Източник: saintnina-monastery.org
Превод: Павел Стефанов
Родена в Кападокия в края на трети век, св. равноапостолна Нина (или Нино – на грузински) е била единствената дъщеря на римския военачалник Забулон и съпругата му Сузана. По бащина линия тя е сродница на св. Георги Победоносец, а по майчина – на Йерусалимския патриарх. Когато св. Нина била на дванадесет години, семейството пътували за Йерусалим, където с благословението на патриарха баща й станал монах; майка й станала дякониса; а св. Нина станала духовно чедо на Нианфора, благочестива възрастна жена. Под нейно ръководство св. Нина бързо научила правилата на вярата и благочестието.
На четиринадесет години св. Нина узнала от Нианфора къде се намира хитона на Христос. Св. Нина разбрала, че такава велика светиня не би могла да бъде загубена. Нианфора й казала, че хитонът Господен се намира в Иверия (днешна Грузия) – земя, която все още не е напълно просветена с вярата. Когато апостолите хвърлили жребий, за да определят кой къде да проповядва, на Пресвета Богородица се паднала Иверия, но впоследствие Тя е насочена към друга земя (т.е. Света гора – Атон. Св. архангел Гаврийл Й се явява и Й казва, че мястото, което Й е предназначено не е Иверия, а полуостров Атон – бел.прев.) и е била сигурна, че някой друг по-късно ще просвети Иверия. След дълга молитва към Пресвета Богородица, св. Нина заспала и по време на сън й се явила Божията Майка и я призовала да проповядва Евангелието в Грузия. Пречистата Божия Майка и Дева Мария уверила св. Нина, че ще я защитава и като залог й оставила кръст от лозови пръчки.
Патриархът, нейният чичо, се зарадвал от новината за видението й. Той с нетърпение й дал благословението си. Когато дошло времето за нейното заминаване, патриархът завел св. Нина в църквата и до светия олтар й възложил ръце на главата й, молейки се със следните думи:
„Господи Боже, Спасителю наш! Като оставям тази млада девица да тръгне да проповядва Твоето Божество, аз я предавам в Твоите ръце. Благоволи, о Христе Боже, да бъдеш неин Пазител и Учител навсякъде, където тя проповядва Твоето Евангелие и дай на думите й такава сила и мъдрост, че никой да не може да й противостои. А Ти, Пресвета Владичице Богородице и Дево Мария, Помощница и Застъпница за всички християни, облечи тази девица със силата Си срещу всички врагове, видими и невидими, която си избрала да проповядва Евангелието на Твоя Син и наш Бог сред езическите народи. Бъди винаги за нея щит и непобедима стена и не я лишавай от Твоята благодат, докато тя не изпълни Твоята свята воля.“
Св. Нина се срещнала със св. мъченица Рипсимия (девица от благороден род) и нейните в Христа сестри – девици, които пътували за Грузия, за да се избавят от преследването на Диоклетиан. По-късно всички, освен св. Нина, били измъчвани и убити мъченически в Армения, след като св. Рипсимия отказала да се омъжи за цар Тиридат.
Живейки като странница, благодарение на Божията благодат и чрез помощта на непознати, св. Нина веднъж, вървейки по пътя, се изморила. Тя решила да почине и във видение видяла Господ Иисус Христос, който й подал свитък на гръцки език, който тя прочела, след като се събудила. На свитъка било написани следните цитати от Светото Писание:
- „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши“ (Мат. 26:13).
- „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28)
- „тогава Иисус им казва (на жените мироносици): не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.” (Мат. 28:10)
- „Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил” (Мат. 10:40)
- „понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници” (Лука 21:15)
- „А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете. (Лука 12:11-12)
- „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28)
- „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Мат. 28:19-20)
Укрепена и уверена, св. Нина продължила, докато пристигнала в Грузия, където видяла как хората се покланят на идоли (считайки идолите за богове). Тя се молела на Бога идолите да бъдат унищожени, и видяла как проливен дъжд повлякъл идолите в реката и те повече не се виждали.
Св. Нина се заселила в столицата Мицхета, където живеела в скромна къщичка край царския градинар и съпругата му Анастасия. Там св. Нина се прочула със своята святост, както поради ежедневното й благочестие, така и поради нейните чудесни изцеления. Тя изцерила царица Нана от болест, която никой лекар не можел да излекува. Цар Мириан се обърнал в християнството, когато бил спасен от дъждовна буря, подобна на тази, която унищожила неговите идоли.
След като проповядвала и обърнала много евреи и езичници, св. Нина научила историята за Христовия хитон: един местен евреин, Елиоз, получил хитона от войника, на който по жребия се паднал (Йоан 19:23-24), и го занесъл у дома си в Грузия. Сестра му, Сидония, с благоговение положила хитона на гърдите си и така починала. Никой не могъл да вземе хитона от нея и тя била погребана с него. Един кедър, който е част от царската градина, е израснал от нейния гроб. Св. Нина имала съмнения относно кое е това дърво, но от нейните видения знаела, че земята била осветена.
Св. Нина се представила в Господа в началото на четвърти век, след като видяла, че християнството се е разпространило в Грузия и чрез своята проповед е обърнала във вярата царицата на съседното царство Кахетия – София. Св. Нина била погребана, близо до мястото, където починала, в Бодби. Църквата, построена върху нейния гроб, е посветена на св. великомъченик Георги Победоносец и станала митрополитски храм на Бодби. Нейният Кръст бил изпратен в катедралата в Мицхета. По-късно, по време на войните между византийската и персийската империи кръстът е отнесен в Армения и накрая в Москва. Руският цар Александър I го върнал в Грузия в началото на 19-ти век.
На иконите св. Нина се изобразява, държейки в ръка кръст от лозови пръчки – залогът, който й е дала Пресвета Богородица. Св. Нина се нарича равноапостолна, защото проповядвала Евангелието в Грузия. От 17-ти век насам иконографската традиция разкрива свитъка, който тя получила от Христос във второто си видение. Нейното название (равноапостолна), нейният кръст й нейният свитък са проявленията на нейното призвание от Бога да разпространява словото Му и да въвежда в Неговата кошара.