5 януари – Навечерие на Богоявление

4308 0

Автор: Христо Димитров

„…за всички станах всичко, щото,

по какъвто и да е начин да спася някои.

А това го правя заради Евангелието,

за да бъда участник в неговите блага.“

(1Кор.9:22-23)

Братя и сестри,

Празникът Богоявление наближава. Но преди да бъдем кръстени с Дух Светий и с огън (Матея 3:16), ние трябва да сторим нещо. Това „нещо“ е описано в Евангелието: „Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим? А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.“ (Матея 3:12-13). Ето това трябва да сторим. Да не искаме нищо повече от това, що вече притежаваме. Но дали ще успеем /да се въздържим/?

Когато при Иоан идват войниците и те задават същия въпрос, той им отговаря: „Никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.“ (Матея 3:14). И този отговор е още един отговор на въпроса какво да направим. Защото, като погледнем нашите си дни, личните, през които живеем, ще съзрем обезпокоителни действия, които далеч не говорят в наша полза.

Всеки ден имаме възможност да сторим нещо за някого според Божиите заповеди. Но това, че имаме тази възможност далеч не означава, че ще се възползваме от нея. По-скоро пропиляваме времето си в разни незначителни дейности, придавайки им по-голямо значение, отколкото всъщност имат… А пък едно е само потребно (Лук.10:42). Когато подхващаме някакво начинание е редно да се запитаме дали то е съобразено с Господните заповеди. И ако не е ще разберем,… по-скоро ще усетим, че думите : „Рожби ехидни! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?“ (Матея 3:7) са насочени конкретно към нас! Някак еднолично! Персонално! Ето тези думи са, които да ни сломят и да ни покажат нашата собствена немощ! Ние да осъзнаем, че постъпките ни не водят към каквото и да било действие, с което да можем да кажем: „А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.“ (1Кор.9:23).

Обещание за бъдещето – „А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.“ (1Кор.9:23). Същото е както ние се молим и се надяваме молитвата ни да бъде чута. Ние сега се молим, обаче отговорът на молитвата ни е някъде в бъдещето и е скрит за нас. Ето защо е потребно да правим всичко, по думите на апостола: „За всички станах всичко, щото, по какъвто и да е начин да спася някои.“ (1Кор.9:22). И тези негови слова наистина са обещание за бъдещето. И то не далечното бъдеще, а дори… дори още утрешния ден!

Братя и сестри,

Св. Иоан Богослов казва: „Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо.“ (Откр.1:3).

В буквалния смисъл на думата – времето наистина е близо! И защото е така – това е още една мотивация към нас, още един повод да не пропиляваме дните си, а в тях да претворяваме на дело думите на апостола: „А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.“ (1Кор.9:23).

Нека с нашите мисли, чувства и действия,… нека с нашата вяра да си дадем сметка за това, що имаме. За това – какво трябва да направим. За това – как да се държим едни с други. И когато настъпи денят чрез вярата да проумеем (Евр.11:3), тогава и ще разберем, че ние вече притежаваме всичко, що ни е потребно. Тогава ще разберем, че постът и молитвата са ни дадени, та да можем чрез тях да изпълваме дните си. И наедно с това да кажем и ние – да каже всеки един от нас: „А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.“ (1Кор.9:23).

Амин.