Борбата между плътта и духа

4644 0

Автор: Св. Тихон Задонски
Източник: www.fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Всеки християнин има две раждания, старото и плътско, и духовното и ново, и всяко се противопоставя на другото. Плътското раждането е плът, а духовното раждане е дух. “Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Йоан 3:6).

Тъй като всяко едно от тези раждания се противопоставя на другото, от това възниква противопоставяне и борба между плътта и духа на християнина. “Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали” (Гал. 5:17). Плътта желае да умъртви духа и обратно – духът жела да умъртви плътта. Плътта желае да подчини духа, а духът да подчини плътта. Плътта силно желае да властва над духа, а духът – над плътта. Плътта желае да бъдем горди, превъзнесени и тщеславни, но духът не желае това, той иска да бъдем смиреномъдри. Плътта силно желае да бъдем гневни, злобни, зложелателни, да се караме и да си отмъщаваме на дело или с думи, но духът не желае това, той желае да прости всичко с кротост.

Плътта силно желае да блудства и да прелюбодейства, но духът се погнусява от това и желае да бъде целомъдрен. Плътта желае да си присвои това, което е на друг, да краде и да граби по всякакъв начин, но духът се отвращава от това и желае да дава на другите от своето. Плътта желае да бъде злонамерена, да ласкае, да лъже, да хитрува, да мами и да бъде лицемерна, но духът мрази всичко това и желае да бъде честен и откровен за всички дела. Плътта желае да мрази хората, но духът желае да ги обича. Плътта желае да живее в безделие, да бъде ленива, но духът се отдалечава от това и иска да се упражнява в благословени трудове. Плътта желае да се скита насам-натам, да се напива и да организира банкети и празници, но духът се отдалечава от това и желае да живее или умерено, или в пост.

Плътта желае да търси слава, чест и богатство в този свят, но духът презира всичко това, и се стреми само за вечното блаженство, и така нататък. По този начин “плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта”. Като осветен, християнинът не трябва да живее по плът, но по дух, и трябва да подчинява плътта на духа, според предписанието на Апостола: “живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта” (Гал. 5:16). И това е да “разпнали са плътта си със страстите и похотите” (Гал. 5:24). “Грижите за плътта не превръщайте в похоти” (Рим. 13:14). “Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата” (1 Пет. 2:11). “тъй и ние да ходим в обновен живот ” (Рим 6:4). Нека не позволяваме на греха да царува в нас, но да живеем за Христос “Който е умрял за нас и възкръсна” (2 Кор. 5:15).

Възлюбени християни, нека да видим дали имаме тази борба, дали взимаме участие в тази спасителна борба, дали ходим в обновен живот, дали се противопоставяме на наклонностите и желанията на плътта, и дали не допускаме греха да царува над нас и да ни владее. Защото само тези, които са “разпнали плътта си с нейните страсти и похоти” са християни. Каква е ползата от това да се наричаме християни, ако все още не сме наистина християни? Не името християнин показва истинския християнин, но борбата срещу плътта и срещу всеки грях. Ние не трябва да позволяваме на плътта всичко, което тя иска. Тя иска храна, тя иска питие, тя иска облекло, тя иска почивка, и т.н.: нека да й дадем това, което е потребно, но когато тя желае това, което е в противоречие с волята на Бога и с Неговия закон, нека да не й го позволяваме, така че да бъдем християни не само по име, но и в действителност.