TАЙНСТВОТО ПРИЧАСТИЕ, ЧАСТ ВТОРА

37599 0
Proskomidia

ProskomidiaАвтор: Свещеник Павел Гумеров

Превод: Татяна Филева

Първоизточник: : www.pravoslavie.ru

Част 2. Последователност и символично значение на литургията

Редът на отслужване на пълната (тоест не преждеосвещена) литургия е следният. В началото се приготвя веществото за извършване на Евхаристията, след което верните се подготвят за тайнството. Накрая се извършва самото тайнство на освещаване на Светите Дарове и причастяването на верните. Така Божествената литургия се състои от три части: проскомидия, литургия на оглашените и литургия на верните.

Проскомидия

Тази дума е гръцка и означава принос. В древността членовете на първата християнска община преди литургията сами принасяли всичко необходимо за тайнството: хляб и вино. Хлябът, който се употребява при извършването на литургията, се нарича просфора, което значи приношение, отново в знак на това, че някога хлябовете са били принасяни от вярващите на литургията. В православната Църква Евхаристията се извършва с просфори, приготвени от квасно тесто.

За проскомидията се употребяват пет просфори[1] в памет на чудесното насищане на пет хиляди души от Христос.

За причастяването се употребява една просфора (агничната). Защото и Господ причастил апостолите, като преломил и раздал един хляб. Свети апостол Павел пише: „Един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб” (1 Кор. 10:17). Агнецът се раздробява след претворяването на Светите Дарове и с него се причастяват свещенослужителите и всички, които са се подготвили за причастие.

При извършването на литургията се употребява червено, гроздово вино, тъй като то напомня цвета на кръвта. Виното се смесва с неголямо количество вода в знак на това, че от прободеното ребро на Спасителя са изтекли кръв и вода.

Проскомидията се извършва в самото начало на литургията, в олтара, докато четецът чете часовете. Възгласът „Благословен е нашият Бог”, предшестващ четенето на третия час, е начален възглас и на проскомидията.

Проскомидията е много важна част от Божествената литургия и приготвянето на Даровете за освещаване има дълбоко символично значение.

Проскомидията се извършва на четириъгълна маса, която се намира отляво на престола и се нарича жертвеник[2].

От агничната просфора свещеникът със специален нож, наречен копие, изрязва средата във формата на куб. Тази част от просфората се нарича агнец, в знак на това, че Господ е бил заклан за нашите грехове като непорочен Агнец. От долната част агнецът се надрязва кръстообразно с думите: „Принася се в жертва агнецът Божи, Който взема греховете на света, за живота и спасението на света”. Свещеникът пробожда с копието дясната страна на агнеца, като произнася: „Един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско (Йоан. 19:34). С тези думи в потира (светата Чаша) се влива вино, смесено с вода.

Приготвянето на Даровете на проскомидията има няколко значения. Тук се възпоменава раждането на Спасителя, Неговото пришествие в света и, разбира се, голготската жертва на Кръста и погребението.

Приготвеният агнец и частиците, извадени от другите четири просфори, символизират цялата пълнота на Църквата – небесна и земна. След приготвянето на агнеца той се полага на специално блюдо – дискос.

От втората просфора, изобразяваща Божията Майка, свещеникът изважда триъгълна частица в чест на Пресвета Богородица и я полага от дясната страна на агнеца.

От третата просфора се изваждат частици в чест на Йоан Предтеча, на пророците, на апостолите, на светителите, на мъчениците, на преподобните, на безсребърниците, на родителите на Пресвета Богородица – Праведните Йоаким и Анна и на светителя, чиято литургия се отслужва.

От следващите две просфори се изваждат частици за живите и за починалите православни християни.

В олтара на проскомидията вярващите подават имена за здраве и за упокой. За хората, чиито имена са записани, също се изваждат частици.

Всички частици се поставят на дискоса в определен ред. Свещеникът прекадява и поставя на дискоса над агнеца и частиците звездицата. Това са две металически дъги, съединени кръстообразно. Дискосът символизира и Витлеемската пещера, и Голгота, а звездицата – звездата над пещерата и кръста. Свещеникът кади специалните покровци и ги поставя върху дискоса и потира в знак на това, че Христос е бил положен в гроба и тялото Му е било повито с пелени, но тези пелени символизират и рождественските пелени.

