ТЪРПЕНИЕТО В ИЗКУШЕНИЯТА

3344 0
tarpenie-v-izku6enie

Автор: авва Доротей

Превод: Павел Стефанов

Източник: http://livingorthodoxfaith.blogspot.com

Ако някой човек има приятел и е абсолютно сигурен, че неговия приятел го обича, и ако този негов приятел направи нещо, което му причинява страдания и трудности, този човек ще бъде убеден, че приятелят му действа от любов и никога няма да му мине мисъл, че приятелят му прави нещо нарочно, с цел да го нарани. Колко повече трябва да сме убедени в това за Господ, Който ни е създал, Който ни е привел от небитие в битие и живот, Който стана заради нас човек и умря заради нас и Който прави всичко от любов към нас?

Възможно е наш приятел, който от любов към нас и от загриженост към нас, да направи нещо, което въпреки неговите добри намерения да ни нарани; и това е възможно да стане, защото той няма пълно знание и разбиране за нашите нужди и състояние. Но не можем да кажем така за Господ, от Когото е изворът на мъдростта, Който знае всичко, което е за наша полза, и по този начин Той подрежда всичко за нас по най–правилния начин, без да ни причинява вреда. Също така, относно някой, който ни обича и съвестно се грижи за нашето благополучие – може така да се случи, че той иска да ни помогне, но е безсилен да направи това. А относно Господ не е така – за Него всичко е възможно, с Господ нищо не е невъзможно. Господ обича и се грижи за своите създания. Нищо не е извън Неговите възможности. Оттук ние трябва да сме убедени, че всичко, което Той прави, го прави на наша полза и сме длъжни да го приемаме с благодарност. Често, човек в състояние на съмнение си казва: „Какво става, ако един човек в трудни обстоятелства извърши нещо греховно поради страданието, което изпитва? Как може да бъде сигурен, че скръбта му се случва за негово добро?”

Господ не позволява да бъдем натоварени с нещо, което е повече от нашите сили и издръжливост. Следователно, когато срещнем някакви трудности ние не извършваме грях, освен ако не сме склонни да понесем малко изпитание или нещо непредвидено. Както казва Св. ап. Павел „верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите” (1Кор. 10:13). Но ние сме хора, които нямаме търпение, нямаме и желание поне за малко труд, нито да се подготвим да приемем нещо със смирение. Ето защо ние сме смачкани (от нашите трудности). Колкото повече бягаме от изкушенията, толкова повече те ни натежават и толкова по-малко сме способни да ги претърпим. Да предположим, че един човек по някаква причина влиза да се гмурка в морето. Ако той може добре да плува какво прави, когато вижда, че се приближава голяма вълна? Той се гмурка под водата докато не премине вълната и след това продължава отново да плува невредим. Но ако той реши да застане срещу вълната, тя го помита и го хвърля обрано на голямо разстояние. След това идва нова вълна, той пак се опитва да плува срещу нея, тя пак го помита, връща го назад и така докато човека остане без сили и не може да продължи напред. Но ако се гмурне и се снижи под вълната, както казахме, той остава невредим и продължава да плува в посоката си. Тези, които постъпват по този начин, когато са в неприятност, беда или грижа, се справят с техните изкушения с търпение и смирение, без да получават вреда. Но ако станат тъжни, отчаяни и унили, търсейки причината за всичко и мъчейки сами себе си и ядосвайки се, тогава, вместо да си помагат те сами се нараняват.

Ако болезнени обстоятелства прииждат към нас, не трябва да се смущаваме; а да позволяваме на тези обстоятелства да ни смутят е очевидно невежество и гордост, понеже ние не признаваме, че сме достойни за тях и, както казват светите Отци, ние бягаме от труда. Ние не напредваме изобщо, защото не носим мъжествено отредената ни мярка, не сме постоянни в работата, която сме започнали и желаем да придобием добродетели без усилия. Защо някой емоционален човек намира за странно да се смущава от неговите емоции? Ако ги имаш вътре в себе си защо се смущаваш, когато те се проявят? Ти имаш техните семена в себе си и все още питаш „защо те избликват навън и ме мъчат”. По–добре е да имаш търпение и да се бориш с тях, и да просиш Божията помощ.

