Филмът „Дочь“

1578 0
dosh7

Автор: Евгени Михайлов

Трудно ми е да говоря за този филм, без да разкрия съдържанието му. Не за друго, а защото той е преизпълнен точно с това – СЪДЪРЖАНИЕ – посланието, на което моментално го включи в „топ 5″ на личната ми класация.

Гледах го няколко пъти с различни хора. Макар да нямаше особен елемент на „забава“ в сценария, трябва да призная, че беше забавно да слушам майка ми колко убедено пророкува кой е убиецът и разбира се всеки един мотив подхранващ нейната теза биваше акцентиран: „Ето, нали ви казвам, бе! Той е, то вече стана ясно!…“ Нужно ли е да споменавам дали позна? Мило ми стана, когато го гледах с приятелката ми, за която доста труд положих да я убедя да гледаме „Точно този филм ли?“. Нейната реакция беше толкова спонтанна и естествена на финалните надписи: „Има ли още някой такъв да пуснем да гледаме сега?“ Или това беше реакцията и за „Ябълките на Адам“ (ADAMS AEBLER / ADAM’S APPLES) всъщност? Както и да е, и този и хареса!

Да, всичко това остави у мен топли и весели в някакъв смисъл спомени, но филма не е весел. Силен филм, тежък. Изпипан сценарий с изключително високи морални послания, особено за един християнин. Оставя диря, която имаш нуждата да напълниш после със съдържателни отговори, на повдигнатите от изгледаното въпроси. Поставя човека в позицията на героите и премерва взетите от тях решения, спрямо личния мироглед и накрая след петото гледане разбираш защо героят е взел това решение. Показва ни по изключително интересен начин докъде води пагубното, външно влияние на живия околен свят, върху иначе непорочната човешка душа.

Филми като този изместиха силно встрани други, които за дълго време се бяха закотвили в класацията ми. Всъщност сега като се замисля, всяко нещо, което е свързано с Христос, малко по малко измества всичко, което е седяло на челни позиции и сякаш не е имало Кой да го пребори.