БЕЗ БОГА ЖИВОТЪТ Е ПЪЛЕН ПРОВАЛ

4909 0

Автор: архим. Андрей Конанос
Превод от гръцки: Константин Константинов

Къде е твоя вяра в Христос? Къде е чувството, че Този, Който говори, не е човек, не е случайно лице, което днес го има, а утре го няма, а Творецът на света, Твоят Създател, за Който няма невъзможни неща? Къде е вярата? Не проста вяра, да вярвам в нещо. Хората вярват днес в звездите, но не се доверява на Христос, вярваме на магове, политици, актьори, певци, спортисти, но не се доверяваме на Христос, Който Едничък дърпа конците на историята на света и на личната история на всеки човек.

Всичко става, когато Бог поиска, а не само ти, сам ти нищо не можеш да направиш. Без Бога моят живот е пълен провал, дори външно да впечатлява. Ако Бог отнеме Своята благодат, всичко е шумен провал, трагедия и голяма грешка. Затова бъди заедно с Христос в живота си. Животът с Него е по друг начин. Апостолите направили това и след тяхното подчинение видели удивителното чудо: мрежите започнали да се късат, толкова много риба уловили, че сами не можели да я носят, защото даровете на Христос не са малки, а Христос е много щедър. Тоест, ти Го молиш за едно, а Той ти дава хиляда, молиш Го за малко, а Той дава много и ти казва: Аз не съм Бог ей-така, за какъв Ме взе? Моите дарове са велики, молиш Ме да влезеш в рая, в един малък ъгъл, както казват някои, а аз те правя свят, давам ти благодат, давам ти да почувстваш Моето присъствие, не просто да влезеш в рая и да седнеш, а ти давам невероятни дарове!

Сещам се за трогването на един мой роднина, който казваше: не мога да се оженя! Не мога да намеря девойка! Коя ще се ожени за мен! Той се беше разочаровал и беше малко разколебан в живота си. Ех, да намеря някоя, която и да е, поне една да ме вземе мене, клетия! Тоест искаше просто една обикновена жена, без претенции и изисквания. Той обаче намери не просто една обикновена жена, а удивителна жена на всички равнища – знания, външен вид, душевност, сърце, домакинство. Той търсеше нещо незначително, но Бог внезапно му даде – без да го очакваше и докато неговия разум му казваше: не става! Той му даде всичко! След това ми казваше – ах, отче, видя ли, дето роптаех пред Бога какви ги говорех, а Бог какво ми даде! Едно мислех, а Бог друго ми приготвяше. Аз му казах: нищо не казвам, защото ти сам го каза. Нещо много вярно и много богословско, че нашият Бог е богат, безкраен, благороден, щедър и ти дава всичко.

Затова уловът бил толкова голям и корабите щели да потънат от тежкия улов. В онзи момент св. ап. Петър осъзнал, че тук няма нещо случайно, защото някои са готови да кажат, че било случайно – едно е случайно, друго е случайно! Стой, бре приятелю, всичко било случайно?! Тоест извинявай, случайно едно, случайно друго, всички случайности нас ли споходиха? Но аз не призовах случайността, за да стане това случайно, а призовах и казах: Господи мой, Иисусе, Христе мой, Създателю, Ти направи чудото. Аз към Него извиках. Ти може да казваш, че това е случайност, но аз на Него се помолих, за да може този млад човек да си намери съпруга. Аз не призовах някаква случайност, нито зодиите. Следователно, не ми извъртай заради това, че аз призовавам Христос.

Когато св. ап. Петър осъзнал Кой е Христос, знаете ли какво станало? Той получил шок. Неговото сърце не издържало и вместо да умре – защото, когато разбереш, че пред теб е Христос и разбереш Кой е Той и какво крие в себе си, получаваш шок. Сепваш се, сърцето ти се подлудява. Св. ап. Петър паднал на колене, обзело го невероятно благоговение и вместо да каже на Христос: колко Те обичам, колко искам да си до мен!, той Му казал: Моля Те, тръгни си от мен! Не съм достоен да бъдеш тук до мен, защото сега разбирам Кой си! Сега, когато видях удивителното чудо и го видях, защото съм рибар и разбирам от риболов, разбираш ли? Сякаш пред един хирург да става чудо с един раковоболен, който изведнъж се изцелява. Това си изпатил той. Той изживял едно чудо в своята сфера. Ти ще живееш едно чудо, което има връзка с твоята сфера на занимание, защото това е хубавото при Христос, че влиза в твоите обстоятелства, в твоите мерки, защото, ако ти кажа, че е станало чудо в Лариса, ти ще кажеш: какво да направя, аз не живея там, аз искам тук, където съм. Тук може ли да стане? – така ми каза някой. Това правил Христос – Той влязъл там, където бил св. ап. Петър. В сферата на рибарите. Да видиш какво чудо ще направя за теб и какво друго крия в Мен за теб… Св. ап. Петър го обзело такова страхопочитание и Му казал: Моля Те, Господи, върви си! Много Те обичам, но си тръгни, не съм достоен да бъдеш до мен!

