Фатализмът на Пасха

1247 0
kart

Автор: архимандрит Сава (Мажуко)
Превод: Татяна Филева

Добре известен на всички е фактът, че пасхалният възглас „Христос Воскресе“ съдържа в себе си цялото Евангелие. Той е нещо като конспект на апостолското благовестие; като кратките формули в математиката или физиката, в които в „сгъстен“ вид са представени цели томове научни трудове и ако пожелаете да разкриете съответната формула, да я изведете „извън скоби“, да я напишете на дъската, може да не ви стигне и цялата дъска, но за това пък лесно ще си спечелите главозамайване, изблик на възхищение, възторг и дори на научна страст. Нашето привично „компресирано“ Евангелие „Христос Воскресе“ ние лесно извеждаме „извън скоби“, просто защото ни е светло на душата и искаме радостно да извикаме: „Воистина Воскресе“, да се поздравим и с детски възторг целия храм да се огласи от пасхалния канон, а гърлото ни да пресипва при гръмките възгласи, бъркайки, забравяйки думите. Весело… Хубаво… Спокойно и някак… тихо в това пасхално многогласие. И затова в тази тишина изведнъж внезапно изригва: „Христос Воскресе“. И това е и за моята съдба, за моето възкресение, за това, че всеки от нас веднъж ще може с неудържимо ликуване, с нов, но много свой глас да извика на цялата вселена: „Аз възкръснах! И съм жив завинаги!“. Жив съм с живота на Спасителя, възкръснал съм с възкресението на Христос: именно аз, най-истинският аз и никой друг – съм възкръснал, „Аз сам ще Го видя; моите очи, не очите на другиго, ще Го видят“ (Йов 19:27). И още нещо. Плашещо и обезоръжаващо. И сякаш правещо възторга умерен. Не само аз ще възкръсна. Ще възкръсне и всеки човек, живеещ и живял, и „който ще живее“. И очите на всеки от тези най-истински, възкръснали в телата си, ще видят своя Изкупител и Възкресител. И… мен също ще ме видят. „Сава възкръсна!“ – „Наистина възкръсна!“. „Андрей възкръсна!“ – „Наистина възкръсна!“. „Анна възкръсна!“ – „Наистина възкръсна!“… Всички те ще възкръснат. Всички ли? Абсолютно. И онази мрачна лелка, която всеки месец наводнява апартамента ми ли? Задължително. И оня злодей, който ме клевети на началството ли? Със сигурност. И моят приятел, който така жестоко ме измами и ми се присмя ли? И той. Всеки. И тези, които ти сам се боиш да погледнеш в очите, и девойката, която се страхуваш да срещнеш, и братята ти, на които си отделял толкова малко време, и децата, които толкова дълго са чакали твоята любов и гордост, и мама, която толкова е обичала шоколад, а ти си разбрал това твърде късно. Нашите ближни са безсмъртни. Те са наши вечни спътници. Ние сме обвързани с тях. Те са наша съдба, тоест ние сме им присъдени, и те – на нас. И това толкова плаши и обезоръжава. Няма къде да избягаш! И там, в подготвените от Отците чертози, ще бъдат те, техните лица, тяхното покашляне, мляскането им на масата, тежкото им дишане. Единственият изход е да се научим да ги обичаме тук и сега. Тук – у дома, в църквата, на работа – да се научим да се разбираме с всеки и, виждайки тези лица, слушайки тези гласове – да ги обикнем, да ги приемем, да им простим. Затова благовестниците на Евангелието, които отправяли към народа само една вест – „Христос Възкръсна!“ – уточнявали: „Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни… Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа“ (Еф. 4:26-31). Това не са просто етични максими, нравствено допълнение към христологията на апостол Павел, но и най-пряко следствие от проповедта на възкръсналия Бог. Догматът за Христовото възкресение е основа на християнската етика и само на това основание можем да приемем, разберем и усвоим тази етика. „Братя мои вечни, братя мои безсмъртни,…“ – така започва своето пасхално послание великият сръбски старец преп. Юстин (Попович). На светите хора бил открит този плашещ и в същото време обнадеждаващ фатализъм на Пасха. Ние никъде не можем да се скрием от своите ближни. Може би ни утешава и това, че и те няма къде да се скрият от нас. Ние сме осъдени едни на други. И затова единственият открит път към приемането на пасхалната вест е да се научим да обичаме своите безсмъртни съратници във вечността.