Автор: прот. Ростислав Снигирев
Източник: www.pravmir.ru
Беседва: Юлия Белкина
Превод: Татяна Филева
Старозаветните събития ни помагат по-добре да си изясним смисъла на събитията в Новия Завет. И в същото време истинският смисъл на Стария Завет се разкрива само чрез Новия.
Днес разговаряме за това какъв е смисълът на старозаветните жертви, които хората принасяли в очакване на обещания от Бога Спасител от вечната смърт? Свързани ли са те по някакъв начин с Жертвата, която Господ принесе за всеки от нас на Кръста?
Тези и други въпроси ни дадоха повод за нашето общуване с отец Ростислав Снигирев, протойерей и доктор по богословие.
‒ В книга Битие се казва, че след грехопадението на първите хора, Адам и Ева, Господ им направил кожени дрехи. Съществува тълкуване, че за тази цел Господ е извършил първото жертвоприношение. Доколко е вярно това?
‒ В Библията няма нищо такова. Това е едно от юдейските тълкувания: Господ извършил жертвоприношение, след което дал на Адам и Ева кожени дрехи. Това е чисто юдейско тълкуване за оправдаване на вечността на животинските жертви като такива. Тук вече не става дума за заместителната жертва на Христос, защото, ако има вечни животински жертви, то Христос, като жива Жертва, изобщо не е необходим. Нещо повече, това противоречи на светоотеческото разбиране, според което кожените дрехи са нашата плът. Човек притежава плът, която не се отличава от плътта на животните. Това са същите кожени дрехи, а далеч не е това, което казва фарисейското тълкуване.
Библейският възглед за жертвите е съвсем различен. Първо, хората сами са измислили принасянето на всички тези жертви – това било следствие от грехопадението – те искали да пожертват някого вместо себе си. А след това Господ учи хората, които принасяли жертви на всякакви идоли, да ги принасят на Него. Дори ако вземем Синайското законодателство, там има същите жертвоприношения, каквито имало у всички народи, но с една разлика – те били принасяни не на различни богове, а само на Единия Бог. Нещо повече, само онези жертвени животни, които се наричали „чисти” и се принасяли в жертва, били разрешени за храна на Божия народ. Тоест, онова, с което езичниците „хранели” своите богове, сега се давало за храна на Божия народ, и именно затова се казвало, че „вие ще Ми бъдете народ от свещеници и царство от светии”.
‒ Ако историята на възникване на жертвоприношенията е такава, бихте ли ни казали защо Бог заповядва на човека да Му принася в жертва животни?
‒ Преди всичко трябва да определим какво е жертва. Жертва Богу е дух съкрушен. Единствената жертва, която Господ иска от човека, това е изправянето на собствения му живот: Милост искам, а не жертва. Какво е милост? Това не е заповед, не е закон. Милостта е стои по-високо от съда. Милостта има място тогава, когато на човек му се иска да помогне на някого. Това е, за което говори пророк Йеремия: когато ще има нов закон, вече няма да казват един на друг нека те науча на закона, защото законът ще бъде написан в сърцето. Съзнанието на човека ще бъде така променено, че той ще върши добри дела не защото законът така заповядва, а защото самият човек ще бъде в такова състояние, при което вършенето на добро и правда за него ще бъде вътрешна потребност. Ето, това е тази жертва, за която се казва: Милост искам, а не жертва.
Жертвите на езическите народи имат външен характер, те нямат никаква връзка с обновлението на човека. Те се принасяли на принципа: „Аз на тебе, ти на мене” (има такава римска поговорка). Езическата жертва може да се прикрива зад всякаква религиозна форма: християнство, ислям, юдаизъм, и каквото още ни е угодно. В това и се състои езичеството, че ние тук, в нашия свят се устройваме, а за да установим и да запазим добри отношения с боговете и небето – жертвите са най-простият начин. Народите, станали християнски, често се опитвали да „приспособят” към себе си християнското светоусещане: „Господи, аз ще Ти дам нещо – ще запаля свещ, ще пожертвам десятък от доходите си, а Ти в замяна ми дай здраве, пари и всичко останало”.
А жертвата, която Бог очаква от нас – това е изменението на нашия ум и сърце. А тя се нарича жертва, защото на човек му се налага да жертва собствените си навици и привързаности. Защото по-лесно е да се откажеш от жертвен овен, отколкото от някакъв греховен навик.
‒ Ако още в Стария Завет присъства такова разбиране за жертвата на Бога, като дух съкрушен, защо голяма част от принасяните от хората жертви били свързани с убиване на животни, с проливане на кръв? При това в такива количества, че ръцете на старозаветните свещеници, в прекия смисъл на думата, били в кръв до лактите. Защо има такова несъответствие с думите на Бога?
