Успокоително ли е, че сме християни?

1524 0
bogoiavlenie-8

Автор: Деян Петров

„…пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“ Мк. 1:8

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

След последните дванадесет празнични дни, дни на радост от Рождеството на нашия Господ Иисус Христос, дни на духовно и донякъде (поне надяваме се да е било донякъде) телесно пируване, днес стигаме предпразненството на Богоявление, на кръщението Господне в Йордан, края на подготовката и началото на служението Му в света, крачка преди последната степен на тази подготовка – изкушенията и изпитанията от сатаната в пустинята. Затова е празник, затова днес Светата Църква е наредила да спазваме строг пост – като скромно съпричастие, като лично (съ-) преживяване с тези велики мигове, макар в много по-малък, според ограничените ни сили размер. Така става и друг път  в живота ни: постим, после празнуваме, после се покайваме, постим, празнуваме … докато осъзнаем, че истинският празник е в поста, във въздържанието и умереността, в жертвата Богу, в молитвата…

Светията Йоан, наричан неслучайно Кръстител, Ангелът, призоваващ към покаяние и към среща с Господа, великият постник, най-големият измежду родените от жена (и най-малък в Небесното Царство), изобличителят, пред когото треперели всички, равноангелният, изобразяван по тази причина и досега с криле на иконите, и винаги до Господа Иисуса Христа на всеки иконостас, този праведник предвечно зове към покаяние и със същите думи започва служението Си самият Син Божий – „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно!“  (Марк. 1:15, Мат. 4:17)

Но ето, малко повече от 2 000 години по-късно ние, християните, вярващите, въцърковените, се успокояваме, че сме чули Благата Вест, знаем Божиите заповеди, причастници сме… Успокояваме се, че сме по-развити, по-усъвършенствани, по-старателни и преди всичко, избраници, чеда Божии, възлюбени Божии синове и дъщери, християни. Думите на Светия Йоан Кръстител, на пророците, на светиите, дори на самия Господ не ни звучат така страшни, защото Бог е любов, защото Е милосърден и ще ни прости, защото ето, даваме милостиня, ходим на църква, стараем се да сме добри… Пък и пред Господа пътеките вече са прави, доловете – изпълнени, планините са снишени и ето – всяка плът вижда и знае спасението Божие… Една мила картинка, вдъхновяваща и успокояваща, но невярна.

За кого говори Свети Йоан, кого предупреждава и изобличава? За кого проповядва и в чие име кръщава? А защо Синът Божий умря на Кръста? За кого страда и бе погребан?

Дали е утешително, че секирата лежи при корена на дърветата вече 2 000 години и още не са отсечени недаващите плод и хвърлени в огъня? А не са ли? Или се успокояваме като се опираме на преходното, търсим сигурност в несигурното. Че какво са тукашния ни живот, блага и всичко пред вечността и Божието Царство?

Какъв е този пророк и светия, хората да отиват при него в пустинята, да търсят опрощение, да пристъпват с боязън, а той да вика, да крещи – „Рожби ехидни! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?“, да ги изобличава? Къде е лицеприятието, благопристойното говорене, да не говорим за угодничеството, желанието да се хареса на хората, на властимащите. Знаем за живота и за смъртта на Светия Йоан Кръстител – той на дело е отговорил на тези въпроси.

Но нещо далеч по-важно има от смелостта и вдъхновението, с което говори той. То е в думите му, в посланието, в пътя, който изобразява със словото, с живота и със смъртта си.

Първо, казва, сторете плодове, достойни за покаяние. Не просто „покайте се“, „плодове“, сиреч, на дело изобразете покаяние в живота си, смирете се, престанете да крадете, да вършите беззакония, осъзнайте се и променете това! Казва го и го върши.

Второ, не се мислете избрани и вече оправдани, бидейки християни. Говори за „чедата Авраамови“, обръща се към фарисеите и садукеите  според Св. Ев. Матей (Мт. 3:9) – най-отдадените Богу, но всъщност думите му са за нас – че Бог може от камъните да вдигне чеда Авраамови и от пепелта да създаде християни. А на нас – да ни отплати достойно, за каквото сме заслужили.

И трето, секирата лежи вече при корена на дърветата и това „вече“ означава „близо е“, „сега“ – защото, ето, в миг човешкият живот е свършил и се изправяме на съд, а това, че светът не е още погинал е само заради Божията милост, по усърдните молитвите на вярващите и за възможност все още да можем да изберем доброто и праведното, за наша надежда.

Да, Светията говори на народа, на митарите и войниците – мнозинството от тях крадци и убийци в най-честия случай, но всъщност се обръща към нас, векове по-късно, тук и сега, слушащи словото му през бездната на времето – о, чудо, и осъзнаващи, че думите му всъщност са за всеки от нас – ако имаме две дрехи или храна, дори не е казано „повече храна“ както „две дрехи“, а само „храна“, да дадем на оня, който няма, защото всички наши излишъци не ни принадлежат, те са вече на тези, които са в нужда и ако ги задържаме, ние всъщност крадем от тези хора.

Да не изискваме повече от това, което ни е определено, да не ламтим за нещо извън полагащото ни се – като заплата, отношение, време, място, споменатите облекло или храна, дом, удобства и друго, защото Господ Всемъдрият, Всемогъщия и Вселюбящият ни дава точно каквото, колкото, когато и както е най-добро за нас и всеки от тук стоящите може да даде много примери за вредността, за убийственото действие на излишъците, на прекомерността, в каквото и да е. За хора, погубени от пари, охолство, злоупотреби, заболели и загинали телесно, че и душевно. Едно богато семейство изпълни мечтата на сина си – купиха му чисто нов мотор за 18-тия рожден ден. Същия ден момчето се уби с него, Бог да успокои душата му.

И накрая, говори пророкът, да не притесняваме никого, да не клеветим и да се задоволяваме с нашите заплати – и наистина, колко хубав би бил светът, ако го правехме, нали? Зле ни е, че ни притискат, а ние сме стъпили върху лицата на другите; говорят зад гърба ни, но и ние обсъждаме хората; все са ни малко парите, колкото и да получаваме – наскоро научих за недоволството на една позната жена, че не била получила, според нея дължаща й се сума, достатъчна за издръжката на неголямо село за може би година. Как можем да сме щастливи, как да сме християни, как да дадем плод на покаяние, ако бъдем такива?

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, ако се гордеем с вярата си и с това, че сме Божии синове и дъщери, ако се чувстваме избраници, ако смеем да се наречем християни, нека винаги помним, че 2 000 години преди нас народът излезе в пустинята да следва праведника, слушаше словото му, покайваше се и се поучаваше, грешниците се молеха и надяваха на спасение, нека бъдем и ние такива, нека със сърдечно съкрушение и светла вяра се молим на Господа не заради това, че се наричаме някак или че вършим нещо да ни спаси, да сме винаги неспокойни в надеждата и твърди в упованието си, чрез покаяние и пост да се подготвим за Богоявлението, за следващите го изкушения и най-важното, да дадем достоен плод на покаяние, покълнал от семето на Словото Господне! Защото думите на Господа са изобличение, но също зов и утеха, и обещание. Амин!