ТОДОРОВДЕН

5859 0
botio

Изготвил: Ботьо Димитров

„На Тебе поверяваме целия си живот и надежда, човеколюбиви Владико, и просим, и молим, и умоляваме: удостой ни да се причастим с Твоите небесни и страшни Тайни на тази свещена и духовна трапеза с чиста съвест, за опрощение на греховете, за прошка на съгрешенията, за общение със Светия Дух, за наследяване на небесното царство, за дързновение пред Тебе, а не за съд или за осъждане.”

Литургия на Св. Йоан Златоуст

 

Братя и сестри,

 

Това е молитвата, която свещеникът тихо чете след освещаването на Даровете по време на св. Литургия.

Думата литургия на гръцки език означава „общо, народно дело“. Това е делото на нас християните, които сме „народ избран“, за спасението, което се извършва в Църквата.

А главното дело на Църквата е да извършва св. Евхаристия. Именно поради тази причина ходим на св. Литургия.

В миналото, когато хората, които имали правилна връзка с Църквата, по време на св. Литургия не настоявали нито да разберат, нито да видят, нито дори да чуят, а просто участвали със своето присъствие и молитва в изливаната благодат и се причастявали с Тялото и Кръвта Христово.

Църквата прави това, което Христос направи в онази нощ, когато предал Себе Си за живота на света, и оттогава досега Тя  претворява хляба в Тяло Христово и Го дава на нас, християните.

Чрез св. Литургия ние навлизаме в историята на събитията, които са станали веднъж завинаги в конкретен исторически момент и участваме в тях чрез Евхаристията. Ние не разпваме Христос отново, нито просто наблюдаваме, нямаме някакво представление, а участваме във веднъж завинаги дадената на Кръста Христова жертва.

Главното дело на Христос – и на Църквата – е това: да извършва св. Евхаристия, да претворява хляба и виното в Тяло и Кръв Христови и да го дава на Своите ученици, за да имат вечен живот.

Христос отдаде Себе Си и ние приемаме целия Христос в нас. Какво става, когато имаме този най-висш дар и благодат – Христос – в нас? Ние ставаме едно с Него, ставаме Негови съ-телесници и съ-кръвници. Затова е нужно да се причастяваме.

С други думи, ако Светото причастие е толкова необходимо за душата ни, колкото храната за тялото, тогава самите ние ще станем евхаристийни личности, тъй като приемащият Евхаристията сам става Евхаристия.

Не отиваме на литургия нито за да слушаме, нито за да гледаме, а за да се причастяваме, т.е. да участваме в св. Евхаристия.

Ясно е, че за да се причастим и приемем Тялото и Кръвта Христови, трябва да се подготвим, да изпитваме себе си, да очистваме себе си чрез покаянието и всички средства, които Църквата определя преди св. Причастие. Трябва обаче да знаем, че не е възможно да живеем в Христос, ако не се причастяваме с Неговото Тяло и Кръв.

Цялата тайна на спасението се извършва в св. Евхаристия. Тя е реално събитие. Чрез нея влизаме във връзка с Бога.

Така Христос вече не е идея, не е нещо абстрактно, нещо далеч на небесата, а нещо, което е пред нас, дава ни се, вкусваме Го, храним се с Него, ставаме едно с Него, Христос влиза в нас, в нашата душа и тяло.

Ако Христос е дал Себе Си за нас, преломил е Своето Тяло за нас и е пролял Своята кръв за нас, тогава какво повече можем да направим, освен да бъдем непрестанно в пълно общение с Него? Христос ни изкупи от греха със Своето Тяло и Кръв и ни направи способни да вървим към небесното царство.

 

Братя и сестри,

 

Ето, сега, вкусвайки от Божествената трапеза, ние ставаме причастници на друг свят, друго измерение и така влизаме или по-скоро излизаме в пространството, където времето не съществува и няма нито минало, нито настояще, нито бъдеще, а всичко е пред нас – сияйната заря на Царството небесно.