‒ Господ не е изисквал от хората кръвни жертви. Бидейки езичници, самите хора ги принасяли. Синайското законодателство се е появило в края на човешката история, която наброява десетки хиляди години. Хората вече били изпитали всичко, което може да се изпита: прочетете, които и да било шумерски или вавилонски паметници, и ще видите, че хората вече били изпробвали всички социални устройства. Имало и демокрация, и дори комунизъм се опитали да строят шумерите в свое време, и всичко при тях се срутвало така, както и у нас. Държавите били малки, не били натрупани такива запаси, каквито в Руската империя, но всичко завършвало толкова смешно, колкото и при нас. Например, за да се получи зърно за група от петима души работници и за да се изхранят те, било необходимо да се пишат няколко – не хартийки, а клинописни таблички, и да се заверяват на различни места. И заверяващите били повече, отколкото тези работници.
И не само различните социални устройства, но и всички видове религиозни предпочитания вече били изпробвани. Моисеевият Закон е напомняне за най-важното. Така, както и Христос не е казал нищо ново, а само е напомнил за най-важните неща. Дори когато Той казва: Нова заповед ви давам: да любите един другиго, веднага започва да цитира не просто откъс от Свещеното Писание, а такъв, който Неговите слушатели всеки ден по три пъти четели в качеството на молитва. Тоест, това всъщност е една горчива ирония: „Аз ви давам нова заповед – тази, която вие четете всеки ден, но „нова”, защото вие дори не сте се опитвали да я изпълните”.
Така че човечеството много отдавна е измислило тези кръвни жертви за успокояване на своята съвест: аз давам на боговете, те ми прощават и ми дават нещо тук, на земята. А Господ е заповядал това, което те принасяли на езическите богове, да го принасят на Него. А по-късно ги отучил и от това. Светителят Йоан Златоуст сравнява Синайското законодателство и Йерусалимския храм с метода, който по негово време се използвал за лечение на болния от алкохолизъм. Държали човека у дома и му давали вино, смесено с вода. Всеки път количеството на виното намалявало, а след това счупвали и самата стъкленица, за да не се стреми човекът повече към нея. Привеждайки този пример, Йоан Златоуст казва: хората са свикнали с езическите приношения, а Господ им заповядва да ги принасят на Него: формата на жертвите е същата, а смисълът – вече съвсем друг. А след това, за да не им идва и на ум за жертвите, Той разрушава самата стъкленица, тоест разрушава Йерусалим и Йерусалимския Храм. Но в началото заповедта да се принасят жертви не на идолите, а на Бога, имала възпитателно значение. Господ разрешавал да ги принасят, но при това чрез пророците неведнъж напомнял, че жертвите на животни не са Му необходими. Чрез пророк Исаия Бог пита: нима Аз съм ви молил да Ми принасяте тези жертви? Нима сте Ми ги принасяли в пустинята? Тази кръв не Ми е необходима. Цялото това всеизгаряне и кадене е отвратително за Мене. Или Пророк Йеремия казва: вие принасяте жертвоприношения, и при това грешите. Тогава за какво е това приношение?
‒ Има ли някаква връзка между кръвните жертви, които хората принасяли на Бога, и жертвата на Христос, която Той принесъл за нас на Кръста?
‒ Разбира се, има връзка. Освен това, всички старозаветни жертви възпитателно заместили езическите жертви – при това те по много свои особености били предобраз на Христовата Жертва. Защото и езичниците, принасяйки своите жертви, разбирали, че човек не може да се спаси чрез своите дела, той трябва да пожертва нещо, да принесе вместо себе си животно, защото наказанието за греха е смърт. А ето, дошъл Месия и Неговата жертва направила излишни всички старозаветни жертви, предизобразяващи Христовата Жертва.
‒ По какъв начин Христовата Жертва, принесена преди много векове, спасява нас, живеещите сега?
‒ Работата е в това, че в Богочовека Христос се съединяват божественото и човешкото. „В гроба с плътта, а в ада с душата, като Бог, в рая с разбойника и на престола си бил, Христе, с Отца и Духа…”. Нали смъртта разделя човешката природа на тяло и душа. Душата на Христос в ада проповядва на умрелите преди и ги извежда, а тялото е „в гроба с плътта”. Христос е Богочовек, тоест в Него божественото и човешкото естество са съединени неслитно и неразделно. И в момента на смъртта Неговата душа и тяло, разделяйки се помежду си, оставали съединени с божествената природа. Затова по своето естество те трябва отново да се съединят. Те се съединяват в Христос и Господ възкръсва.
