Автентичната връзка с Христос

448 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Влюбваш се в този, който ти липсва и от когото се нуждаеш. Влюбваш се в този, от когото имаш нужда, за да се възпълниш и оцелостиш. Влюбваш се в този, към когото чувстваш необяснимо привличане, сякаш изгаряш от жажда.

Христос е ерос, казваше преп. Порфирий. Женихът е влюбеният в целия свят. Той е Женихът, Който идва предизвикателно, за да преобрази блудница в девица (човешката природа), както казва и св. Йоан Златоуст. Встъпваме ли с любов в тази връзка? Какъв е нашият отговор на любовния призив на Бога, отправен към нас? Ако не участваш с любов и с цялото си битие, връзката остава мъртва. Монасите се наричат влюбени по тази причина. Не просто отдават нещо на връзката с Христос, а отдават цялото си същество. Отдават изцяло себе си, за да преобразят тази връзка чрез аскезата.

Телесният контакт като любовен акт е резултат от любовната връзка между две лица като единство и общение. Резултат от това е появата на нов човек в света. И виждаме, че Бог благославя това в тайнството Брак, от което започва едно превъзходно пътуване. Това обаче не означава, че откриваме ероса само там, той участва навсякъде и във всичко и най-вече се намира в основата на нашата връзка с Бога.

Ако не си влюбен, не можеш да водиш духовен живот. Ако нямаш любов към Христос, природата, работата, семейството си; ако не отдаваш напълно себе си и имаш егоистични резерви, никога няма да се възпълниш духовно. Как ще се почувствам, когато се моля с уста, но без сърце? Как ще почувствам другия, когато излизаме на кафе и той ми говори, а аз пътувам с ума си и не го слушам? Как ще разбера детето си, когато то ми говори за проблемите си, но аз си свиркам безразлично, защото ми се струват дребни и незначителни, докато за детето са толкова значими?

Много пъти ние, християните, сме вяли и нямаме любов, защото поставяме отношенията си в схеми и задължения, без да влагаме сърцето си. Може да сме женени от трийсет години, да се изповядваме от двайсет години, но в нас да съществува една пустиня без цвета на любовта. Скандализира ни еросът, защото го отъждествяваме със секса и в тази заблуда губим реалната любов и нашето изцелително преобразяване.

Във връзката с Христос влизаме с това, което сме и такива, каквито сме. С нашите немощи, страсти, грехове, сили, добродетели. Просто е нужно да влезем в тази връзка автентично и нека Христос направи след това, каквото поиска! Ние ще отидем със своето автентично битие и жадно любовно желание. За съжаление обикновено Му представяме едно лъжливо аз и там се губи изцелението.  Любовната връзка с Бога става един религиозен комплекс, в който човекът крушира. Да отидем при Христос, както отиваме при лекаря. Да имаме не нагласена, а автентична връзка с Него. Христос ще ни разбере, ще ни състрадава и ще изцели нашия грях, който сме извършили от безсилие. Ние обаче искаме от Него да благослови нашата повърхностна добродетел, при която в нас кипят злобата и токсичността.

Да отиваме при Христос такива, каквито сме, за да станем това, което Той иска, естествено с нашето свободно  произволение и съгласие. Ние правим грешката и отиваме при Христос, за да станем това, което ние искаме, т.е. да станем това, което егоизмът ни иска. Не с вина, а с любовен и жертвен порив за спасение.

Нека влезем любовно и свободно във връзката с Христос, с природата, в  отношенията ни с хората. Да даваме себе си, а не нещо от себе си. Тогава ще живеем реално. Тогава ще разберем Христос, своя брак и своето дете.