Човек си нямам

4731 0
post-bogon

Автор: архим. Андрей Конанос
Превод: Константин Константинов

Когато детето има нужда, какво прави? Вика, плаче, казва искам да ям!, вика майка си и е сигурно, че тя ще намери ядене, което да му даде, нещо ще направи. Затова, когато имаш нужда, извикай, отправи молитва, дори със затворени уста, Бог чува, кажи молитвата Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Помилуй ме, Господи, дай ми това, от което имам нужда, стани за мен това, от което имам нужда. Преди всичко дай ми, Господи, Твоята любов, стани моята първа нужда, да не мога без Теб, Теб да искам, и всичко друго да ми дариш заедно с Теб, защото Господи, Ти всичко ни даваш. Виж, не обвинявай Бога, защото не знаеш Бог още какво ти е приготвил, има изненади. Вярвам, че сега, когато говорим, Бог ни казва тези думи в сърцето, но ние не ги чуваме, Той ни казва: Онеправдаваш Ме, онеправдаваш Ме, детето Ми, правиш заключения за Мен, Които не са верни, казваш, че съм несправедлив, че съм те забравил, казваш, че не ти отдавам значение, че съм жесток, казал си много неща – ни казва Христос. Защо да Те онеправдавам, Господи, не съм ли прав, че имам проблем? Имаш проблем, но животът ти не е свършил, имам план за теб, ще живееш и други години, и това, което очакваш, възнамерявам да ти го дам. Кога? Когато Аз преценя, нужно е доверие. И аз, когато имам някакво притеснение, се опитам да казвам това нещо в мен и казвам на Христос: Господи, искам да видя, накъде водиш всичко това. Тоест имам вяра, доверие, че Бог няма да ме остави в това притеснение, в тази немощ, проблем, в тази безизходица. Нещо ще направи. Сега, разбира се, не виждам светлина на хоризонта, Ти обаче ще направиш нещо, дай ми тази надежда, поне да си представя това поправяне, което идва, тази промяна, която идва, защото така, както стоят нещата, много пъти са трагични и в безизходица. И Христос казва – кой ти каза да гледаш на живота така статично, така, както е сега? Настоящето без Мен е трагично, бъдещето без Мен е трагично и миналото без Мен е трагично. Вложи Ме в теб и не просто настоящето, а всичко се променя. И в ада да влезе Господ, адът става рай. Всичко се променя с Господ, не съществува проблем за Господ, не съществува проблем, когато си с Христос в сърцето си. Нещо ще стане. Изчакай и ще си спомниш, не за мен, не мен, а за Господ, защото Той е казал тези неща.

Никога няма да те оставя- ни каза Той, никога няма да те оставя сам, без помощ, за небесните птичета се грижа, казва Господ, които днес ги има, а утре ги няма, и теб ли ще оставя? Успокой се, научи се да Ми вярваш. Вярвам Ти. Вярвам в един Бог Отец. Не интелектуално, а се научи да Ми се доверяваш, с доверие, а не с несигурност, не със страхове, не с паника. Христос съществува. Нужна е любов и доверие към Бога, и ако искаш да станеш добре, казва Господ, искаш ли да се промени нещо в живота ти? И ти казваш, Господи, както казал разслабленият от евангелския разказ, нямам помощ, нямам човек. И Господ казва, Аз съм Човекът, оттук нататък да знаеш това. И Той ще те изцели. Христос казал необичайната заповед – стани, вземи си одъра и ходи. Една дума. Само „Кажи дума” (Лк. 7:7) – казва стотникът. Една дума. „Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина” (Бит. 1:3). Една Твоя дума казваш, Господи, и всичко се променя. Кажи, Господи, в сърцето ми да дойде радост, в тази душа, кажи, Господи, в живота на тези съпрузи да дойде единство, и ще дойде. Кажи, Господи, в живота на това дете да изчезне изкушението, и ще изчезне; докосни главата на това дете, Господи, и кажи да дойде в него просветление и мъдрост, и това ще стане. Това означава да вярваш, че ако Господ каже една дума, ако вятърът, който е докоснал Христос, докосне и теб, ще се промениш. Това е въпросът, как ще стане да кажем на Христос да изрече една дума. Затова постоянно казваме Господи Ииусе Христе, помилуй ме. Изречи, Господи, една дума! – и ако Господ чуе, ще каже: след като го искаш толкова много, добре, ще те помилвам! Това искам, да чувствам, че Ме обичаш, че те обичам и да разбираш, че съм Аз Този, Който правя чудото в живота ти. Защото, ако не потърсиш, няма да разбереш, че Аз те излекувах. Ако не те доведа до момента да издадеш големия вик, да гледаш към небето, ще мислиш, че сам си го постигнал и ще казваш – аз не потърсих помощ от никого, сам се борих. И Бог ти казва – когато стигнеш до състояние, където няма накъде, т.е. изчерпиш твоите сили, е, сега е време. Сега? Сега ще направя чудото, ще разбереш, че Аз го направих, защото ти беше в това трудно състояние. И ти ще казваш: Господи, сега разбрах, че Ти го направи, не можех сам да го постигна, години наред се мъчих, търчах напред – назад, надявах се тук и там, пари тук, пари там, лекари, болници, лекарства, и нищо и нищо. Нищо? Дойде Моят час. Отчая ли се, загуби ли надежда? Сега ще дойда Аз, голямата Надежда, единствената Надежда, която я разбираш, когато си отчаян.

