АЗ ТЕ ПРОСЛАВИХ НА ЗЕМЯТА

345 0

Автор: св. прав. Алексий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В днешния неделен ден, приятели, светата Православна църква, като възпоменава св. отците от Първия Вселенски събор, които в противовес на еретика Арий са утвърдили истинното учение за божествеността на Сина Божий, за Неговото единосъщие с Бог Отец, е постановила да се чете евангелския текст, съдържащ първосвещеническата молитва на Иисус Христос към Бог Отец преди Неговите страдания. В тази молитва, като засвидетелства Своето Божествено пратеничество, Иисус Христос казва, че Неговите слова и заповеди всъщност са слова и заповеди на Небесния Му Отец, от Когото Той е излязъл, Който Го е изпратил и при Когото трябва да се върне след края на земния Си живот.Същевременно с тази молитва Иисус Христос прославя, благодари и умолява Своя Небесен Отец да ни настави, първо, като се изпълним с благоговение, и ние да прославяме Всевишния с молитва, виждайки великите и прекрасни дела, които Той е извършил в Своето всемогъщество; второ, като се изпълним с любов и благодарност, и ние да благодарим с молитва на Всеблагия за благата, които излива над всеки от нас; и трето, като се изпълним с вяра и надежда, и ние да умоляваме в молитвите си Премъдрия и Всемилостив Бог да ни укрепи, просвети и запази със Своята Божествена благодат. „Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня“ (Иоан. 17:4), казва Иисус Христос в Своята молитва. Целият земен живот на Христос — от Витлеем до Голгота — бил отдаден на прослава на Небесния Отец. Всичко, което Той направил, което преподал на хората и което претърпял,  било извършено с мисълта за Бога и за слава Божия.

Приятели, за нас Спасителят е образец във всичко, затова нека Го следваме! Всички свои дела и начинания нека извършваме с мисълта за Бога и за слава Божия. Във всичко, което вършим или предприемаме, мисълта за Бога да господства над останалите мисли в душата ни. Нека тази мисъл бъде светлина, която просветява умовете ни, за да разпознаем и да изберем най-доброто дело; сила, която ни подбужда към деятелност, съответстваща на дълга ни; източник на надежда и смелост, ако сме принудени да се борим с някакви препятствия, трудности, опасности и страдания. По този начин тази мисъл ще изпълва всички наши дела с благодарност към Всезнаещия и Всеправеден Бог, с любов към Неговия закон, с упование в Неговата помощ и благословение.

Ала не мислете, че душата ни не трябва да се занимава с нищо друго, освен с тази мисъл, че не трябва да се грижим за служебните си задължения и за останалите наши житейски потребности; не мислете, че трябва само да се молим и напълно да се откажем от всякакви земни нужди. Не, мисълта за Бога трябва така да се вкорени в сърцето ви, че във всички ваши трудове и занимания постоянно да ви напомня за Всезнаещия и Всемогъщ Бог. Тя трябва да се всели във вас подобно на ангел пазител, който да ви защитава от всяко зло и да ви насочва по пътя на дълга и добродетелта. Така постъпвал нашият Господ Иисус Христос. Той вършел всички Свои дела за слава Божия. През целия Си живот  се ръководел непрестанно от мисълта за Бога и изпълнението на Божията воля било Неговата храна и питие. Така постъпвали и светите люде.

Веднъж при стареца Лукий дошли монаси, така наречените евхити, или молитвеници. Те били последователи на една секта, която отхвърляла добродетелите и дори силата на Тайнствата и отдавала значение само на молитвата като единствено средство за спасение. „С какво ръкоделие се занимавате?” — ги попитал Лукий. „Ние не се занимаваме с ръкоделие — отговорили те, — но съгласно заповедта на апостола, постоянно се молим”. „А ядете ли?” — отново ги попитал старецът. „Ядем” — отговорили те. „Кой се моли за вас, когато ядете? — отвърнал Лукий. — И освен това спите ли?” „Как можем да не спим?” — казали евхитите. „Кой се моли за вас, когато спите?” — отново възразил старецът.Монасите не можели да отговорят. Тогава преподобният Лукий им казал: „Простете моята откровеност, но вие си противоречите. За разлика от вас аз ще ви докажа, че като се занимавам с ръкоделието си, се моля непрестанно. Например плета кошница от тръстика и казвам: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми”. Не е ли това молитва?”. „Молитва е” — отговорили монасите. „По този начин, като прекарвам целия ден в труд и молитва — продължил старецът, — припечелвам няколко монети. Половината давам на бедните, а останалите използвам за нуждите си. А онези, които са получили милостиня, се молят за мен, когато ям или когато спя. Сега виждате ли, че с Божията помощ изпълнявам правилото на апостола и се моля непрестанно?”.

Нека, приятели, вършим всичките свои дела с Бога. Нека мисълта за Него, любовта към Него и надеждата в Него проникват в нас и оживяват душата ни, така че да не искаме да вършим нищо друго, освен онова, което Той ни е заповядал, за да можем в края на земните си дни подобно на Спасителя да кажем: „Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня“ (Иоан. 17: 4).