Значение на поменаването на проскомидията

В края на Божествената литургия, след причастяването на вярващите, свещеникът сипва частиците, извадени от просфорите на проскомидията, в светата Чаша с думите: „Отмий, Господи, греховете на поменатите тук с Твоята честна кръв, по молитвите на Твоите светии”.

Поменаването на проскомидията, изваждането на частици за здраве и за упокой и потопяването им в потира след това е най-високото поменаване в Църквата. За поменатите на проскомидията се извършва безкръвната жертва, те също участват в литургията.

При мощите на свети Теодосий Черниговски изпълнявал послушание йеромонах Алексий, бъдещият старец от Голосеевския скит на Киево-Печорската лавра. (Сега той е прославен като местно почитан светия.) По едно време той се изморил и задрямал край раката. Насън му се явил свети Теодосий и му благодарил за трудовете. Той помолил да поменат на литургията неговите родители йерей Никита и Мария. Когато йеромонах Алексий попитал светията как може той да проси молитвите на свещеника, когато сам предстои пред Божия престол, св. Теодосий отговорил: „Приношението на литургията е по-силно от моите молитви”.

Св. Григорий Двоеслов разказва за това, че след смъртта на един небрежен монах, който страдал от сребролюбие, той заповядал да отслужат 30 заупокойни литургии за починалия, а братята да извършват обща молитва за него. И ето, след извършването на последната литургия този монах се явил на своя роден брат и казал: „Брате, досега аз жестоко и тежко страдах, а сега ми е добре и се намирам на светло място”[3].

Литургия на оглашените

Втората част от литургията се нарича литургия на оглашените. В древността хората, за да приемат свето кръщение, преминавали много продължителна подготовка. Те изучавали основите на вярата, посещавали храма, но можели да се молят на литургията само до определен момент от службата. Преди пренасянето на Даровете от жертвеника на престола оглашените, както и каещите се, отлъчени от причастие за тежки грехове, трябвало да излязат в притвора на храма.

След възгласа на свещеника „Благословено е царството на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове”, хорът пее: „Амин” (което значи да наистина). Произнася се мирната, или велика ектения. Тя започва с думите: „С мир на Господа да се помолим”. Думата „с мир” не ни призовава да се молим заедно „с целия свят” (въпреки че молитвата на литургията винаги е обща, съборна), а ни говори за това, че трябва да извършваме своето моление в мир, след като сме се примирили с ближните. Само тогава Господ ще приеме нашите молитви.

Мирната ектения сякаш обхваща всички сфери на нашето битие. Ние се молим за мира на целия свят, за светите църкви, за храма, в който се извършва службата, за епископите, презвитерите, дяконите, за нашата страна, властите и войнството, за благотворен въздух и изобилие на земните плодове, необходими за нашето препитание. Тук просим помощ от Бога за всички, които пътешестват, боледуват и се намират в плен.

Литургията е общо дело и молитвата на нея се извършва съборно, тоест от целия вярващ народ „с едни уста и едно сърце”. „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20) – ни казва Господ. И по устав свещеникът не може да служи литургия сам, с него трябва да се моли поне още един човек.

След великата ектения се пеят псалми, наречени антифони, тъй като е установено да се пеят последователно, тоест антифонно на два клироса. Псалмите на пророк Давид са влизали в състава на ветхозаветното богослужение и представлявали значителна част от песнопенията в службата на първите християни. След втория антифон винаги се пее песнопението: „Единородни Сине…” за пришествието на Спасителя Христос в света, за Неговото въплъщение и изкупителна жертва.

По време на пеенето на евангелските заповеди на блаженствата от Нагорната проповед на Христос, царските двери се отварят и се извършва малкият вход, или входът с Евангелието. Свещеникът или дяконът, издигайки Евангелието, прави кръст с него пред царските двери и възглася: „Премъдрост! (Да застанем) прави!” В превод от гръцки славянската дума прости означава прави. Това се казва, за да ни напомни, че трябва да внимаваме в молитвата и да стоим прави. Тук се говори и за онази премъдрост, която ни носи Божественото Евангелие и проповедта на Господа, защото Евангелието се изнася от олтара в знак на това, че Христос е излязъл на проповед, носейки благата вест.