Блажени са тези, които се отчайват от този живот и нещата на този свят, и разбират вътрешно, че нищо не може да ми помогне от този живот, освен Христос, Който влиза в нещата на този живот. Светът има срок на годност, тление, смърт, измама, лъжеусещания, не може да ти помогне за нищо в този живот. Когато влезе Господ, всичко се променя. И разслабленият директно станал, излекувал се, взел си одъра и започнал да ходи.

Когато дойде Господ, не съществува вероятно, не съществува навярно мога, ще се подложите на това лечение, ще вземете тези лекарства, тези мазила и може би ще се излекувате, науката таи надежда. При Господ няма навярно, може би, а тозчас. В миналото апостолите така вършили чудесата. Де да имахме такава сила и днес, за такива чудеса, не само на думи- св. апостоли тогава отслужвали Маслосвет и болният веднага се излекувал. Преди да стана свещеник, като мирянин, един свещеник ми даваше да чета апостолските четива на Маслосвета – едно дете имаше проблем и свещеникът отслужи Маслосвет, детето седеше, не се излекува на момента от болестта. Добре, облекчи се душицата му, но този свещеник му каза някак рязко: молитвата ни, както виждаш, ти дава душевна утеха. Маслосветът в началото не ставал така, а когато апостолите го извършвали, той имал страшна сила, защото била страшна вярата, светостта, Божията благодат, но и Бог искал тогава да се проявява силата на Маслосвета. Маслосветът знаете ли какво означавал? Другият веднага се изцелявал. Страшно главоболие? С Маслосвета всичко отминавало и хората се втурвали в Църквата при светците. Затова сега се втурват, където видят св. мощи, някоя чудотворна икона, някъде, където става някакво впечатляващо чудо.

Де да можехме и ние да сме източник на благодат за другите, естествено докосвайки Бога, а не от само себе си. Виждате, Господ тук не отправил молитва, а Сам, директно, – на едни места се моли, на други директно, като Вседържител, Словото Му е страшно, Той е Създател на света, когато каже нещо, не е нужно да вземе сила от другаде, а е Източник на силата, веднага го излекувал и той станал и тръгнал да ходи.

Било събота. Бре детето ми, тази събота! Тази събота! Като трън влиза. Във всеки евангелски откъс и чудо, когато чувам тази дума – беше събота – ох Господи! Събота? След като ги знаеш.