Когато видиш и усетиш Христос, не „издържаш”. Затова много светци, когато видели Господ, затворили очите си. Затова св. пророк Моисей, когато видял Бога, го обзел трепет и Му казал: не съм достоен да Те видя. Това станало при горящата къпина. Затова св. Силуан Атонски казвал: Господи, не издържам такава радост, моля Те, вземи радостта от душата ми, защото чувствам, че си толкова силно до мен, че сърцето ми ще се пръсне, ще умра! Затова, когато старец Паисий почувствал Господ, както сам казва – тичал на двора като безумен и казвал: Господи, моля Те, ако на тази земя чувствам, че си толкова жив, какво ще правя в другия живот? Как ще издържа? Не мога, вземи от мен малко от тази радост! Тръгни си малко, отдръпни се малко да утихна!

Казвам това, защото миналия път ти ми каза и ми казваш: искам да видя чудо. И аз те питам: ще понесеш ли да видиш чудото? Можеш ли? Много е трудно да издържиш чудото, то иска силна душа, за да го задържиш. Трудно е. Някой ме попита откъде знам, че св. Причастие е Тяло и Кръв Христови? И какво искаш? Не го ли вярваш? Не, искам да го видя! Ама, ако го видиш, тези, които са го видели, не са могли да се причастят, онези, които в онзи час видели пред себе си истинско човешко тяло и кръв, някои свещеници и вярващи го видели, но не могли да се причастят. Ти ще го издържиш ли? Или ще се сепнеш и ще се разтърсиш. И след това кой ще е виновен за сърдечния удар, който ще получиш? И ние, останалите, ще обвиняваме Бога за това? Затова Бог казва – сърцето ти не издържа велики чудеса – ще получи шок, не може да задържи чудото. Чудо не е само самото чудо, а трябва и да го издържиш. Божията благодат идва, но въпросът е дали ще я издържиш? Това е трудното. Искаш да видиш Бога? Ще можеш ли да Го видиш? За Бога е много лесно да ти се яви, но ще си изпатиш така, както си изпатил св. ап. Петър – близо до Бога чувстваме нещо непознато, очарователно, удивително, уникално, едно невероятно преживяване. Започваш да го усещаш, привлича те, обзема те благоговение и казваш: не прéчи, стига колкото видях, не искам повече! Това ми стига!

Това ще бъде насладата във вечния живот. Симон Петър падна пред нозете Иисусови. Всички били обзети от страхопочитание. Когато почувстваш Христос – ще го разбереш от това благоговение – ще кажеш: Господи, ах, не съм достоен! Не съм достоен да дойдеш в моя дом, да влезеш в стаята, в която се моля и да усетя, че Ти дойде и ходи по пода у дома. Там, където си и вършиш твоите работи. Там е Христос, знаеш ли това? Когато го разбереш, ще кажеш: Господи, не съм достоен! Това казал св. ап. Петър: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек! След това Господ взел неговата тревога и му казал: Виж, не се бой, оттук нататък забрави рибата, забрави мрежите, морето и се приготви да отидем в други земи, в други места, в други морета. Приготви се за други мрежи и друг улов, приготви се за човешки души, приготви се да уловиш цялата земя. И знаеш ли защо сега ще можеш да ловиш цялата земя? Защото прие първо Аз да те уловя.

Всички казваме: да направим нещо да се промени света, но светът не се променя. Аз не съм особено умен, но простата логика и поглед към света показва, че светът не се променя към по-добро, а към по-лошо. И знаеш ли защо не се променя? Защото ние, хората, които тръгваме да променяме света, първо ние самите не сме променени чрез Христос, а тръгваме да променяме другите без сами да сме се променили. Разбираш ли? Не става така. Сега правят шествия в защита на околната среда, разни прояви, конференции, посвещават специален ден от годината, но самите хора, които ходят на конференциите за околната среда, пример давам, а може и да е за всичко друго,те самите имат в себе си една хаотична среда – средата на тяхната душа, където има цяла джунгла от страсти, немощи, пороци, и сега ти с твоята мръсотия, мръсотията на твоята среда в душата тръгваш да спасяваш околната среда? Ама не става така, ако става, докажи ми го, покажи ми го, аз не виждам да става.
И Христос какво казва? Първо ти ще станеш, ще се предадеш на Мен, първо Аз ще те преобразя, първо ти ще станеш Моята рибка, която ще влезе в Моята мрежа – в мрежата на любовта, на свободата, но не за да те притисна, а за да те отведа в други земи, в други по-превъзходни, по-росни, по-сладки части на земята. Мрежата на Христос е пълна и този, който иска, си тръгва през дупките на мрежата. Никой не стои насила в Църквата. Но първо Христос трябва да те улови, да те очарова, да те привлече, да те притегли и след това тази радост, която ще почувстваш, това трогване, това благоговение към Христос, ще го проявяваш и навън. Стани Христов ученик, за да направиш и други Христови ученици. Приеми Христос да те извая, да те промени, да промени твоя ум, да промени механизма на твоята душа, начина, по който мислиш, по който гледаш на нещата, по който говориш, по който дискутираш, остави Христос да влезе в теб да те поправи и след това ще поправи и твоето семейство чрез теб, без думи, само с това, че Христос е в теб. Това, което казвам, не е теория.