След пеенето на тропарите, посветени на празника, на деня от седмицата, на дневния и храмовия светия, се пее Трисветое: „Свети Боже…”. На Рождество Христово, на Богоявление, на Пасха и през Пасхалната седмица, в деня на Света Троица, както и на Лазарова и на Велика събота, вместо Трисветое се пее: „Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Алилуия”. В древността оглашените по традиция приемали кръщение в дните на тези празници.

На празника Въздвижение на Честния Кръст Господен и на Кръстопоклонна неделя от Великия пост вместо Трисветое се пее: „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето възкресение славим”.

По-нататък следват полагащите се за този ден четива от посланията на светите апостоли или от Деяния на светите апостоли и Евангелието.

За внимателното четене на Апостола и Евангелието ни подготвят възгласите: „Да внимаваме” и „Премъдрост, с благоговение да изслушаме светото Евангелие”.

След евангелското четиво следва сугуба (усилена) ектения, на която освен различните моления за свещеноначалието, властите, воинството и всички вярващи, се извършва поименно поменаване на онези, които са подали записки с имена за литургия. Свещенослужителите четат техните имена и целият народ заедно с тях усилено се моли за здравето и спасението на Божиите раби „всички поменати тук и сега”.

По време на сугубата ектения свещеникът разгъва светия антиминс на престола.  Това е правоъгълен плат, на който е изобразено полагането на Спасителя в гроба. Той винаги стои на престола и на него се служи Божествената литургия. В антиминса са зашити мощи на светии. В древната Църква първите християни са служели литургия на гробовете на мъчениците, както е било например в римските катакомби, където погребвали умъртвените от мъчителите християни.

След произнесената сугуба ектения следва ектения за починалите. По време на нея ние се молим за всички починали по-рано наши отци, братя и сестри, просим от Бога прошка на техните волни и неволни грехове и въдворяването им в небесните обители, където се упокояват всички праведни.

По-нататък следва ектения за оглашените. У някои енориаши тази част от службата буди недоумение. Действително, сега не съществува онази практика на оглашението и подготовката за кръщение, която е съществувала в древната Църква. Днес ние, свещениците, като правило, кръщаваме хората след една-две беседи. Има немалко хора, още неприели кръщение, които се стремят към Църквата, посещават богослуженията. Именно за тях се молим Господ да укрепи благото им намерение, да им открие Своето „Евангелие на правдата” и да ги присъедини към „светата, съборна и апостолска Църква”.

Неотдавна кръстих един мой родственик, който много години се готвеше да приеме кръщение, но все не се решаваше. При това той подходи много сериозно към въпроса за изучаването на Православието: прочете целия Стар и Нов Завет, немалко духовна литература, научи „Символа на вярата” и „Отче наш”. И ето, когато беше на повече от 70 години, накрая прие свето кръщение.

В наше време има много хора, кръстени някога в детството от родителите или бабите, но съвсем не просветени. И за това Господ „да ги огласи със словото на истината” и да ги приведе в църковната ограда, трябва да се молим на тази ектения.

След думите „оглашени, излезте” готвещите се за кръщение и каещите се излизали от храма, защото започвала най-главната част от Божествената литургия. При тези думи ние трябва особено внимателно да се вгледаме в душата си, да прогоним от нея всички обиди и вражда към нашите ближни, както и всички празни житейски мисли, за да се молим с пълно внимание и благоговение на литургията на верните.

Литургия на верните

Тази част от службата започва след призива към оглашените да напуснат храма. По-нататък следват две кратки ектении, и хорът започва да пее Херувимската песен. Ако я преведем от църковнославянски език, тя ще звучи така: „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем трисветата песен на Животворящата Троица, сега да оставим всяка житейска грижа, за да приемем Царя на всички, Когото обкръжават ангелските сили. Хвалете Бога!”.

В тази песен се споменава, че Господ е обкръжен от ангелските воинства, които непрестанно Го прославят. И на Божествената литургия се молят не само свещенослужителите и енориашите. Заедно със земната Църква литургия извършва и небесната Църква.

