ИЗ “ДУШЕПОЛЕЗНА КНИГА ЗА ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ СЪС СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ”

2420 0

св. Никодим Светогорец св. Макарий Коринтски

ИЗ “ДУШЕПОЛЕЗНА КНИГА ЗА ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ СЪС СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ”

 

ГЛАВА 3 – За това, че ако някой дълго отлага причастяването, причинява голяма вреда на себе си.

Рядкото причастяване причинява на християните всичко противоположно на казаното по-горе, защото който отлага причастяването, той не се подготвя, не е внимателен към себе си и не се пази от злите помисли. Отлагането на причастяването става причина такъв човек да изпадне в леност, да охладнее в благоговението и Божествената любов. Отлагането му дава възможност да води нехаен и невнимателен живот – без страх в душата, без въздържание на чувствата и предпазливост в движенията, и също така му позволява пълно своеволие в приемането на храна, в произнасянето на отделни думи, в гледането и слушането на неприлични неща, и той става подобен на кон без юзда, стремително препускащ към пропастта на греха. И това наистина се случва на всички, които отлагат причастяването, както виждаме от всекидневния опит и практика.
Учудват ме онези християни, които, доколкото е възможно, са достойни, и въпреки това не бързат да се причастят. Как могат да получат освещаване и радост от Божествените Тайни, както е казал Кавасила, чиито думи цитирахме в началото? Как могат да угасят огъня на своите страсти, ако не се причастяват с Пречистите Тайни, които прогонват всяка слабост, укротяват лютата война на плътта и умъртвяват страстите, по думите на свети Кирил?
Как могат да очистят своя ум, да просветят своя разум, да укрепят душата си, ако те не се причастяват с Тялото и Кръвта на нашия Господ, които са истинско очистване, истинска красота, истинско просвещение и благородство на душата, както преди това ни е казал божественият Златоуст?
Или как могат да избягат от мисления фараон и от Египет, от тежкия и преследващ ги грях, като не са запечатани с Честната Христова Кръв, както е казал Григорий Богослов?
Или как ще могат да разгорят в сърцето си Божествената любов, духовната радост, Божествения мир и останалите плодове и дарове на Светия Дух, ако не се причастяват с Тялото и Кръвта на възлюбения Син на Отца и Единосъщен на Светия Дух, Който е наша непрестанна радост и мир, по думите на Апостола (вж. Еф. 2:14) и източник на всички блага?
Недоумявам и се удивлявам как днешните християни могат да празнуват неделята или другите празници през годината и духовно да се радват с истинска радост, ако не се причастяват непрестанно с Божественото Причастие, което е причина и повод за всеки празник и тържество?
И така, няма съмнение, че онези, които не се причастяват непрестанно, се лишават (уви!) от всички небесни и Божествени блага, и освен това престъпват заповедите на нашия Господ, както вече казахме, апостолските Правила, съборните канони и поученията на светите Отци, чиито свидетелства цитирахме. Те биват наказани с отлъчване от Божествените Апостоли и от Антиохийския събор, както подробно се обосновахме по-горе.
Отлагайки причастяването, такива хора дават възможност на дявола да ги въвлича в различни грехове и много други изкушения, както казва божественият Кирил Александрийски: „Отдалечавайки се от Църквата и Светото Причастие, те стават Божии врагове и приятели на злите духове”.
И божественият Златоуст казва: „Като се отдалечавам за дълго от общение с Тебе, да не бъда хищнически грабнат от мисления звяр-вълк”31. Тоест по тази причина, Господи, аз често пристъпвам към Тайните и се причастявам, защото се страхувам, че отдалечавайки се задълго от Светото Причастие, няма да бъда покрит от благодатта32 и ще бъда уловен от мисления вълк, който ще ме умъртви. Преподобни Паладий разказва как авва Макарий Египетски, след като изцелил една жена, която под влияние надявола изглеждала за хората като кон, й дал следния съвет: „Жено, никога не пропускай причастяването със Светите Христови Тайни, но често се причастявай, защото това е дяволско действие върху теб, понеже не си се причастявала пет седмици и сатаната е намерил място в теб да те измъчва.”33
По същия начин и божественият Златоуст, в същия ден, когато бил ръкоположен, изцелил един човек, обсебен от дявола, и го посъветвал често да ходи на църква и да пристъпва към Божествените Тайни с пост и молитви, за да не го изкушава злият дух и занапред. За това пише и в житието на св. Симеон Метафраст: „Един безумен мъж, бидейки обладан от нечист дух, влязъл в църквата с пяна на устата и изплезен език, така че всички видели тази отвратителна гледка. И тогава всички започнали да молят тази свята душа – божествения Златоуст, да се помоли за изцелението на страдалеца. Той казал на човека да се приближи, погледнал го с любов и, като го прекръстил със своята ръка, призовал Името на Света Троица и заповядал на злия дух да излезе. И в същия миг, в който казвал това, словото станало дело и човекът начаса се освободил от страшната болест, причинена му от злите духове. След това Светителят го вдигнал и го посъветвал ревностно да посещава църквата и да се причастява с Божествените Тайни, да пости и да се моли.