Св. ап. Петър – бивш рибар, преживял това. Разбираш ли? Той видял чудо. Не, чудото не било това, т.е. големият улов, то не било нещо толкова значимо, а чудото било, че не след дълги години, след три години той променил целия свят. Той проповядвал и променил хиляди души около себе си. След това той вървял и хората се докосвали до дрехите му, поставяли раковоболни, парализирани, слепи, куци, там, където падала неговата сянка и те оздравявали. Как става това, бре детето ми? Тоест не разбирам. И св. ап. Петър казва – да, не гледай мен, не аз, а Христос го каза. Христос не ми ли каза, че оттук нататък ще ловя хора? От момента, в който го каза, се оставих на Него. Правих грешки, предадох Го, отрекох се от Него, имах маловерие, потънах, но душата ми се предаде на Христос, имах възходи и падения, но бях винаги до Него. Съгрешавах, но падах отново в Неговите нозе. Ето тайната.

В крайна сметка е много лесно да си християнин, стига да имаш покаяние и да се подвизаваш. Грешни сме, но трябва да имаме покаяние и да се борим, бидейки близо до Христос, и всичко друго ще се оправи.

Апостолите оставили всичко, виждайки чудото, и тръгнали след Христос. Не смятай това за нещо просто и не казвай: е добре, оставили всичко. Да, те оставили кораби, мрежи, улова. Те не казали: да продадем рибата, да си вземем парите и след това ще видим какво ще стане и дали ще тръгнем след Христос. Не, а – казва – сега дара ли ще гледаме, или Подателят на дара? Дара, който Христос ни даде, или Самия Христос, Който е най-големият от всички дарове? Оставяме рибата, нея Христос ни я даде, но не за да прилепнем в нея, а за да се „подлудим” по Него. Той е нашата лудост. В началото се подлудих от улова на рибата – успехът на едно чудо се състои в това. Когато едно чудо те накара да се подлудиш от самото чудо, това е крах. Тоест, ако отида да видя някоя мироточива икона и кажа: леле, от иконата тече миро! и повтарям само това, чудото не е успяло. Защото мирото изтича, за да отида при Този, Който е Източникът на небесното миро, което е духовното миро, истинското миро, мирото на рая, което е Самият Христос. Ако чудото не ме води към Христос, ще остана с едно удивление и постоянно ще казвам: Ах, какво стана! Видяхте ли го? Научихте ли? Стана еди-какво си! Добре, а след това? Ето – апостолите ни показват етоса на автентичния човек спрямо чудото на Бога. Удивявам се, удивлението се превръща в посвещение на Христос, Който е Източник на всички чудеса и Го следвам. Не теории, нито емоции, нито: ах, колко хубаво го казахте! А след това? Радиопредаването свършва и ние започваме – цигарката, раздумката, клюките, телефони, преяждане, чревоугодство, небрежност, лъжи, неправди, пороци и други неща да не ги изброявам сега. Ти казваш: ама, много хубаво беше това, което чухме! Много ни хареса. И какво стана като ви хареса много? И на св. апостоли много им харесало чудото, но те не останали в него, а отишли при Господ, последвали Го, променили живота си, не останали в теорията, а последвали практиката: болката, борбата, кръста. Накрая били разпнати, повечето от апостолите били разпнати на кръст. Св. ап. Андрей, св. ап. Петър бил разпнат с главата надолу, други били обезглавени, не останали в думите, нито в сълзите, нито в романтизма на красивото крайбрежие. От крайбрежието, където Господ говорил, отишли на Голгота, отишли и на Тавор, и на тяхната лична Голгота…
Господ е Всичко, Той е Насладата на нашия живот, Той е нашата Радост, за Него да мислим, нека Него призоваваме!