Не е възможно за някой, който се бори със собствените си страсти, да не търпи страдание от тях. Корените на страстите, както казва авва Сисой, са вътре в тебе; ако ги удовлетвориш те ще те поробят. Доколкото ние сме пристрастени към тях и търсим удовлетворение в тях, ние не можем да се освободим, бидейки пленени от лоши помисли, докато не тръгнем решително срещу нашето намерение да ги задоволим, защото ние доброволно сме се предали на тях.

Следователно ако човек доброволно се предаде на телесни удоволствия той неминуемо ще бъде грабнат от асирийците и ще бъде принуден да служи на Навуходоносор. Знаейки това пророкът (св. пророк Йеремия) ги предупреждава „Не отивайте в Египет” (Йер. 42:19). Под „Египет” отците разбират стремежа на плътта към покой, което ни учи да мислим само за удоволствия и лек живот. Под „асирийци” отците разбират страстните увлекателни помисли, които смущават и объркват ума и го изпълват със скверни представи и по този начин го водят към греховни дела. И така, св. пр. Йеремия ни подканва да бъдем като този, който не пренебрегва стойността на страданието, което идва при него от изкушенията, нито пък роптае срещу него, но понася всичко смирено, като такъв, който го заслужава; като този, който съзнава, че е недостоен да бъде освободен от тази тежест и изпитанието му бъде удължено и направено още по-тежко; като този, който независимо дали разбира или не, че причината е в него, вярва, че нищо от Бога не е несправедливо или безразборно. Такъв бил един монах, който страдал и плакал, когато Господ премахнал изкушението от него и казал: „Господи, аз съм недостоен да понеса и малко изкушение”. И както пише в Древния патерик – ученикът на един от най–великите монаси бил остро нападан от бесовете на блуда. Старецът, виждайки, че той страда го попитал: „Искаш ли да се помоля на Бога, за да облекчи борбата ти?” Но послушникът отвърнал: „Не, защото, макар и да страдам, в самото страдание намирам голям плод за себе си. Затова по-добре моли Бога да ми дарува търпение да понеса изкушението”. На това аввата му каза: „Сега разбрах, че ти преуспяваш и ме превъзхождаш”.

Погледнете колко усърдни са тези, които наистина желаят да бъдат спасени!

От друга страна, както казахме, поради невежество и гордост човек е победен, когато е обкръжен от своите страсти. След унижението си (поради падение) той трябва още по-усърдно да полага усилия и да продължава да се моли, докато Господ не излее милостта си върху него. Защото човек никога няма да се бори да се очисти от страстите, освен ако не е изкушен и не види последствията, които причиняват страстите. А каквито и страстни желания да се появят в ума на този, който твърдо се бори с тях, те биват веднага и напълно отхвърлени.

Но ние, които се отдаваме на греховете и винаги задоволяваме нашите страсти, никога не разпознаваме греховните помисли и пожелания, или главната страст, която те разкриват, за да можем да се борим с тях, но оставаме под тяхна власт. Така е с душата, ако тя е победена от дявола и продължава да върши грехове – дяволът потиска добрите намерения на душата и я замъглява да не разбира нищо духовно, но да насочва своите мисли и действия към земните неща – най-вече разкоша, сребролюбието и славолюбието, от тях произлиза всеки грях.

Светите Отци, знаейки това, подкрепят хората с техните поучения и не ни позволяват да станем жертва на безпокойството и тревогата. Авва Сисой казва: „Паднал си? Стани; ако отново паднеш – пак стани; и ако отново и отново падаш – винаги ставай”. Авва Моисей казва: „Силата на тези, които наистина желаят да придобият добродетел е тази: дори ако паднат те не се обезкуражават и отказват, а продължават напред, мислейки да започнат отново”. Всеки един от св. Отци съвсем просто, всеки по свой собствен начин, протягат ръка да помогне на тези, които са в борба с врага и са атакувани от него. Защото те отнасяли към себе си думите „тъй казва Господ: нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат?” (Йер. 8:4). „Върнете се, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство” – казва Господ (Йер. 3:22). И много други поучения като това.

“През много скърби трябва да влезем в царството Божие” казват Апостолите. Така че ние не трябва да се оставяме да бъдем победени или да станем лениви, но да бъдем твърди и да благодарим в изпитанията и скърбите, и винаги да се обръщаме с молитва към Бога със смирение, Той да прати милостта си към нашите немощи и да ни защити при всяко наше изкушение за слава на Неговото име.