Защо казах ги знаеш? И не казвам по-точното? – след като ни знаеш, защо правиш чудеса в събота? След като знаеш нашия случай – колко сме странни, не гледаме същността, гледаме вторичните неща, не гледаме, че си изцелил цял човек, а гледаме формата. Много пъти става това нещо, много пъти в църковното пространство. И не че гледаш формата за себе си, виждал съм хора, които са много внимателни в детайлите и в себе си, тоест имат акривия (строгост) в живота – уважавам това. Тоест другият взел една бисквита и търсил да види съдържанието и видял нещо, където имало една капка олио и не искал да я изяде. Негово право. Уважение към акривията на неговия духовен живот. Но когато виждаш другия, че напредва, преуспява, че живее Божии чудеса, че Самият Господ го доближава и върши чудеса с него и отиваш и коментираш, че е събота?! Какво гледаш, с какво се занимаваш? С тези вторични неща и не влизаш в същността. Съботата има друг дух, друг смисъл, с това, което Господ направил, това е почитането на съботата. Аз го видях, че вчера не яде без олио, а сутринта се причасти! Това ли видя? Очите му не видя ли? Как преживяваха Бога, видя ли борбата му, където този човек плюеше кръв цялата седмица, видя ли я? Олиото, което е изял, видя? И в крайна сметка добре правиш, че водиш твърда и строга борба, но се научи да виждаш, че Господ е Син Човеческий и (Господар) на съботата, Господ е над съботата и където Бог иска, променя природните закони. Тоест променя се този закон, там, където Господ иска, по причина, която Господ знае, същността е различна, Господ идва и прави чудото веднага, без да отдава значение какво ще кажат другите. Не Ме интересува, Аз съм над вашите мнения и скандализирания, ако ще да съм казал горко на този, чрез който идва съблазън (σκάνδαλο=скандал). Но кой кого скандализира? Ако се скандализират всички тези, които тук искат да се скандализират, е, не можем да им правим „услугата” постоянно да не ги скандализираме. Някои се скандализират, защото това е животът им, търсят поводи във всичко, роптаят срещу всичко, от нищо не са доволни, всичко ги дразни. Мнозина се скандализирали и от Неговото разпване. Какво да правим, да не се беше разпнал? Казват: ама възможно ли е Бог да се разпва? Нима това е достойнство? Благородство? Разпнат Бог, Бог, от Който тече кръв – на Голгота. Да, Той е Бог, Той е Бог Вседържителят, в този Бог вярваме.

След това отишли при човека и му казали: не е позволено да си вземаш одъра. Знаеш ли какво може да си изпатиш? Пребиване с камъни и смърт! Съществува закон, убиване с камъни за този, който пренася в толкова големи предмети обществени места. Забранено е! И излекуваният казва: Този, Който ме излекува, Той ми го каза. Някой ме излекува, това не ви ли трогва? Това, че съм здрав? Това висше и поразително нещо не ви прави впечатление?- това спазвам и затова взех одъра си и затова ходя, не се ли радвате с моята радост? Не ви ли трогва, че 38 години бях парализиран, бре хора? 38 години парализиран и сега ходя. 38 години чаках и сега ми казвате, че е събота? Добре, помните още дати, дни, не сте ли „другаде”, не излязохте ли от времето на този свят, видяхте ме с това чудо?! Виждал съм хора, които от голямо щастие и божествена радост не помнят какъв ден е. Забравят дните, часовете, защото живеят другаде, а тези тук не: днес е събота, помня го! Помниш го и ако ти помнеше Господ в събота, ако помнеше истински Господа и Го обичаше, щеше да забравиш деня, щеше да забравиш часа, всичко щеше да забравиш и щеше да гледаш великата милост, тази велика любов, милосърдие, човеколюбие, щеше да се поклониш на Господ и щеше да казваш, че наистина дойде царството Божие, в което не съществуват дни, часове и хронологии, а безкрайна радост, благословение, мир. Но ти не обърна внимание на това, а залепна в съботата.

И му казвали: Кой те излекува и ти каза да ходиш в събота? Кой ти даде такава власт, сила, изцеление? „Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи?
Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място”.

