоан Богослов какво е понесъл! За едно малко роптание е претърпял корабокрушение. Виждате ли, Бог допуска светците да се затруднят за дребни неща, за да имаме и ние примери, така че да се изправим срещу изкушенията с търпение, с молитва, но и с радост.

За да изтърпиш другия, трябва да го обикнеш

– Старец, как се придобива търпението?

– Търпението има за своя основа любовта. “Любовта всичко търпи”, казва апостолът. За да изтърпиш другия, трябва да те боли за него. Ако не те боли за него, значи ти е безразличен.

– Старец, да говоря ли за затруднението, срещу което съм изправен или да замълча?

– Ако не говориш за твоето затруднение поради любов, т.е. за да не затрудниш другите, тогава ще съхраниш мира в себе си. Това затруднение ще ти донесе Божията благословия. По-добре е, да се затрудниш ти, отколкото да е трудно на другия заради тебе. Веднъж се връщах късно в килията си от Литийно шествие в манастира Кутлумуш. Бях преизморен и имах болки, защото по това време имах проблем с кръста си. Отвън намерих едно 85 годишно старче да ме чака, за да пренощува в килията. Беше оставило куфара си малко по-надолу, защото не можеше да го вдигне. След като му обясних, че не може да пренощува при мен, натоварих на рамо куфара и го заведох в хотела, на половин час разстояние по нагорнището; дадох му 500 драхми за разходите в хотела. Искам да кажа, че проявих малко търпение и след това бях отморен, защото е отморил и другият.

– Старец, когато сестрата, с която работя, е напрегната, аз я съжалявам и я търпя; в това има ли любов?

– А откъде знаеш, че не си ти причината, поради която тя е напрегната, и че може би тя проявява търпение спрямо теб? Ако си мислиш, че ти се намираш в по-добро душевно състояние от нея, и че ти проявяваш търпение спрямо нея, тогава трябва да съжалиш себе си. Когато съществува действителна любов и търпение, тогава човек оправдава другия, а само себе си осъжда. “Боже мой, виновен съм”, казва той, “и не ме мисли мене; захвърли ме настрана и помогни на другия”. Това е правилното разположение, в което има много скромност, и тогава човек приема богато Божията благодат. Ще се моля, да станеш като духовно “младо животно”, подобно на бронзовите лъвчета, които поддържат църковните манали и нито се смущават, нито чуват или говорят, но само повдигат тежестта на гърба си. Амин.

И любовта се нуждае от разсъдливост

– Старец, Авва Пимен казва “Научи какво иска брат ти, и го удовлетвори”. Какво точно иска да каже?

– Иска да каже, да научиш от какво се нуждае брат ти, твоят ближен, и съобразно с това да го удовлетвориш в добрия смисъл на думата. Защото и любовта се нуждае от разсъдливост. Ако някой е чревоугодник, например, не е нужно постоянно да му даваш вкусни ястия, защото това би му повредило. Ще направиш вкусно ястие за някого, който има анорексия, за да може да го яде. Или, ако някой има захар, а ти му даваш сладки, това любов ли е?

– Старец, как става така, човек да обича всички еднакво и да ги обича с разсъдливост?

– Обича всички еднакво, но не изразява любовта си към всички по един и същи начин. Един обича отдалеч, защото е нужно да го държи на разстояние, друг отблизо, съобразно с ползата на всеки един. На един не трябва изобщо да говори, на друг трябва да каже две думи, а на трети да каже някоя друга приказка в повече.

– Може ли, старец, проявата на любов да навреди на другия?

– Ако другият има усърдие и ти му окажеш много любов, тогава той се променя в добрия смисъл, и по всякакъв начин се опитва да ти се отблагодари, внимавайки да не те наскърби. При нахалния обаче, ако проявиш много любов към него, става още по-нахален, защото многото любов от усърдните прави още по-усърдни, а от нахалните още по-нахални. Значи, когато видиш, че не помагаш с любовта си, тогава я намаляваш с разсъдливост; и това пак от любовта си го правиш.

– Старец, съществува ли случай, в който да направим жертва с добри мотиви, а да стигнем до негодувание.