„Веднъж преподобният Серафим (Саровски – о. П. Г.), като йеродякон, служел Божествена литургия на Велики четвъртък. След малкия вход Серафим възгласил пред царските двери: „Господи, спаси благочестивите и ни чуй”. Но веднага щом се обърнал към народа, осенил молещите се с орара и произнесъл: „И във вечни векове”, и го озарил лъч, по-ярък от слънчевата светлина. Погледнал към това сияние и видял Господ Иисус Христос в образа на Сина Човечески, сияещ в слава и неизказана светлина, обкръжен от небесните сили: ангели, архангели, херувими и серафими, като пчелен рой, носещ се от западните църковни двери по въздуха”[4].

По време на Херувимската песен се извършва пренасянето на приготвените за освещаване Дарове от жертвеника на престола. Това пренасяне се нарича Велик вход. Свещеникът и дяконът пренасят Даровете, излизайки от олтара през северните (левите) двери. Спират на амвона пред царските двери, обръщат се с лице към вярващите и поменават светейшия патриарх, митрополитите, архиепископите, епископите, свещенството, всички, които се трудят и се молят в този храм.

След това свещенослужителите влизат в олтара през царските двери, поставят Чашата и Дискоса на престола и покриват Даровете със специална покривка – въздух. През това време хорът допява Херувимската песен. Великият вход символизира тържественото отиване на Христос на Неговите доброволни страдания и смърт.

Ектенията, която следва след пренасянето на Даровете, се нарича просителна и подготвя вярващите за най-важната част от литургията – освещаването на честните Дарове.

Преди пеенето на Символа на вярата от целия народ дяконът възглася: „Дверите, дверите! В премъдростта да внимаваме!” Тези думи в древността напомняли на дверниците, че започва най-важната и тържествена част на службата, и затова те са длъжни да следят дверите на храма, та вярващите да не нарушават благочинието. А на нас тези думи напомнят, че трябва да затворим дверите на своя ум за всякакви странични помисли.

Като правило, всички молещи се пеят Символа на вярата, изповядвайки своята вяра в най-важните догмати на Православната Църква.

Често се сблъскваме с факта, че кръстниците – възприемници при тайнството кръщение – не могат да прочетат Символа на вярата. Това става, тъй като хората не четат утринните молитви (в състава на които е включен Символът на вярата) и рядко ходят на литургия. Нали в храма на всяка Божествена литургия целият народ с едни уста изповядва своята вяра и знае наизуст това песнопение.

След възгласа: „Да стоим добре, да стоим със страх и да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение” (което значи, че тайнството Евхаристия – светото възношение – трябва да се принася със страх Божи, с благоговение и особена внимателност), започва евхаристийният канон. Песнопението „Милост за света, хвалебна жертва” представлява отговор на току-що прозвучалия призив.

Възгласите на свещеника се редуват с пеенето на хора. По време на пеенето свещеникът чете евхаристийните тайноизвършителни молитви. Ще се спрем на основните, най-важни молитви от евхаристийния канон.

С думите на свещеника: „Да благодарим на Господа!” започва подготовката за освещаването и претворяването на честните Дарове. Йереят чете благодарствената евхаристийна молитва. В нея се прославят Божиите благодеяния, и най-вече изкуплението на човешкия род, ние благодарим на Господа за това, че Той приема от нас Безкръвната жертва в тайнството Евхаристия, макар и пред Него да предстоят и да служат ангелските чинове, които Го прославят, като „пеят, възкликват, възгласят победната песен и казват…”. Тези думи от молитвата свещеникът произнася гласно, като възглас.

Продължавайки евхаристийните молитви, свещеникът произнася на глас думите на Спасителя на Тайната вечеря: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощаване на греховете”. При това той посочва дискоса с агнеца. След това посочва светата Чаша и казва: „Пийте от нея всички, това е Моята кръв на новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете”.

След това свещеникът произнася възглас, изпълнен с дълбок богословски смисъл: „Тези Твои Дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе за всички и заради всичко”. Ние дръзваме да принасяме на Бога тези Дарове от Неговите творения (хляба и виното), принасяйки безкръвна жертва за всички чеда на Църквата и за всички благодеяния, които са ни оказани от Него.