Не познаваме Христос, защото Господ е много смирен, много незабележим, много скрит, харесва Му изключително много тази криеница, докато е в центъра на нещата и Причина за всички блага, го прави по такъв начин, че да не се вижда. Един невидим преход е животът на Христос в живота на всеки човек. Много неща, които са от Бога, не разбираме, че са от Него, защото Той минава, пръска здравето, любовта, милувката, изцелението, избавянето от изкушението и чака от теб да Го потърсиш и да кажеш от любочестие, от чувствителност, от човечност и благодарност – Кой ме излекува? Помниш ли, когато завчера имаше главоболие? Добре, отправи една кратка молитва, разбра ли го след това, че Господ те излекува? Или каза: е, мина ми, изпих един аспирин. Какво говориш? Добре, когато търсиш от Бога помощ, не вярваш ли, че Той те изцелява? Не разбираме, че това, което търсим от Бога, Той ни го дарява, а колко повече да разберем невидимите Божии благодеяния? Благодарим за всички знайни и незнайни, видими и невидими благодеяния – казваме на св. Литургия.

Знаете ли колко чудеса е сторил Господ с нас, колко неща, колко пъти се избавихме от нещастни случаи, болести, нещастия, премеждия, изпитания и не го разбрахме, защото Господ се крие, защото Той влиза в живота ни без глашатаи, без някои да Му проправят пътя, без да впечатлява, без викове Ура, смирено, така, сред тълпата. Както отиваш сега на пазара и виждаш хора, така и Господ. И както вървеше така и си нямаше хабер, Той ти дари здравето, не го разбра, не разбра, но трябва да разбереш, трябва да накараш ума си да помисли малко любочестиво и да кажеш – Кой ме излекува? Знаете ли колко неща не знаем? Колко неща стават от Христос и не ги разбираме. Не познаваме Кой е Този, Който прави живота ни толкова красив и толкова променен. Не разбираме, че дължим изключително много на Христос. Един учен отишъл в Африка и срещнал един африканец от племе, което в миналото били канибали и ядели хора. Той влязъл в колибата му. Те се били научили на писмо, а там имало и един Новия Завет. Но този учен, европеец бил атеист и отишъл там по други причини. Не вярвал в Бога и виждайки Новия Завет, казал на африканеца:

– Добре, сериозно ли говорите? Нов Завет? Ние вървим напред, а вие се връщате отново назад? Тук в Африка вървите още по-назад? Това са неща от стари епохи. Светът е напреднал. Нима вярваш в Христос?

И африканецът му отговорил:

– Това, което ти осмиваш, е причината, поради която сега не те ядем, не те заколихме и не те изядохме. Защото, ако беше дошъл преди няколко години, десетилетия и векове, това племе тук ядеше хора, ние бяхме канибали, и сега, благодарение на Този, Който ти не познаваш, презираш и не разбираш, благодарение на Него си жив и те има. Тази книга ме кара да те уважавам и да не те разкъсам. Разбираш ли?

Колко болници има, в които влизат и атеисти – например Евангелизмос (централна атинска болница) – почти всички атински болници носят имена на светци и били основани от хора, които обичали много Бога и светците. И атеисти влизат вътре и не разбират, че Господ е дал вдъхновението на някой да направи тази болница, за да си и ти там и да казваш сега: аз не вярвам в нищо, нищо няма. Ама Този, Който ги е просветлил, бре, те излекува сега и те лекува. Този, в Който не вярваш, този Господ съществува. Ние пренебрегваме, че Той е Този, Който промени целия свят и ни направи по-човечни, по-истинни и по-смирени, по-благодетелни спрямо другите. И знаем много малко. Във вечния живот, казва Господ, ще ни открие всички благодеяния и това ще е повод да Го прославяме. Ще ни казва в онзи ден: онова събитие и случай не беше случаен, Аз се криех зад него. Аз направих и това. Тоест ще Му казваме: мислеше за Мен? Постоянно мислех за теб. Бях в живота ти, всеки ден, при всеки проблем, няма случайност, няма нищо случайно.

Парализираният човек не знаел кой е Господ, защото Той си тръгнал, за да не Го хвалят и да не Му завиждат някои други. Нито едното, нито другото искал, защото не било добро за душите им. Той не искал тази човешка слава, – а е смирен, сред тълпата, помогнал, тръгнал си. И ти казва: излекувах парализирания телесно; да излекувам и душата му. Да отида да го намеря там, където е. И знаел, че е в Храма. Господ влязъл вътре.