Не било възможно да бъде държан в ада Началникът на живота, Този, Който е поставил началото на този живот. Защото нали Тялото и Кръвта Христови – това е Тялото и Кръвта на Богочовека. Затова, ставайки едно естество с Него, ние получаваме залог за повторното съединение на нашата душа и нашето тяло след смъртта, тоест за възкресение.
Ние ще възкръснем не защото сме добри или лоши, не защото сме вършили повече или по-малко добри дела – у човека лошите дела са значително повече от добрите. Светителят Йоан Златоуст в своето Пасхално слово казва, че Господ приветства и намеренията, защото главното е насоката на човешката воля, а направеното винаги ще бъде значително по-малко от това, което бихме искали да направим.
Има една такава притча. Корабът се приближава към брега и моряците казват на капитана: „Искаме почивка”. Капитанът отговаря: „Имаме само един ден, затова вижте, ако някой липсва след час и половина, вдигаме платната и тръгваме. На брега живеят човекоядци, оправяйте се сами с тях”. След час и половина нямало никого. Всички се търкаляли пияни – кой на пристанището, кой по улиците. „Какво да правим – казал капитанът – обещах да не чакам никого – дадох капитанска дума”. А старшият помощник му казва: „Много просто. Дай да видим: ако някой лежи с глава към кораба, значи е вървял и не е стигнал – такива ще ги натоварим на кораба. А останалите нека се търкалят”. Така че главното е, когато умрем, да лежим с глава към кораба, а не към кръчмата.
‒ В църковните песнопения Христос се нарича „Нова Пасха”, „Пасха на нетлението”. А какво означава самата дума „пасха”?
‒ Първоначално пасха бил древен празник на овчарите. Този празник съществувал още преди Изхода, преди египетския плен. В края на зимата всички, които са оцелели, участвали в празника пасха, който бил празник на преминаването на зимата. Хората празнували това, че са преживели тази зима с нейния студ и глад. Но съставна част на този празник било принасянето в жертва на боговете на своите първородни, тоест, на всички първородни от мъжки пол – и животни, и деца.
На свой ред старозаветната Пасха, по Божия заповед, била изпълнена с друг, спасителен смисъл. Сега Пасха се празнувала не просто поради това, че хората са преживели зимата и са се спасили от глада и смъртта, а защото са преживели робството в египетския плен и са оживели, спасили са се от фараона и израилските първородни не са били подхвърлени на смърт.
Що се отнася до жертвоприношенията, Господ е заповядал да посвещаваме първородните на Него – и животни, и хора. Животните трябвало да се принасят в жертва, а първородните от мъжки пол се посвещавали на служение в скинията. След това, когато свещенството на първородните било заменено с левитското свещенство, първородните започнали да се откупват. В книгите Второзаконие, Изход и Левит неведнъж се повтаря тази заповед. Например, на празника Сретение се възпоменава събитието, когато Христос, като Първороден, бил донесен в Храма за откуп.
И след това тази старозаветна Пасха – празникът на преминаване от смърт към живот – вече предизобразявала новозаветната, бъдещата Пасха, когато Господ освобождава не само от временно робство конкретно поколение хора, живели по време на Изхода, а избавя всички хора от вечното робство на греха и дявола.
Християнинът не само желае спасение, но и може да се спаси, защото извън Христос не може да има спасение. Сега вече всички хора са равни на тези първородни, спасени по време на бягството в Египет. Когато се установявала старозаветната Пасха, се говорело, че старозаветният Израил – това е първородният, когото всички народи ще последват. И сега Господ избавя всички хора, които искат да бъдат с Него, а не с дявола, от „робството на врага”, както пее Църквата на празника Въздвижение на Кръста Господен, и ги придобива за Себе Си.
И както първородните от всички народи, така и всички християни участват във Възкресението на Христос. Пасха е най-главният празник, тъй като това е празник на избавлението от греха, от смъртта, от робството на дявола, от безсмислието на временния живот, когато всяко поколение повтаря грешките на предишното. Сега, съединявайки се с Христос, ние възкръсваме за вечен живот. Цялата история на човечеството не е безсмислена. Всичко има своя смисъл. И целият смисъл, в крайна сметка, се състои във възстановяването на човечеството дори не в първосъздаденото състояние, което било изначално добро, а в много по-добро, възкръснало. Затова Пасха е празник на обожението, чрез което всеки човек и човечеството като цяло постига смисъла на своето съществуване.