По време на пеенето на „Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим…” става освещаването, претворяването на приготвените хляб и вино в Тяло и Кръв Христови. Свещеникът се моли, подготвя се за този велик момент, четейки тропара на 3-тия час. След това посочва към светия агнец с думите: „И направи този хляб честно Тяло на Твоя Христос”. И благославя виното, произнасяйки: „А това, което е в тази чаша – честна Кръв на Твоя Христос”. И посочва дискоса с агнеца и светата Чаша с думите: „Като ги претвориш със Светия Твой Дух”. Свещенослужителите правят земен поклон пред светите Дарове. Светите Дарове се принасят като безкръвна жертва заради всичко и за всички без изключение, за всички светии и за Божията Майка, за което се говори и във възгласа на свещеника, който представлява завършек на свещеническата молитва: „Особено за Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария”. В отговор на този възглас се пее песнопение, посветено на Божията Майка – „Достойно е”. (На Пасха и на дванайсетте празника до отдание се пее друго богородично песнопение, наречено задостойник).

По-нататък след ектения, която подготвя вярващите за причастяване и също така съдържа обичайните прошения от просителната ектения. След ектенията и възгласа на свещеника се пее (най-често от целия народ) Господнята молитва „Отче наш”.

Когато апостолите помолили Христос да ги научи да се молят, Той им дал тази молитва. И в нея ние се молим за всичко необходимо в живота: за това във всичко да бъде Божията воля, за насъщния хляб (и, разбира се, за това Господ да ни удостои да приемем небесния Хляб – Неговото тяло), за опрощаване на нашите грехове и за това Господ да ни помогне да преодолеем всички изкушения и да ни избави от козните на дявола.

Възгласът на свещеника „Светинята е за светите” ни говори за това, че към Светите Тайни трябва да пристъпваме в чистота, осветили се с молитва и пост и очистили се в тайнството покаяние.

За подготовката за тайнството причастяване подробно се говори в главата „Как да се готвим за Причастие”.

В олтара свещенослужителите раздробяват светия агнец, сами се причастяват и приготвят Даровете за причастяване на вярващите. След това царските двери се отварят и дяконът изнася светата Чаша с думите: „Със страх Божи, вяра и любов пристъпете”. Отварянето на царските двери означава отварянето на Господния гроб, а изнасянето на светите Дарове – явяването на Господа след Неговото възкресение. 

Свещеникът чете молитвата на светителя Йоан Златоуст преди свето Причастие: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Синът на живия Бог, Който дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз…”. И хората се молят, слушайки смирената молитва на св. Йоан (Златоуст), осъзнавайки своето недостойнство и прекланяйки се пред величието на преподаваната светиня. Молитвата завършва с думите: „ … нито ще Ти дам целувка като Иуда, но като разбойника Те изповядвам: помени ме, Господи, в Твоето Царство. Да не ми бъде за съд или осъждане причастяването със Светите Твои Тайни, Господи, но за изцеление на душата и тялото. Амин”.

Който се причастява недостойно, без вяра, без сърдечно съкрушение, със злоба и обида против ближния в сърцето си, се уподобява на предателя Иуда, който бил един от дванайсетте ученици, присъствали на Тайната вечеря, а след това отишъл и предал Учителя.

Всички, които са се подготвили за Причастие и са получили разрешение от свещеника, се причастяват със Светите Христови Тайни. След това свещеникът внася светата Чаша в олтара.

После йереят осенява молещите се с Чашата и възглася: „Всякога, сега и винаги и във вечни векове” и я пренася на жертвеника. На молещите се за последен път се явяват светите Дарове, което символизира последното явяване на Спасителя на учениците и Неговото възнесение на небето.

Дяконът произнася кратка благодарствена ектения.

В края на литургията свещеникът казва отпуст. В отпуста обикновено се споменава Божията Майка, светецът, чиято литургия е била отслужена, светиите на храма и на деня.

След литургията обикновено се четат благодарствените молитви след свето Причастие. Ако те не се четат в храма, всички, които са се причастили, ги четат, след като се приберат у дома.

(следва)


[1] Толкова са според руската практика. В Българската православна църква проскомидията по традиция се извършва само с една просфора, а допълнително по-късно в самата литургия се освещават още няколко просфори, нарязани на парчета, които се раздават накрая на литургията като нафора (антидор). Бел. ред.

[2] Всъщност това не е правилно наименование на мястото за проскомидия. Жертвеник е самият престол, върху който се полагат предложените дарове, които по време на литургията се претворяват в Тяло и кръв Христови. Бел. ред.

[3] Протойерей Виктор Гуриев. Пролог в поучения. М., 1912. С. 431.

[4] Пак там. С. 688.