Харесва ми това, че този излекуван човек отишъл отново в Храма, можеше да отиде някъде другаде, при своите близки, да отиде да се забавлява, както ми каза някой- толкова време съм болен, отдавна не съм ходил на стадиона. Хайде да оздравея да отида на стадиона! Не се притесняваше, че не може да отиде на църква. Този човек обаче се изцелил и отишъл да благодари. Бог иска изключително много това – благодарението, харесва Му, и когато отиваш в Храма, намираш Бога. „След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо”. Съществува една греховност в нас, в душата ни, която може да не се проявява с конкретни постъпки, имаме един порок, един егоизъм, мисли, фантазии, похоти, пороци, омраза, завист, егоизъм. И всичко това нещо вреди и на тялото и може така да погубиш и душата и тялото си. „Недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо”.

Тайната на здравето е чистият живот, светият живот. Един пример – някой, който ревнува, който завижда, който изпитва антипатия и мрази, това яде неговата вътрешност, докато е в душата му, яде червата му и той се разболява- и душевно, и телесно. Тоест много болести започват от греховния живот. Четох в една книга, че напрежението и тревожността е причина за високо кръвно налягане, за много форми на рака. Това какво е – грях. Не е ли? Защо казваш, че е грях, аз имам работи да върша! – питаш. Да, но в основата това говори за едно неверие. Някой, който има вътрешно напрежение, означава, че не се доверява на Бога. Това е неговият грях. Ето, изкарваш Бога от живота си, казваш, че искаш да си по-свободен без Бога и без Него, без да имаш на Кого да се облегнеш и не вярваш в Него, нямаш на Кого да се довериш, да кажеш болката си, няма прегръдка, милувка, нито от хората след това чувстваш истинска милувка, защото всичко създава несигурност в теб, и след това се разболяваш и душевно. Това „избухва” и върху тялото ти, след това започваш да пушиш цигари, пиеш, напиваш се, стигаш до други зависимости от вещества, за да намериш нещо, където това нещо не е нещо, а Някой, Христос, Който, когато влезе в теб и вземе от теб проблемите и на душата ти и я очисти, ще се успокоиш и ще се промени животът ти.

Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери

Много е хубава тази изповед – да бъдеш винаги в бодърстване, да внимаваш, да се бориш, да водиш борба, която има отражение в душата и тялото ти. Много лекари го казват, че най-добрата предпоставка, за да се излекуваш, е душевният покой, равновесието. Стресът, смут, напрежението активира хормони, които изпълват организма с токсини, а токсините създават болести. Напротив, апостолите били хвърляни в затвора и вечерта спели, молили се, пеели и на другия ден можело да ги водят на мъчения, на бичувания, на разпити. А те – молитва, покой, умиротворение. Тоест улавяш пулса му и виждаш спокойствие. А другият има смут – защото няма вяра. И това неверие е грях. Най-големият грях, от който започва всички други, е, че изкарваме Бога от нашия живот и след това поставяме други неща на Негово място – нашия кеф, наслада, наслади без Бога.

Внимавай как живееш, защото това има отражение върху душата и тялото – едното влияе на другото. Разбери го. И когато си здрав, казвай Иисусе направи това.

Господ те държи здрав, прав, или парализиран и болен, но ти дава душевна сила, Този Иисус. Това е изповеданието, че всичко дължа на Него. Имаш хубаво семейство, добри деца – Иисус е Този, Който те е направил многодетен, Който ти е дарил това благословение, Той е Този, Който ти е дал сила и си създал твоя дом, Той ти дава тази професия, която те удовлетворява толкова добре икономически. Той е Извор и Причина на всяко щастие в живота ми – Иисус Христос. Един критерий дали вървим добре в духовния живот е това – когато другите ни хвалят и ни казват браво, как успя? Страхотен си! Страхотен спортист, страхотен успех, страхотен оратор, псалт, във всичко, – да си готов, не като нещо, което ще направиш, потискайки себе си, а свободно да излиза от теб и да казваш Иисус е Този, Който направи всичко това. Господ направи всичко това, аз ли го направих? И да Му вярваш. Животът в Христос е живот в истината и е много истинно, че всичко дължим на Него, на Иисус Христос.