Автор: Отец Василиос Папавасилиу
http://vassilios-papavassiliou.blogspot.com
Превод: Людмила Грибнева
Църковните песнопения през Великия пост и трудовете на отците на Църквата пределно ясно посочват, че съществува връзка между постенето и благотворителността. Обаче, повечето хора не са напълно убедени как да постят по начин, по който въздържанието ще увеличи щедростта им. Те или затъват в хранителните правила на поста, но харчат отново толкова пари, ако не и повече, за храна, или не знаят как да направят крачката от постенето до даването. Струва ми се, че има вероятност това да не е действително обмислено или разумно осъществено. И на поста и на благотворителността често се гледа като на нещо, което зависи единствено от индивида. Ние постим като отделни личности, според нашата сила и съветите на духовния ни отец (или въобще не постим), и може би даваме дребни стотинки на просяци или даряваме за някаква кауза, но нищо повече. Рядко можем да видим пример как цяла църковна общност пости заедно и увеличава благотворителността си заедно. Ето ви и идеята: с наближаването на поста, или когато вече е започнал, нека на паството бъде оповестено, че всеки член на общността, или колкото имат желание и възможност, трябва да се въздържат от едно хранене на ден и да дават стойността му (или дори самата храна) на “philoptochos” (енорийската организация, отговорна за помощ на нуждаещите се). Разбира се, някои хора може да са достатъчно състоятелни, за да дадат стойността на едно дневно хранене, без да се лишават от самото ядене, но тези, които нямат възможност също могат да допринесат, чрез пост, без да утежняват бюджета си. След това, със събраните пари и храни, енорийската организация може да организира обяд всеки ден или два-три пъти седмично за бездомните или възрастните (които дори да не са бедни или неспособни да си готвят и да се грижат за себе си, имат нужда от общуване). Разбира се, това изисква не само пари, но и организирана енория или други доброволци, които имат желание и възможност да отделят време за подобна инициатива, но на мен ми се струва, че това би бил чудесен начин цялата общност да спази поста. Още повече, че това би могло да е практика, която се прилага не само по време на постите, но и през цялата година (както е в някои църкви в Гърция). Но постът определено е времето, през което бихме могли да увеличим честотата на тази дейност или количеството храна, която можем седмично да даваме на бедните, гладните, бездомните и самотните. Би било хубаво Великият пост да се усети не само по службите, но и чрез увеличената благотворителност и дейност на енорията и увеличената щедрост на членовете й.
