Успокой се!

2407 0
cain

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Помните ли какво е казал Бог на Каин, когато Каин разбрал, че жертвата му не била приета благосклонно? „Защо се ти огорчи?“. Защо се намръщи? Защо се помрачи? Защо се навъси? Постъпи с лукавство, жертвата ти не беше сърдечна, както тази на брат ти Авел, затова и не бе приета. Бог обаче снизходително му казва: „Успокой се“ (Бит. 4:7 – ἡσύχασον). Вдигни очите си! В противен случай грехът ти ще те задави, ще те изтощи, ще разбие всяко добро в теб, ще породи омраза и злоба. Успокой се!

Колко страшни думи от Бога. Успокой се, Каин! Успокой се, човече! Зная, че сърцето ти постъпи лукаво, но не оставяй греха да те сломи. Успокой се, покай се!

Страшни са тези думи на Бога. Каин обаче не се успокоява; вече на нищо не може да се зарадва. Чувства се оскърбен. Вместо да разбере оскърблението, което е нанесъл на Бога, той чувства омраза и към Бога, но и към брата си.

Първият убиец, Каин, е братоубиец. Убива брата си, защото го вижда радостен. Една радост, която той самият не може да почувства поради греха си. Бог му дава решението. Успокой се, Каин, виж по друг начин нещата, съществува решение, съществува радост и за теб. Каин обаче настоява в своето лукавство, не излиза от себе си, не убива греха си чрез покаянието. „Ще убия брат ми“, казва, и мисли, че само така ще се успокои. Но вместо да се успокои – „и сега проклет да си от земята“ (Бит. 4:11).

Грехът се изцелява чрез покаянието. Един грях не може да поправи друг грях. В своето объркване поради страстта си Каин мислел, че изцелението на греха (възвръщането на радостта) би дошло с умъртвяването на брат си. Първото падение породило по-голямо, защото не се вслушал в Бога. „Успокой се!“.

Съгрешил си и ти, брате? Съгрешила си и ти, сестро? Успокой се! Съществува изцеление, съществува решение, съществува надежда. Не оставяй грехът ти да породи друг, по-голям. Огорчи се заради греха си? Успокой се! Съществуват покаянието, изповедта. Краят още не е дошъл.

Успокой се! Не се паникьосвай, не оставяй едно падение да те впримчи в униние. Не оставяй грехът да завладее твоя разум, сърце, душа. Защото, ако позволиш това, тогава ще паднеш още повече, ще се нараниш още по-дълбоко. Бог стои, готов да те грабне в Своята прегръдка. Просто се успокой.

Да, падна и се наскърби. И добре направи. Тази скръб обаче трябва да бъде начало на покаяние, а не на отчаяние.

В това се състои величието на нашия Бог. Дори тогава, в падението ни, Неговата преблагост идва и не ни отхвърля, не ни се кара, а ни показва изхода към загубената радост. „Успокой се, детето Ми, зная какво преживяваш, зная през какво минаваш“. Всичко може да се поправи, стига да оставиш греха си зад себе си, да се отречеш от твоето его. Тогава можеш да вкусиш „насладата на свещената радост и на благодатта.“

Това „Успокой се!“ ще ти го кажа и на теб, ще го кажа и на себе си, та дано започнем да живеем сред тази сладост на покаянието и божественото приемане, на утехата и божественото снизхождение.