Убийството на душата

1862 0
kletka

Автор: архимандрит Рафаил (Карелин), Грузия
Превод: Татяна Филева

Моята скръб не е в това, че си ме лишила от земен живот: той е като миг пред вечността, ще проблесне като падаща звезда и ще изчезне в тъмнината. Моята скръб е в това, че душата ми е безсмъртна. Аз съм хвърлен във вечността, неизвестна на теб, неумития от благодатта на Дух Свети от първородния грях, неизкупения от властта на сатаната, непросветения от Тайнствата на Църквата.

Ужасна е не смъртта, а вечното съществуване без Бога. Господ ти е дал моя живот, както царят поверява на своя слуга скъпоценна перла или елмаз, за да го пази и да му го върне, когато царят поиска. А ти я изпусна случайно (?), откраднаха ти я крадци, ти хвърли в помийна яма царското съкровище.

Какво ще отговориш, когато Той каже: „Върни ми това, което е мое?”. Няма смърт за тези, които са с Господа, – това е вечна радост. Няма смърт за тези, които не виждат Бога – това е вечна нощ. Ти ме лиши от това, заради което Бог прие човешка плът, слезе на земята и се разпъна на Кръста. Ти ме лиши от духовно възкресение. По-добре хиляди пъти да беше убила тялото ми. Защо не ме роди; ако не ти трябвам, защо не ме остави на пътя, та някой, като чуе плач на дете, да се наведе над мен и да ме пожали? Често хората вземат в дома си болно коте, нима никой не би се смилил над мен?

Аз не говоря за богатите: човешкото сърце се вкаменява от парите, само малцина са го запазили топло и меко като восък. Обикновено душата на богатия има език, но няма уши, и тя не би чула моя плач. Но може би някой сиромах, който не е изгубил сърцето си, би се смилил над мен и би ме отнесъл в своя дом. В дома, в който няма хляб, но не е изгубена любовта, може би има повече щастие, отколкото в домовете на богатите, и аз бих бил щастлив, наричайки баща този, който ме е прибрал, а не този, който ме е изхвърлил от живота, както изгонват куче от стаята.

Аз бих нарекъл майка тази, която ме е приютила, а не тази, която е решила, че в този свят няма място за нейното дете.

Мамо, нали ти някога също си била плод и твоята майка се е радвала, че се е появил нов живот, подобно на нова звездичка, заблестяла на небето. А твоят баща, затаил дъх, се е вслушвал в твоите движения в утробата. Твоята майка не е постъпила така с теб, както ти с мен. Тя те е родила и те е присъединила към Църквата. Спомни си времето, когато си била дете и с чуруликащо гласче си казвала: „мамо, мамо”, когато си протягала ръчички към слънцето.

Децата играят с кукли, говорят им нежно, преобличат ги в нови рокли, но няма игри, в които убиват кукла. По това време мислила ли си, че ще бъдеш убийца?

Аз нямам родители, но ти си ме лишила от друго семейство – небесно, където Отец е Бог, Пресвета Богородица – Майка, а Ангелите – по-големи братя. От това семейство – небесната Църква – аз съм лишен завинаги. Моята душа е безприютна странница, блуждаеща в полумрака на вечната нощ.