По пътя на вярата

39631 0
toma
Томина неделя

Автор: блажено почивш митрополит на Никополско-Превезийска митрополия Мелетий
Източник: откъс от книгата “Дойдете, приемете светлина”
Превод: Мартин Ганев

 

1.Как реагираме

Всеки път когато честваме някакъв празник в Църквата, ние празнуваме тайнството на нашето спасение. Целта на празниците е да прославим Бога за безкрайното Му милосърдие, добрина и  загриженост, които проявява към нас. На всеки празник ние виждаме през различен поглед и перспектива тази Негова любов. Всички празнувания обаче имат за цел да отворят ума и сърцето ни, за да разберем правилно великото тайнство на благочестието и нашето спасение.

Основната идея, която празнуваме и тържествуваме днес, притежава нещо, което ни кара да се разсърдваме и раздразваме. Защо ли? Защото обикновено нямаме разположение да проявим разбиране, дори не споменавам обич, добрина или милосърдие, когато чуваме различни възражения на нашето мнение, воля или възглед.

Днес честваме празника на светия, славен и всехвален апостол Тома. След Възкресението на Христа Тома имал едно поведение, което … разгневявало апостолите до такава степен, че те му казали:

– Стига, вече не се търпиш! Остави ни на спокойствие!

В продължение на седем, осем дни те са му повтаряли постоянно:

– Видяхме Христа.
– Не ви вярвам, отговарял той.
– Ама, ще те лъжем ли?
– Не вярвам.
– Видяхме Го възкръснал.

– Ако не вложа пръста си, за да видя сам раните, не вярвам. Добре ли Го видяхте? Внимателно ли Го огледахте. Той ли беше? Истината ли ми казвате или някакви приказки?

Добре поне, че Петър и другите апостоли били кротки хора и позицията на Тома единствено ги натъжавала. Защото, ако бяха като нас, Тома със сигурност не би избегнал пердаха.

2.Как Бог ни ръководи

Христос проявил и към него голямо милосърдие и разбиране. Така, както показва и към нас, когато се намираме в аналогична ситуация с тази на апостол Тома. Въпреки всичко ние не се отнасяме с милосърдие, разбиране и обич към другите в подобни случаи.

Посредством тропарите на празника нека видим как нашата Църква, т.е. ние православните християни, обожавайки Христа, Му благодарим и прославяме Неговото отношение и позиция спрямо нас, когато се държим като апостол Тома.

Не е ли вярвал Тома? Не е вярвал! Стискаме зъби, когато се замислим на Кого. Колко чудеса бе видял той? Колка неща бе чул? Ала все още той не вярвал! Тропарът обаче ни казва: “Не се смущавайте! Неверието на Тома било добро! То било за полза. Дори от противното произлязло полза”. Стига да имаме правилен ум и мислене, както и отворени очи, за да го видим.

Но какво добро  излиза от “неверието”?

Произлязла “твърдата вяра”! Една вяра, която била вече осезаема и която човек можел да почувства по-добре, опирайки се по-здраво на нея. Затова, без да злослови Тома, един друг тропар казва: “О, добро неверие Томино”. Какво съкровище било мисленето, което е изразил тогава! Що за полза е произлязла за нас! Какво благодеяние било това, което апостол Тома сторил на нас! Колко пъти трябва да прославим Христа, затова, че е имал и апостол Тома до Себе Си, за да “разиграе той тези сцени”, така че да имаме двойна полза!

Защо обаче имаме такава голяма полза?

 

  1. Разбиране и различие

Като хора ние сме различни по ръст, силует и характеристики на лицето. По същата логика ние притежаваме различен начин на мислене и манталитет. Дадено мислене или манталитет на някого не е по-добро от тези на другите. Като създадени от Бога всички ние имаме своята идентичност, посредством която трябва да вървим по пътя, макар и всеки по различен начин, който ни води близо до Него. Не можем да променим нашата природа, нито да оспорваме дарбите, било по-големи или по-малки, които преблагият наш Отец, Бог и Творец ни е дал.

Тома повтарял: “Ако не видя, няма да повярвам”. Не слушам съчинения. Искам да видя очите Му. Казвал на апостолите: “да видя раната Му”. Желая да видя раните по ръцете, краката и ребрата Му. Ако е някой друг, не би могъл да има същите рани. Искам да ги видя, не поради лошо разположение. Диря да открия истината.  Накъде да вървя без истина? По този начин ние необмислено бихме се опрели на каквото и да било. Преминали осем дни, а апостолите всеки ден са се опитвали да налеят малко разум в Тома и да го вразумят, но той не приемал.

На какво ни учи това? Имаме един човек, който не желае да слуша. Това не означава, че са необходими плесници, но че се изисква анализ, напътствие и помощ. Каква помощ? Разбиране, но и постоянно припомняне, че истината трябва да се търси позитивно. Това означава да се търси без предубеждения, като не сме нехайни за нея. Не е правилно човек да бъде безразличен към случая “що е Христос”. Този, който казва: “не се интересувам, не търся, остави ме!”, очевидно няма разум. Или, ако има, не го използва правилно. Но както не бием детето, когато постъпва неразумно, а го съветваме и напътстваме, така е и с по-големите. Не ги удряме с ръце, но упътвайки ги се опитваме да ги вразумим единствено чрез езика, като се молим да се намеси Бог.

