ТВЪРДО ДА ПАЗИМ ВЪТРЕШНИЯ СИ МИР (ИЛИ КАК ДА ИЗБЯГВАМЕ ГНЕВА И РАЗДРАЗНЕНИЕТО)

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов

Някои полезни съвети за бдителността, едно от важните умения за водене на православен духовен живот:

Едно от нещата, с които е толкова трудно да се справим е реалността, че когато държим в сърцата си гняв, обида или огорчение, ние издигаме вътре в себе си прегради за Божията благодат. Не че Бог спира да ни дарява Своята благодат. По-точно ние казваме: „Не, не я искам“. А какво е Неговата благодат? Това е Неговата любов, Неговата милост, Неговото човеколюбие, Неговото действие в нашия живот. Светите отци ни казват, че всеки един човек, който се е родил на тази земя, носи образа Божий неповреден в себе си. Изводът от тази истина е, че ние нямаме извинения за нашите грехове. Ние сме отговорни за нашите грехове, отговорни сме за избора, който правим. Ние сме отговорни за нашите действия и за нашите реакции. Ако кажем или си помислим „дяволът ме накара да направя това“ – това не е извинение, защото дяволът няма повече власт над нас, освен ако ние не му дадем. Това е трудно да се приеме, защото е наистина удобно да обвиняваме дявола. Също така много лесно е да обвиняваме другите хора или нашето минало. Но това е лъжа. Нашите избори зависят от нас.

На още по-дълбоко ниво този духовен принцип – „не отвръщай“ – ни учи, че трябва да се стремим да не реагираме на мислите. Един от основните аспекти на това е вътрешната бдителност. Това може да изглежда като трудна задача, като се има предвид колко мисли имаме. Въпреки това, нашата бдителност не е нужно да се фокусира върху мислите ни. Нашата бдителност трябва да се фокусира върху Бога. Ние трябва винаги да помним, че Бог ни вижда и че ние сме пред Него. Ако ние можем да поддържаме съзнателно усещане за Божието присъствие, нашите мисли няма да имат власт над нас. Ако перифразираме думите на св. Бенедикт – противопостави на твоите мисли Божието присъствие. Това е много древно светоотеческо поучение. Ние съсредоточаваме нашето внимание върху помненето на Бога. Ако можем да направим това, ние ще започнем да контролираме нашите лоши и тревожни помисли. В крайна сметка, ако някой ни обиди по някакъв начин, ние как реагираме? Ние реагираме първо чрез мисленето си, чрез нашите мисли. Може би ние по навик сме свикнали да се нахвърлим срещу този, който ни е обидил, с някакъв подобен отговор от наша страна. Но да внимаваме над себе си, помнейки, че живото общение с Бога не оставя място за лоши мисли. Но веднага щом допуснем в себе си дори капчица омраза, ние затваряме вратите на нашето сърце за Бога. Оставяме Го отвън. И обратното е вярно – дотогава докато имаме общение с Бога, ние не можем да участваме в нещо омразно. Ние не трябва да отвръщаме…

„Ако ние можем да поддържаме съзнателно усещане за Божието присъствие, нашите мисли няма да имат власт над нас“ – това е ключът. Ние сме контролирани от нашите мисли, а трябва да се учим ние да ги контролираме. Помислете за това: Откъде идват те? Защо сме толкова склонни да им съзволяваме? Ние можем да се поучим от практиката на древните отци и чрез молитва да измолваме Божията помощ да преодолеем склонността си да отвръщаме първосигнално. И така, ако съумеем да поддържаме непрекъснато чувство на Божието присъствие, лошите помисли ще загубят своята сила.

Според мен една от най-важните практики, в допълнение към редовната Изповед и редовното Причастие, е ежедневното практикуване на Иисусовата молитва „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“. Това може да доведе човек до непрестанна молитва и постоянно съзнание за Него.