Угасва ли обичта?

640 0
love-2

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Можеш ли да кажеш: „Обикнах те“? Излиза, че е имало времеви момент, в който не те обичах, но сега те обичам.

Любовта не може стане нещо минало. Ако се чувстваме така, по-скоро не сме обикнали. Навярно това е било по-скоро грижа към някого, навярно сме закопнели за обич, навярно сме се влюбили, но не сме обичали. Любовта е трайна и „никога не отпада“, както казва ап. Павел.

Трагично е да използваме божественото понятие за любовта толкова лесно, изразявайки повечето пъти очакванията, които имаме от другия.

Когато нашето „Обичам те“ стане минало, това означава, че не е имало любов. (Това е истината, колкото и жестока да е за всички нас.)

В една песен се казва „обикнах те в максимална степен“, но това показва едно дълбоко невежество относно преживяването на автентичната любов. Доказва страстния подход на човека към другия. „Обичам те“ от стиха означава: очаквам от теб плътско задоволяване, икономическо-емоционална подкрепа, потвърждаване на моята „воля“, на моя отклик.

Страшно е колко лесно и системно изкривяваме понятието за любовта и от постоянно състояние на отдаване, несебичност и жертва я обръщаме в себично заграбване на копнежи и претенции.

Доказателство за по-горното е колко лесно изчезва нашата „любов“, колко лесно някой наш любим човек става омразен за нас. И не само това, а имаме заблудата да тръбим тук и там, че ние го „обичахме“, но той не ни е обикнал и е виновникът за раздялата, разрива и конфликта. За пореден път показваме, че грешим за нашите отношения.

Не обичам, понеже ще ме обикнат, или не отхвърлям любовта, понеже не ме обичат.

Не е виновен другият за това, че вече не го обичам. Другият е този, който си е. Аз съм отговорен за това как се чувствам. Нямам обаче смелостта да призная, че никога не го обикнах. Просто го желаех, исках го, за да запълни емоционалната празнота, която имах в живота ми, с него се чувствах добре. Но това е различно, не е любов.

Всъщност другият много пъти бива третиран като лице, което би могло да стане мой последовател. Но ако той не ми се кланя като пред идол, не ми угажда, то тогава и моята т.нар. „любов“ угасва.

Въпросът не е в това, че някога обикнахме някого, а после бяхме „предадени“, а в това, че, за съжаление, не обикнахме. Навярно бяха предадени нашите очаквания, бе наранено нашето его.

П. П.

Повечето от нас се чувстват разочаровани от другите, защото не са намерили хора, които да ги признаят, да признаят тяхното безупречно аз, което са построили в себе си.