  1. Господ мой и Бог мой

Очевидно апостолите са се молили за Тома. Един ден Христос дошъл отново. Застанал между тях и казал на Тома.

– Тома, ела, дай си пръста и го вложи в Моите ребра.

Тома протегнал ръката си. Видял раните на Христа по Неговото Тяло, както ще Ги видим всички ние в деня на Второто Пришествие, но и онези, които не искат да изследват вярата с добро разположение. Врагове и приятели, вярващи и невярващи, ангели и демони, всички ние ще видим раните на Христа по Неговото Тяло в деня на Второто Пришествие.

Като ги видял, Тома започнал да богословства. Какво означава да “богословства”? Незабавно навлязъл в дълбините на вярата и казал: “Господ мой и Бог мой”, т.е. Този е Създателят на света и нашият Бог. Същият Този, Който беше с нас и ни учеше, а ние имахме съвсем малка представа за Него, от онази, която би трябвало да имаме. В началото, когато започваме нашия път в търсенето на Христа, ние имаме малка идея за онова, което казва Евангелието. Приемаме го като една хубава книга с красиви слова.

Но това е твърде малко…

Евангелието не е някакъв наръчник по етика. В него има “думи за вечен живот”. Затова в него трябва да търсим какво значение има смъртта на Христа и Неговото Възкресение. Какъв е смисълът на Тайнството на Божествената Евхаристия, която Той ни е предал на Тайната вечеря. Какво е значението на пречистото Негово Тяло и Кръв. Защо тези Дарове, с които се причастяваме, ни дават “живот вечен”. Докато причастява хората, дори и свещеникът казва: “Причастява се божият раб със скъпоценното и свето Тяло и Кръв на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос за прощение на греховете и за живот вечен”.

В това спасително търсене ние трябва да показваме не просто доброто ни разположение, но да се трудим с усърдие, ревност и  чувство за отговорност – главно спрямо себе си – тъй като става дума за вечен живот. Най-значителния въпрос за нас е:

– Как ще победя смъртта? Как ще живея вечно? По какъв начин ще бъда вечно с Бога? Какъв ще бъде моят вечен свършек? Ще отида в рая или някъде другаде? И къде другаде? По-добре да не споменаваме тази дума, защото е толкова страшна!…

Тъй като апостол Тома имал добро разположение и е търсил откровено истината, един друг тропар ни казва, че “мъчната убедимост”, с която той се характеризирал, се превърнала в “послушание”.

Изменението в “послушание” не означава, че той е станал лековерен, така че да го увлича всеки случаен, където си поиска, но че е придобил добра вяра и добро разположение. Той добил по-добро и по-благословено състояние от онова, което е имал преди това.

  1. Дойдох да се съобразя с вашата мяра

Всеки празник е празненство на Божието милосърдие. Той е тържество на Неговата добрина, любов и обич спрямо нас. Тържество на грижата Му за нашето спасение и благо тук и във вечността.

Когато Христос се явил пред Тома, Той му казал:

– Прави каквото искаш, Тома. Виждаш ли, не само ти се движиш по Моята мяра и разположение, но и Аз ще ти угодя. Нека стане както искаш, Тома. Аз съм дошъл за теб. Не съм дошъл за Себе Си. Дойдох да се съобразя с вашата мяра и да помогна на всички.

Това е великото и безкрайно смирение на Бога на Славата. Той дойде и се “оразмери” според нашата мяра, за да ни хване за ръка и ни поведе към нашето спасение. И така, “като искаш, докосни ме”; щом искаш търси, вложи ръката си в раните. Изследвай колкото искаш, но след това “опознай” и разбери…

Ето какво иска Христос. Затова този толкова голям и хубав днешен празник е установен от нашата Църква непосредствено след Пасха. За да ни каже:

– Търси. Не стой само на мястото, с което си свикнал. Не казвай: “Такъв съм си аз. Не се променям”.

Човек трябва да се променя към по-добро всеки ден. Също както се развива телесно с течение времето, така, дори повече и по-бързо, той трябва да узрява духовно. Да насочва позицията си към по-добро дори всеки ден.

Как се молим и използваме нашето здраве? Как ръководим и насочваме нашите средства? Как управляваме всички  дела в нашия живот? Нека полагаме грижи, всичко това винаги да се оказва за наше добро. По подобен начин трябва да насочим към светата Божия воля и нашия разум, разположение, воля, търсене и решения. Към спасение и разбиране на Божието милосърдие.

А това в крайна сметка означава да разберем цялото тайнство на божествената икономия (Θείας Οικονομίας) – това, че Христос, Богът на Славата, е дошъл в света заради нас, стана човек, смири се, като ни послужи и ни отвори очите. Отдаде Себе Си, за да ни вземе близо до Него с Неговата сила, благодат и милосърдие. За да ни отведе в Неговото Царство!

Нека всичко това бъде повод да обикнем още по-силно Христа. Амин.