Хората не постят, защото не познават смисъла на поста

10624 0
bogosl

Берлински и Германски архиепископ Марко за радостта от поста
С архиепископ Марко (Арндт) беседва монах Рафаил (Попов)
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева


За мнозина Великият пост е време, откровено казано, тежко и печално. А статистиката от година на година показва тъжен резултат: едва 3-5 % от тези, които се смятат за православни, спазват поста, и то невинаги строго. Защо хората не виждат радост в поста? И в какво е тази радост? И как все пак тези, които не постят, да се решат да постят? За това беседваме с Владика Марко (Арндт), архиепископ Берлински и Германски.


Постът е време, изпълнено с особена тържественост, с особено съдържание и особен смисъл. Това е време на въздържание и самоограничение. Но днес за мнозина въздържанието се асоциира с нещо негативно, печално, предизвикващо униние. Владико, как да прекараме поста така, че той да се възприема не като време на печал, а на радост?

‒ Първо, тук бих искал да коригирам вашите думи: не бива да наричаме поста ограничение. Напротив, той е освобождение. Освобождение от ненужната тежест, от ненужния товар, който всеки има.

Освобождение от телесната тежест, разбира се, но и от духовната – ние се освобождаваме от товара на нашите грехове. Постът е най-благоприятното време за нашето спасение, това е време, когато ние обръщаме особено внимание на духовната страна на нашия живот. А когато се освобождаваме от телесната тежест, духът става свободен именно за духовно дело.

За съжаление, не всеки мирянин може да присъства на всички великопостни служби, но дори и на онези от тях, които успее да посети, той, слушайки думите на богослужението, се вслушва в тях, преживява ги, и невероятно се обогатява от това. И дори някой да не разбира всичко, както му се струва, то и това, което е възприел, е духовно значимо.

Богослуженията през Великия пост са с такава богословска наситеност! Те ни помагат да разберем смисъла на поста

Светите отци са ни оставили огромно духовно богатство – тези прекрасни великопостни богослужения. Те са толкова наситени с богословски смисъл! Те ни водят към смъртта – към кръстната смърт, която нашият Спасител е преживял заради нас, и към двете раждания, ако мога така да се изразя, на смъртта, която преживяваме.

Първо, ние имаме възможност да се очистим от греховните наслоения върху нашата съвест, за да можем всеки момент да бъдат готови да преминем в Божиите ръце, в другия свят. Но именно това е смъртта, която желаем на нашите грехове, това е умирането на човека за всичко греховно и приобщаването му към всичко светло, божествено, небесно. Ако така възприемаме поста, тогава той е време на голяма радост, на радостта, която всеки ден можем съзнателно да преживяваме. Неслучайно всеобщото възкресение се празнува преди Възкресение Христово. Въпреки че то е обусловено именно от възкресението на Спасителя и тук има причинна връзка, ние го преживяваме седмица преди Възкресение Христово – това е възкресяването на Лазар, което ни напомня за нашето всеобщо възкресение. Така че, ако правилно вникваме в съдържанието на постните богослужения и в смисъла на поста, той ще ни носи огромна радост и освобождение.

‒ Владико, анкетите, които се провеждат и в Русия, и в целия свят, показват, че много малко хора постят. В Русия, както и в предишните години, сегашния Велик пост повече или по-малко строго ще постят около 3 % от руснаците, смятащи себе си за православни. Добродетелта на въздържанието не се ползва с особена популярност. Защо е така, владико?

‒ Това е така най-вече поради непознаването на поста. И поради неразбирането на неговия смисъл и форма. Смисълът действително остава скрит за хората, които не посещават великопостните богослужения, не вникват в тяхната същност, в тяхното съдържание. Тогава целият пост в най-добрия случай се превръща в някаква форма на гимнастика. Това е, що се отнася до духовната страна на поста. А ако говорим за неговата телесна страна, то хората не постят, защото не разбират, че през поста се освобождават от своя телесен товар, от това, което съвсем не им е необходимо, и се учат да господстват над материята. Да си спомним, че при сътворението на света Бог е поставил човека да бъде господар, тоест да господства, да властва над своята природа. А ние виждаме, че много, твърде много хора в наше време стават роби на материята – роби преди всичко на своите страсти. Това са тези, които уж не могат да се освободят от пушенето, от преяждането и пр. В нашия живот има твърде много моменти, когато ни се струва, че няма да се справим с едно или друго… От изповедите зная, че мнозина се борят с някаква страст, но все им се струва, че не е възможно да я победят.

Моят духовен наставник всеки пост не вкусваше нищо цели 40 дни – и живя до дълбока старост

В действителност човек, когато вникне в същността на поста, когато го практикува, става толкова радостен, че вече не може, без да пости. Предразсъдък е да се смята, че хората не могат без една или друга храна, или дори без никаква храна. Когато бях на Атон, моят духовен наставник всеки пост постеше точно 40 дни – и живя до дълбока старост. При това постеше строго: изобщо не ядеше. Само пиеше рядък чай – и това беше всичко. Познавам и други хора, които практикуват това. Може би не 40 дни, но все пак доста дълго.

Спомням си, една от енориашките, която убедих да пости, в края на поста ми благодари и каза: „Толкова се радвам, толкова съм доволна!”. Така че човек, когато разбира какво прави и защо, може да направи много.

По същия начин стоят нещата и с молитвата. Когато човек не се моли или се моли по пет минути на ден, не може да оцени силата на молитвата, не може да оцени радостта, която израства от нея. И поради това така ще се влачи – може би цял живот, ако не намира смисъл в това да се опита да се моли истински. Тук има много аспекти, които изискват преди всичко открито сърце.