– Да, затова жертвата трябва да става с разсъдливост. Трябва да внимаваш, да не преминеш издръжливостта си, защото и телесните сили имат граница. Когато преминеш телесната си издръжливост, и тогава ако някой ти каже – “нищо ли не си направил от сутринта”, може да кажеш в себе си “Гледай го ти, неблагодарника! От сутринта се убивам от работа, а тоя ще ми каже, че нищо не съм направил!”. Тогава усилията отиват напразно.

– Ако, старец, за момента възнегодувам, но веднага се усетя, че се случва, защото намеренията ми не са били чисти, тогава, отново ли усилията ми са напразни?

– В този случай те побутва дяволчето, но ти му удряш един шамар. Тогава дяволчето изяжда шамара и си тръгва.

Егоизмът винаги донася тъга и стрес

– Старец, мисля постоянно за грешката ми, която Ви притесни и ме обхваща тъга.

– Веднъж като е минало, не го мисли, защото това само ще те натъжи и няма да ти помогне с нищо. Занапред обаче, да внимаваш в това и то ще ти е от полза. Продължи с усърдие борбата си. Всички хора проявяваме невнимание, но Благият Бог като наш Баща ни опазва. Затова има Неговите светци, затова е сложил на всеки човек поотделно по един ангел, та да го пази, затова и е оставил духовни хора, също за да подпомагат хората.

– Старец, свивам се от притеснение за моите падения и се уморявам в моята борба.

– Това е от егоизма. Защото не се “свиваш”, затова се изтощаваш след това. Защото няма смирение, покаяние, съкрушение; съществува егоизъм, а егоизмът винаги донася тъга и стрес. Когато човек няма покаяние, но се притеснява от егоизъм, от човекоугодие, защото е паднал в очите на другите, тогава в него съществува тревога, отрова, болка.

– Значи, старец, ако при някого след падение, неговото притеснение е голямо, това произлиза винаги от егоизма?

– Невинаги; може да произлиза и от усърдието. Когато притеснението е голямо и произлиза само от чисто усърдие, тогава, и утешението е голямо и силно, и укрепва не само душата, но и тялото.

– А как ще разбера дали се притеснявам само от усърдие?

– Този, който се притеснява от усърдието, хвърля тежестта само върху себе си; докато онзи, който се притеснява от егоизъм хвърля тежестта върху другите, и казва, че другите го онеправдават. Засяга се неговият егоизъм, нацупва се, не говори… Ето, днес две сестри направиха една пакост. Направих и към двете забележка. И двете се натъжиха, свеждайки глави. Едната обаче се натъжи от усърдието, защото ме притесни с пакостта, която стори, докато другата се натъжи от егоизма. Първата се срамуваше дори да ме погледне. Другата, за да не загуби почитта си, отиде веднага да се оправдае, без да прегледа, колко голяма беше щетата. Тя си помисли – “Изпаднах в очите на другите; повече няма да ми се доверяват. Как да оправдая грешката си, за да не изгубя уважението си?” Ако беше признала грешката си и беше поела тежестта върху себе си, щеше да има в себе си утеха. Тя обаче, се опита да се оправдае, затова нямаше в себе си удовлетворение. Защото, когато се оправдаваме, даваме място на дявола; той идва, извършва фината си работа и ни притеснява; докато, когато вземем цялата тежест върху си, тогава и Бог поема цялата ни тежест.

Значи, нека сме наясно, кое от двете ще изберем: смирението, което ни дава утеха или егоизма, който ни донася притеснение, стрес и смущение.

Пламъкът на любовта Божия

– Старец, защо не обичам Бога така, както обичам човек, когото обичам много, и искам да съм близо до него?

– Това идва малко по малко след продължителна борба; иначе хората би ги обхванало огън и те биха изгорели от любовта на Бога. Докато около тях върлува студ, те биха си мислили, че се подпалват, и много от тях биха хванали гората. Един войник, във време на война, е оставил неговата военна част и избягал в планината. Запалил се такъв пламък в сърцето му, че не могъл да се въздържи; поискал да отиде да се моли. Отишъл, намерил една пещера, влязъл в нея и се молил. Не разсъждавал за нищо. Когато останалите войници излязли на операция го намерили, и го хванали. “Неподчинен”, казали те. След това го привикал командирът на разпит. “Какво е това, което си сторил?”, му казал. “Изгарям, господин командир, изгарям за Христа. Знаете ли, какво ще рече изгарям?”, “Добре, а аз не изгарям ли?”, му казал командирът. “Ама аз изгарям, господин командир, разбирате ли?”, повторил той, като да казва “Ако изгаряш и ти, хвани пътя и ти!”. Бог обаче, в този случай му помогнал да избегне военен съд. Тук ако някой войник избяга от своето място, в мирно време, го очаква военен съд, то колко ли повече е виновен във време на война!

