Целта и смисълът на Великия пост

4013 0
doors

Автор: Архим. Сава (Мажуко)
Източник: www.orthodox-newspaper.ru
Превод: Татяна Филева

Днес ще поговорим за целта на Великия пост. За всеки християнин духовните упражнения, като пост, молитва, четене на светите отци, изповед, участие в тайнствата, на практика са ежедневна необходимост. В какво се състои смисълът на поста в този период? С каква цел трябва да спазваме този пост?

Великият пост хронологично предшества Светата Пасха. Той започва от Прощална неделя, когато на вечерното богослужение си спомняме за изгонването на Адам от рая: „Седна Адам срещу рая и ридаейки, оплакваше своята голота” – това песнопение се повтаря няколко пъти по време на Всенощното бдение, пеят се покайните тропари „Край реките вавилонски”, „Отвори ми вратите на покаянието”. Така ние осъзнаваме, че се намираме в началото на поста, „при вратите на рая” в качеството на изгнаници. Всички помнят особеностите на богослужението в Пасхалните дни: през цялата Светла седмица, като се започне от Пасхалната полунощница, по всяко време на денонощието са отворени Царските двери и всички олтарни врати, и този символ не е случаен. Ние сякаш „излизаме от рая”, неговите врати се затварят пред нас, а после, изминавайки пътя на Великия пост, се оказваме пред отворените райски врати. Пасхалното кръстно шествие също има тази символична особеност: по устав всички верни излизат от храма при пасхален камбанен звън, носейки хоругви и пеейки особени, пасхални песнопения, и след като обиколят храма, се оказват пред затворените му врати. И вече след възгласа на свещеника „Слава на Единосъщната и Животворяща Троица!” се пеят пасхалните тропари и църковните врати се отварят.

Символиката на вратите е много важна за осъзнаването на смисъла на поста, на неговото истинско значение. Великият пост не е просто традиция, изнуряване на тялото, аскетически експеримент над нашите тяло и душа, а упражнение за подготовка на духа, душата и тялото преди влизането в дните на Свещената Пасха. Към какво трябва да се ориентираме? Защо в нито един от дните на Великия пост не бива да изгубваме от погледа си тази крайна цел – образа на отворените царски двери на Свещената Пасха? Ако забравим това, постът ще изгуби смисъл. Състоянието, за което ни подготвя 40-дневният пост – това е опитът на съзерцанието на Христовите Страсти и Христовата Пасха. Богослуженията през Страстната седмица – това е онзи духовен фар, по който трябва да се ориентираме през цялото време. Тези богослужения се отличават от великопостните с това, че молитвите и песнопенията, които се пеят през Страстната седмица, са абсолютно „безкористни”, тоест ние не просим нищо за себе си, те са отражение на съзерцанието на Господните Страсти.

Ето, Господ влиза в Йерусалим, и ние слушаме как народът вика: „Осана Сину Давидову!”; слушаме Неговите притчи в храма, слушаме историята на Йосиф; виждаме предателството на Юда, дори чувстваме студенината на сребърните монети в дланите му; виждаме как предават Христос, виждаме съда на Пилат; чуваме звуците от бичуването… Ние съзерцаваме всичко това, и Великият пост ни подготвя за момента на това съзерцание, когато забравяме за себе си. Това е и задачата на поста. Ако не сме забравили за себе си, ако все още търсим нещо користно, това значи, че не сме постили правилно.

Като спомен за тези събития, в църквата се служат пасии[1]: чете се акатист на Страстите Господни, кръстът се поставя в центъра на храма. Това е „фарът”, който ни напомня, че целта на нашите духовни упражнения е да си създадем особено настроение за това, което ни предстои да видим. И едва тогава тези упражнения ще имат смисъл. Когато наближи времето на Страстната седмица, времето на Светлото Христово Възкресение, ние ще бъдем способни да съзерцаваме удивително събитие, непостижимо за нашия ум. Само с езика на поезията, с езика на сълзите ще можем да участваме в това чудо, при това забравяйки за самите себе си.


[1] Думата „пасия” произлиза от латинското „passio”, което значи „страдание” („страст” на църковнославянски). Така се наричат особени служби, които се извършват през Великия пост. Те са наречени пасии, тъй като техният чин е съставен от песнопения от Страстната седмица, четене на евангелските повествования за Христовите Страдания, и понякога акатист на Страстите Господни или на Кръста и поучения за спасителното значение на изкупителните страдания на Спасителя. – Бел. прев.