АГНЕЦЪТ, ЗАКЛАН ЗА НАС

424 0

Автор: Панайотис Нелас

Подготвил: Константин Константинов

Светата Литургия прави реални и действителни, присъстващи отново и действащи сред нас жертвата, Кръста, смъртта и Възкресението на Господ. По-точно, заради различното възприятие и устройство на литургичното време, което Църквата има, тя ни извежда от ежедневното време на непрестанно повторение, от времето, което е раздробено на минало, настояще и бъдеще, и ни води към онова неизменно и постоянно време, в което всички събития, минали и бъдещи, постоянно присъстват.

Така тя ни прави истински и действителни съвременници на Христос, като не ни лишава от нищо, когато участваме в светата Евхаристия, подобно на учениците на Господа, които участвали в Тайната вечеря. По този начин на Разпети петък Църквата възпоменава страданията, Кръста и погребението на Господ. Отивайки на Опело Христово, ние действително отиваме на погребение. Отиваме на погребението на Христос, на „Заклания Агнец”. Закланият Агнец е Пастирът. Това е проява на истинска любов. Този, който обича, не просто съветва, не просто поправя, не просто наказва, а поема върху себе си грешките на своята любима. Любовта е участие в живота на другия, излизане от себе си, саможертва.

Второто измерение е, че Женихът Христос сключва брак с хората като „Заклан Агнец”. Бракът е жертвата. Жертване не на другите, а на Себе Си. Брачният чертог на Христос е Неговият Кръст. Свети Йоан Златоуст използва един много въздействащ образ, за да покаже тази реалност. Той казва, че човечеството е било сгодено с Христос в Рая. Но вместо да приеме брака с Него, то е изоставило Христос. Блудствало е и е затънало в калта на греха.

И Христос като лудо Влюбен в човека го търси, стига до тъмницата, в която се намира, и когато се явява пред него, се представя не като могъщ Бог, а като обикновен Човек. За да не се уплаши човекът, когато Го види, и да не се засрами. И не му иска обяснение какво е направил, защо е избягал или как е паднал, а просто го взима, очиства го, оформя го отново, украсява го отново и за да не избяга, го прави Своя плът, Свое тяло. Това е Църквата Христова. Божието тяло. Един друг отец на Църквата, свети Николай Кавасила, използва също толкова въздействащ образ. Той казва, че Бог е създал цялата тази величествена вселена, звездите и галактиките, цялата тази красота, за да ни я даде като украшение, както влюбените се украсяват, за да трогнат любимите си. Но понеже хората не се трогнали, не откликнали на тази любов и се отдалечили от Него, Бог станал Човек. Той дошъл при тях като Човек.

И ги изцелявал, когато били болни, хранил ги, когато били гладни, помагал им по всевъзможни начини, за да ги трогне. Но когато те не се трогнали, Христос се качил на Кръста, разтворил ръце и в това състояние, когато кръв изтичала от ръцете Му, от челото Му, от ребрата Му, стоял там дано се смилят и Го обикнат. Това е Божията любов.

И това ни води до третото измерение — фактът, че Бог дойде на земята и  живя така, както живеем ние, хората; работи, умори се, бе изоставен от Своите, преживя самота, пълна безнадеждност, предателство, така че да няма нито едно наше състояние, нито една болка, която да не е изпитал. И „на земята слезе, за да спаси Адам, и на земята не го намери — както пеем на Разпети петък в църквата, — докато не слезе в ада, търсейки го”. И той слезе в ада. И пребъдва като „Заклан Агнец“ во веки.