– Старец, когато човек се намира в това състояние, има ли плам по цялото тяло?

– Да, но най-вече в областта на гърдите. Когато се запали духовната любов, се възпламенява целият гръден кош. Цялата гръд става един пламък. Човекът гори от големия, сладък пламък на Божията любов, лети, обича с действителна, майчинска любов.

Този вътрешен пламък, който запалва Самият Христос със Своята любов, стопля тялото много повече от осезаемия огън, и има силата да изгори всеки боклук, всеки лош помисъл, който подхвърля дяволчето, както и всяко пожелание и неприличен образ. Тогава душата чувства Божията сладост, която не може да се сравни с никоя друга наслада!

Ах, този пламък все още не е влязъл във Вас! Ако се запали и се разгори във Вашето сърце, вече изобщо няма да Ви вълнуват суетните неща. Надявам се Бог да изгори с Неговата любов вашите сърца!

Доброто безпокойство не спира никога

– Старец, притеснявам се, че не се боря правилно.

– Имаш ли стрес?

– Не, но защо е това притеснение?

– Благословена, съществува тихо безпокойство и тревожно безпокойство. Доброто безпокойство трябва винаги да е в нас; но да няма стрес. Когато някой се бори правилно, никога не остава доволен от себе си; има постоянно в себе си едно безпокойство, което произлиза от усърдното усилие, което полага.

– Старец, стига ли някога човек до момент, в който да не се нуждае повече от това добро безпокойство?

– Не, защото доброто безпокойство не спира никога в този живот. “Тичайте, за да постигнете целта”, казва апостол Павел. Човек тича докато е жив, да намери Христа, без да спира никога. Тича и не чувства умора, ала радост. За да ме разберете, ще Ви дам един пример: едно добро ловджийско куче, веднага щом му замирише на заек, не стои повече до ловеца; започва да търси, за да намери заека. Тича, спира за малко, души наляво-надясно и започва отново да бяга; не може да се спре. Умът му е в това, да намери заека; не си губи времето. По-голяма радост има, когато бяга, отколко да стои на едно място. Бягането и търсенето му дават живот.

Така и ние трябва да имаме това бодърстване. Нашият ум трябва постоянно да е в Христа, след като това е нашата цел. Ние обаче, въпреки че сме открили следите, открили сме пътя, знаем откъде да минем, за да срещнем Христа, в повечето случаи не помръдваме; не напредваме. Основателно би било да стоим на едно място, ако не знаехме пътя.

Помня, баща ми в Коница имаше две добре обучени ловни кучета. Старчето Продром Корциноглу, псалтът на Свети Арсений, поиска веднъж едно хубаво, малко кученце от същата порода, за да пази животните му, т.е. да лае, когато се приближи вълк. Баща ми му даде едно. Един ден, един от съседите на Корциноглу, който обичаше много лова, беше много притеснен, защото кучето му беше болно и не можеше да отиде да ловува. Когато чу за това, старчето Продром му каза: “Не се притеснявай; ще ти дам моето куче, то е от породата на Ензепиди”. Радостен, съседът взе кучето и потегли на лов. Когато стигна в гората, разклати си ръката, както обикновено правят ловджиите, за да се разтича кучето, но то, вместо да се разтича, обикаляше около ловджията, ближеше обувките му, и гледаше в ръцете му, да не би да има хляб! Виждате ли, беше добро куче, породисто, но не беше обучено, за да може да хваща зайци и се въртеше постоянно около ловеца. Обаче, аз вярвам, че Вие, след като сте намерили следите на Христа, ще тичате постоянно да Го намерите, за да се изпълни сърцето Ви толкова много от Христа, че да не можете да поемете повече и да казвате: “Достатъчно, Боже мой, не мога повече”.