Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
В евангелското четиво от тази неделя Господ беседва с един богат юноша за вечния живот…
Как можем да влезем във вечния живот?…
„Ако искаш да влезеш в живот вечен — казва Господ на юношата, — опази заповедите.”
„Не убивай; не прелюбодействувай; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.”
Юношата отговаря: „Всичко това съм опазил от младини; какво още не ми достига?”.
И тук Господ уточнява: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене”. „Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот” — заключава евангелистът…
Мнозина разбират това евангелско повествувание като безусловно изискване да се откажем от всякакво богатство, от всякакъв имот, като безусловна необходимост да пребиваваме в пълна нищета.
Това обаче не е така.
Евангелието по принцип не изисква нищо. То предлага. „Ако искаш да бъдеш съвършен…” Ако от тесния свят на човешките отношения и състояния искаш да попаднеш в необятните простори на света на християнските добродетели. Освен това Евангелието не само ни предлага да пожертваме земните богатства заради небесните, то също и ни предупреждава. Предупреждава ни за съблазънта, която се крие във всяко земно богатство, във всяко земно нещо.
Юношата си отишъл „натъжен”, защото имал голям имот и той стоял между него и Бога, а да се откаже от имота си заради царството небесно, той нямал сили.
Това е най-голямата беда за християнина.
И то не само по отношение на богатството, но и по отношение на земните неща въобще. Дали ще е привързаност към заобикалящата среда, към хората, към близките — това е привързаност, която побеждава любовта към Бога и кара човека натъжен да се отдалечи от Него.
Трудно, много трудно човек намира сили да върви по този път. И в това е великият смисъл на всяка „загуба”. Лишаването от богатство, от здраве, от близки и любими хора.
Сам Господ ни идва на помощ, Сам ни показва колко немощни са нашите ценности пред лицето на Неговата вечна святост и сила. Той върви към нас, а нашата задача е да Го срещнем, да се смирим пред Него, с вяра и любов да вземем кръста си и да се страхуваме най-вече да не си отидем „натъжени”. И както на бойното поле героят е готов да пожертва всичко, за да съхрани верността си, така и християнинът трябва да е готов да пожертва всичко, за да остане верен на Христос.
Най-страшното — това е да измениш на Христос, а най-хубавото — да Му останеш верен, макар и в малкото, защото на верните в малкото е обещано: „Влез в радостта на господаря си”.