„Защото, ако постъпваш така – казал той – врагът никога няма да те мъчи и да те улавя в своите мрежи”.
Слушате ли, братя мои, какви беди търпят онези, които не се причастяват често, а се отдалечават от Тайните? Слушате ли, че те стават и бесновати и на вид се превръщат в неразумни животни, както в древността цар Навуходоносор се преобразил в бик? И те справедливо търпят това, защото могат от хора да станат богове по благодат благодарение на непрестанното причастяване, но те не желаят, а отдалечавайки се от Божественото Причастие, губят и човешкия облик, който имат, превръщат се в неразумни животни и се предават във властта на сатаната, както казва Псалмопевецът: „Защото ето ония, които се отдалечават от Тебе, загиват” (Пс. 72:27). Тоест, Господи, ето как докрай погиват онези, които се отдалечават от Твоята благодат.
А да не говорим за онези, които не бързат да се причастят и внезапна смърт ги заварва неподготвени, защото остават без Божественото Причастие. Какво ще стане с тях, нещастните? Ще могат ли свободно да преминат въздушните митарства на злите духове? През какъв страх и ужас ще премине тогава тяхната душа, която е могла да се освободи от това благодарение на честото причастяване, както е казал божественият Златоуст. Боже, бъди милостив към тях!
И така, братя мои, щом като рядкото причастяване ни причинява такива големи и неизказани беди, а честото причастяване ни дарява такива високи, велики, небесни и свръхестествени блага и в този, и в бъдещия живот, тогава защо толкова дълго отлагаме да се причастим? Защо не се подготвяме по подобаващ начин за причастяване с Божествените Тайни, ако не всеки ден, то поне всяка събота или неделя, или на всеки празник? Би трябвало с голяма радост често да прибягваме към Светата Трапеза и да се съединяваме с Пресладкия Иисус Христос, Който е целият ни живот, дихание, битие, цялата ни надежда и спасение, за да бъдем навеки съединени и неразделни с Него и в този, и в бъдещия живот. Но ние на драго сърце отлагаме причастяването и така се отдалечаваме от Него.
Ако някой, макар и за един ден, ни лиши от всекидневната трапеза, състояща се от телесна храна, тогава ще бъдем тъжни и неспокойни, и това ще ни се струва по-голямо зло, отколкото ако един или два дни, или дори цял месец се лишаваме от духовната и небесна Трапеза на Божествените Тайни.
О, колко безумно постъпват днешните християни, не различавайки телесното от духовното! Защото първото приемат с цялата си любов, а второто изобщо не желаят.
Много боголюбиви християни харчат купища пари, полагат големи усилия, понасят много опасности по море и суша само за да отидат в Йерусалим и да се поклонят на Живоносния Гроб Господен и на други свети места. И след това се радват, когато ги наричат поклонници на тези светини.
Много хора, като чуят, че на някое далечно място се намират свети мощи на някой светия, отиват след голяма подготовка, за да му се поклонят и да получат благодат и освещение.
Но да се причастят с Пречистите Тайни и да се удостоят да получат не Живоносния Гроб или светите места, или мощите на светиите, а Царя на всичко и Светия на светиите, те или имат съвсем малко желание, или това никак не ги вълнува. За да отидат на светите места, те харчат и пари, и изминават дълъг път пеша, и се излагат на много опасности, докато за Причастието не са необходими нито пари, нито дълъг път пеша, нито излагане на опасности. Достатъчно е само да отидеш съкрушен на изповед, да изпълниш епитимията и да се подготвиш – и веднага ставаш сътелесен и съкръвен на Христос. Въпреки че това е толкова просто, всички продължават да се отнасят небрежно и да странят от Причастието.
Ах, братя мои, ако можехме само веднъж да видим с душевните си очи от какви възвишени и велики блага се лишаваме, тогава не само бихме се причастявали непрестанно, но и бихме влагали всичките си сили да се подготвяме и причастяваме всеки ден, ако има възможност за това.
И така, ако досега сме били небрежни по отношение на Светото Причастие, отсега нататък ви моля с цялото си братско сърце да се пробудите от тежкия сън на леността, да се подготвите и потрудите. И ако някой от онези, които имат духовна власт, се опита да ни попречи в това богоугодно дело, да не охладняваме веднага в своята решимост и да не се отчайваме; не, но да паднем на колене и като блудницата да целуваме нозете му, настойчиво да чукаме на вратата и да искаме разрешение. И, разбира се, аз не вярвам, че някой би бил толкова коравосърдечен, че да ни попречи, виждайки нашата пламенна готовност да пристъпим към Свето Причастие.
Нещо повече, уверен съм, че той, колкото и да е строг и да не се бои да наруши пагубния обичай, установил се в това дело, сърцето му би се смекчило и той би ни позволил да направим това, което желаем.

———————————-

31 2-ра молитва преди Свето Причастие.
32 Буквално: „оголен от благодат” – Бел. прев.
33 Вж. „Лавсаик” на Паладий, епископ Еленополски, М., 1992, с. 37-38, Гл. 18. „За
Макарий Египетски”.