www.agionoros.ru
Превод: Димитър Павлов
Преди няколко години на един от годишните празници, млада семейна двойка ме покани в дома им на кафе. Тогава съпрузите имаха две деца. Докато седяхме на красивия балкон, младата жена ме попита, от името на своя приятелка, за мнението на Църквата относно абортите.
Аз й казах, че за да се разбере позицията на Църквата по този въпрос, е необходимо преди това да се отговори на следното: явява ли се заченатият ембрион личност или не? Дали ембрионът е развиващ се пълноценен човек, или е човекоподобно нещо, което очаква въздуха и слънцето, за да стане пълноценен човек?
Обясних, че Църквата счита ембриона за пълноцене човек още от мига на зачатието и затова разглежда аборта като убийство. Това престъпление е особено отвратително, защото е насочено против най-невинните и най-беззащитни същества на света. С това нашият разговор завърши.
Минаха две години и младото семейство ме покани отново. Бяхме седнали в кухнята и с нас беше вече един малък дебеланчо, който се опитваше да направи първите си крачки. Аз бях протегнал ръка да го погаля по главицата, когато чух следните думи: за своя живот той е задължен на Вас.
И младата жена ми разказа, че преди две години тя се е готвела да направи аборт.
На масата имаше голям нож за рязане на хляб. Аз посочих към него, а след това към детето и казах:
– Вземи ножа и го заколи.
Майката отреагира така, като че ли я удари ток:
– Но какво говорите?
– Защо моите думи ти се показаха така страшни и ужасни?
– Отче, Вие сериозно ли говорите?
– Да, аз искам да разбереш какво щеше да извършиш тогава, преди две години. Сега виждаш пред себе си детето, което тогава искаше да унищожиш. Днес убийството ти се вижда ужасно, а тогава не беше така.
Нашето общество лее крокодилски сълзи за деца, които са се удавили, или са умряли от глад, но поддържа правото си да ги убива преди те да са видели белия свят.
Къде са лицемерните защитници на правата на човека? Неродените, но вече живи деца, нямат ли такива права, каквито имат котките и кучетата? И всичко това се представя за прогресивност.
Кой баща и коя майка биха имали правото да изискват любов и уважение от своите деца, когато те узнаят, че живеят благодарение на случая, а не на любовта на своите родители?
Някои деца се раждат първи или втори, но ако се бяха родили трети, или четвърти, техните „добропорядъчни“ родители биха им раздробили главите.
Обществото, в чиято основа лежи несправедливостта и безчовечността, деградира. Демографският проблем е главната беда на нашата страна. Нас ни заплашват не толкова външните врагове. Враговете ни са сред нас, в домовете ни, на трибуната на парламента, в болниците, в родилните домове…
Това са тези, които узакониха правото да се убиват неродени деца и тези, които се ползват от това право. Действителните и безчовечни врагове на отечеството ни са тези, които се отнасят към собствените си деца по-лошо, отколкото към животни.
Най-отвратителното и сатанинско извращение е да се счита добродетелта за глупост. Същото е и когато се надсмиват над честността, когато се борят с естеството на природата и нравствения порядък, и наричат извращенията алтернативен начин на живот.
Ние трябва да обясним на децата ни, че те никога няма да бъдат щастливи ако по техните ръце е капела кръвта на невинни същества, че не бива като нови Ироди да принасят човешки жертви на олтара на своето удоволствие.
Със собствените си действия ние понижаваме стойността на човешкия живот.
Кое ни дава основание да се представяме за прогресивни и цивилизовани, като осъждаме тези, които с оръжие убиват деца, когато самите ние унищожаваме собствените си чеда?
Възможно е много хора да приемат думите ми като крайни и провокационни. Добре, но аз именно това и исках: това е провокация срещу жестокосърдието на всички, които са отговорни за съвременния геноцид на абортите.
Аз искам да защитя децата, които непрестанно плачат, защото нямат очи за да виждат и устни, за да се усмихват. Тях са ги унищожили лекарите, по искане на собствените им родители.