Църковният начин на живот

1825 0
cross

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Знае се, че църковният начин на живот е светотайнствен и строго каноничен. Този факт никога не трябва да не се забравя, защото той не е маловажен. Много често се самоуспокояваме, като романтично смятаме, че се доближаваме до Бога, докато слушаме беседи или четем красиви текстове, които говорят за Него, като например разказите от Патерика. За да станем обаче съобщници на благодатта, преди всичко е нужно участието ни в Тайнствата. Непривично е, от една страна, да говорим за Христос, а от друга страна – да отхвърляме съзнателно църковния начин на живот, т.е. участието ни в Тялото Христово, което Сам Бог ни откри.

Ето какво ме накара да се замисля над този факт. Някои мои „приятели“ публикуваха снимки през лятото в социалните мрежи от плажа, където се намираха, държейки някаква книга, смятана за духовна. Не знам дали въобще е възможно сред духовната леност на плажа да се чете духовна литература?! Оставам на вас да прецените сами…

Не казвам, че е лошо, но този факт ми направи неособено приятно впечатление и ме накара да се замисля. Разбира се, не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че е възможно човек дори и на плажа да прочете нещо, за да се просветли. Защото Божията благодат, както е известно, не влиза в каквито и да било схеми, но, за съжаление, подобно безкористно обстоятелство (просветлението) се среща днес рядко, много рядко.

Запитах се дали въобще е възможно да чета „Лествицата“ от св. Йоан Лествичник, или книги на стареца Емилиян Симонопетритски, или Новия завет, докато се разхождам например… по бански на плажа. Нещо не се връзва, нали… В конкретния случай, признавам, нямаше да се чувствам добре, защото имам ясното съзнание какво чета и защо го чета. Четенето на книги с духовно съдържание трябва да се осъществява при подходящи условия и в подходяща среда.

Единствено има смисъл, когато човек се покае, изповяда, живее в послушание с църквата и води светотайнствен живот без прекъсвания. Ако той твърди, че има голяма духовна полза, като отива на представянето на новата книга на даден автор, но не променя живота си, не влага в него аскезата, черкуването, поста и т.н., а настоява да разглежда духовния живот по свой начин, тогава този човек живее в своята лична заблуда.

Възможно ли да имаме духовен живот и във Фейсбук? Мнозина проявяват ентусиазъм за много текстове, които се пишат, за различни постинги, които имат духовна основа. Въпросът обаче е да превърнем този ентусиазъм в дело. Да изхвърлим лайковете, когато не стават лайф (живот).

Нужно е внимание да не попаднем в клопката на дявола, като се занимаваме с неща за Христос и духовния живот или като не вършим никакви полезни дела в живота си. И понеже знам, че ще бъда разбран погрешно, нека обясня по-добре. Не става дума за нещо конкретно, нито визирам някой известен автор. Въпросът не е за авторите на различните (духовни) книги, а как ние разглеждаме съдържанието на тези книги.

Ще ви го кажа просто. Да си представим, че съм написал книга и че някой по-смел издател я е отпечатал. Щях да се почувствам поласкан, когато видя някой летуващ на плажа да носи със себе си моята книга. Ще изпитам удоволствие от видяното, ако тази книга е със съдържание, подходящо именно за четене на плажа. И във всеки случай тя няма да бъде книга, която има за цел извличане на духовна полза.

Като клирик си давам сметка, че бих написал само книга с религиозно съдържание и то такава, от която може да се извлече духовна полза. Нека сега само за миг да си представим как ти четеш книгата ми на плажа, докато молиш приятелката си/приятеля си да те намаже с плажно масло. Определено с четенето и възприятието на написаното ще има проблем, независимо че и ти си на мнение, че книгата е душеполезна.

Пак ще кажа: книгите наистина може да са много душеполезни, но когато ги четем на крайно неподходящи места – на плажа или в някое си там кафене, сред природата, палейки цигарка, не знам доколко осмисляме пълноценно тяхното съдържание. Или ние сме много light, или книгата, която държим, е за light състояния.

Естествено може и да греша. Ако е така, поправете ме! Тук излагам само моите размисли, имайки предвид, че преподобният старец Паисий Светогорец казваше: „четете духовни книги, и ако можете, ги четете и прави, за да бъдете в бодърстване и по този начин да демонстрирате и уважение към написаното“.

А ние много пъти четем Новия завет или някой Патерик не за да се пробудим, а за да ни се доспи… Не е ли това наистина печално?!