Ще разкажа един случай, който силно ме впечатли. В нашата енория имаше няколко гръцки семейства, които ходеха в нашата църква само защото ние живеем по православния, а не по римокатолическия календар. Те не разбираха нищо, освен „Алилуия” и „Ис полла ети, деспота” , но ходеха, защото знаеха, че при нас всичко е правилно. И ето, в петък на първата седмица една гъркиня, която работеше, както знаех, във фабриката, много тежка физическа работа, ми казва (това не е част от изповедта, а просто беседа): „Владико, в сряда пих вода”. Помислих си, че не съм разбрал нещо – не владея толкова добре гръцки – и попитах отново: „Какво казахте?”. Тя повтори: „В сряда пих вода”. Аз в недоумение попитах: „Вие искате да кажете, че през цялата седмица не само не сте яли, но и не сте пили?” – „Да, разбира се!”. Какъв отговор: „Да, разбира се!”. Жена, която работи тежка работа. Тогава разбрах, че човек може много, стига само да пожелае.

Преди 20 години въведохме през Великия пост служба на Преждеосвещените Дарове веднъж в седмицата, вечерна служба, но нашият Синод определи, че който иска да се причасти, трябва да пости от полунощ предния ден до вечерта на същия. Съобщих това на всички и очаквах, че никой няма да дойде. Но хората дойдоха! Хората, които, както зная, работят в някакъв офис, където всички пушат и не само това. Те се въздържат целия ден, вечерта идват на изповед, причастяват се. Това е такава радост! И само опитът може да ви даде тази радост. Разбирате ли?! Естествено, този, който не е преживял това, няма да го разбере.

Трябва да се решим да „прескочим реката”. Като света Мария Египетска

Така че, мисля, бедата е именно в това, че мнозина не са готови да направят тази стъпка. Да скочат през реката. Както света Мария Египетска скочила през Йордан и от блудница станала светица – мнозина от нас трябва да направят същото.

‒ А има ли някакви, може би, аскетически упражнения, които позволяват на човека постепенно, но сигурно да преодолява нерешителността в себе си и да развива готовност „да прескочи реката”?

‒ На първо място, това е молитвата. Когато човек се отнася прилежно към молитвата, тогава той и в телесния пост ще бъде винаги готов за подвиг. Когато види колко свободни стават умът и духът, той ще цени това.

Споменах за нещастните хора, които не могат да оставят пушенето. Казвам им: „Опитайте се поне в постните дни – понеделник, сряда и петък – да се въздържате от пушене. Като начало”. И така много от тях успяха да преодолеят тази страст в себе си. Същото е и с храната.

В нашия манастир много от монашестващите строго спазват следното правило: в постните дни не приемат никаква храна, само вечер имат малка трапеза, а през целия ден не вкусват нищо. И това, разбира се, спомага човек да оцени своите сили, да види кое е възможно за него, и кое не.

‒ Владико, вие казахте, че който пости правилно, изпитва радост. Има и такива думи – в стихирата, която се пее във великопостните дни: „Да постим с приятен пост…”. И ние желаем това един на друг по време на поста. Моля Ви, напомнете на всички какво означават думите: „Постете с приятен пост”.

‒ Не съм се замислял особено над това, но предполагам, че то преди всичко значи следното: да се въздържаме от това да изяждаме ближния си. В една от стихирите преди началото на поста дори се казва, че това е може би най-трудната добродетел, която човек може да постигне.

„Да постим с приятен пост” значи и това, че през поста ще черпим сили за духовно развитие. За да не стоим на едно място, а всеки пост да бъде стъпало от лествицата, водеща към Христос и към нашето съ-възкресение с Него.

‒ В молитвата на преподобния Ефрем Сирин присъстват следните думи: „Дух на празност, униние, властолюбие и празнословие не ми давай”. Защо в молитвата се говори за избавянето от точно тези грехове? Нали знаем, че това далеч не е пълният списък на пороците…

‒ Мисля, че всички останали грехове така или иначе са свързани с изброените тук. Защото, вглеждайки се, така да се каже, във всяка отделна „статия”, спомената в тази молитва, ние виждаме, че тя влече след себе си цяла поредица други грехове. Празността много бързо води човека до отказ от борбата с греха, много бързо го довежда до осъждане на ближния… – едно след друго. Това са може би центровете на всичко, което трябва да имаме предвид, влизайки в борба със своите грехове.

‒ Владико, в края на нашата беседа бих искал да Ви помоля да дадете някакви съвети на нашите читатели и зрители за времето на Великия пост.

‒ Преди всичко искам всички да изпитат поста на себе си. Всички християни да се опитат да постят честно. Разбира се, има болни, на които се разрешава облекчение на поста – в онази степен, в която това е оправдано и необходимо, а не просто според собствените разбирания и желания. Това винаги трябва да се обсъжда с духовника.

Без борба няма победа. А нали винаги искаме победа

Всеки от нас се е отказал от нещо, което му е особено скъпо. Това не е задължително да е храната; за някого това е телевизията, за друг – някакви игри, и т. н. Аз бих пожелал на всеки християнин честно да започне съзнателна борба. Защото без борба, както казват много от отците, няма победа. А ние искаме победа, следователно не можем да я получим евтино. Затова трябва да се трудим.

Желая всички да се обогатявате духовно. А тези, които работят и не могат да посещават богослуженията, нека увеличат своето молитвено правило, духовното четене, и така да придобият някаква полза за душата си. За да излезе душата обогатена от поста. И тогава този пост действително ще бъде постижение на всеки.

‒ Владико, благодаря Ви за това, че бяхте гост на нашата редакция.

‒ Слава Богу. Благодаря ви за вашите трудове.