СЪЩНОСТТА НА ДУХОВНАТА ОБЩНОСТ ОТ ВЯРВАЩИ

732 0
viarvashti

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод със съкращения: Павел Стефанов

Когато ние решаваме да се присъединим към Църквата, ние се присъединяваме към общност от вярващи в триипостасния Бог, Който ни е обещал вечен живот. Когато се събираме на богослужение, ние идваме като равнопоставени от всички времена, векове и епохи. В това събиране няма земни елементи. Ние всички сме равни в стремежа ни да бъдем съединени с Бога във вечния живот. Ние осъзнаваме, че няма значение какъв светски успех постигаме, а че връзката ни с Бога е най-важното и най-велико нещо. Мястото за богослужение е украсено с много икони и символи на нашето общение, което продължава от край време. Виждаме икони на мъченици, които дадоха живота си заради Бога преди повече от хиляда години. Има икони на Господ Иисус Христос и на Божията Майка. Виждаме Разпятието и множество икони и стенописи за различни моменти от живота на Христос. Това пространство е съвсем различно от нашето обикновено светско пространство, издигайки ни към нашето истинско отечество, което придобиваме заедно, за да влезем в Небесното царство, място, където земята и небето са едно. Това е същността на Божествената литургия. Това ни издига от ежедневния ни живот на земни грижи към Небесното царство, където сме съединени със светиите и Ангелите, за да имаме пряко единение с Бога. В тази духовна и дивна среда с две хиляди годишна история и традиции ние сме смирени и сме в състояние да изоставим нашата егоистична природа и да търсим милост от Бога. Ние Го възпяваме и славим с молитви и химни. Ние сме заобиколени от други хора (братя и сестри в Христа), които споделят нашата вяра и стремеж да бъдем съединени с Него и сме укрепени в Неговото учение, така че за да обичаме Бога трябва да обичаме всички, събрани наедно с нас, в т.ч. и нашите врагове. В това събрание се чувстваме свързани помежду си и един с друг, както и с Бога. Ние чувстваме благодат, сигурност и мир в нашите сърца. Ние изпитваме истинско чувство за общност, която не може да бъде намерена по никакъв друг начин, освен чрез общата ни връзка с Бога.

 

Свети Кирил Александрийски (376-444 г.) пише следното за причината, поради която всички ние се събираме заедно на това място (в храма) за богослужение:

„Сам Спасителят казва: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“ (Йоан 6:56). Чрез това изречение трябва да се види, че Христос не казва, че Той ще бъде в нас само чрез някаква интелектуална връзка, а също чрез участие, което наистина е в съответствие с природата. Както ако някой вземе да преплете две восъчни свещи заедно и да ги разтопи с огън, така че и двете да станат едно, точно така чрез участие в тялото Христово и в Неговата драгоценна кръв Той пребъдва в нас и ние в Него и е съединен с нас и ние с Него. По никакъв друг начин нашата покварена природа не може да се оживотвори, освен ако не бъде причастна на Неговото тяло, което е по самата Си природа живот“.

 

Чрез нашето участие в истинските Тяло и Кръв Христови ние сме наистина съединени като едно тяло в Него. Това е същността на православната общност, основана на повече от две хиляди години традиция.