Автор: Прот. Игор Фомин, Мария Строганова
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
Великият пост е време на особено духовно внимание на човека към себе си, време на преобразяване и изменение на себе си. Великият пост ни подготвя за великия празник на Светлото Христово Възкресение и предшества Страстната седмица – онези дни на Христовите страдания, през които ще преминаваме заедно с Него.
Ще изминем заедно със Спасителя последния път на Неговия земен живот: заедно с Него ще плачем на Елеонската планина, заедно с Него ще стоим пред Каяфа, ще бъдем подложени на поругания от воините в преторията, ще претърпим разпятие и ще стоим край Неговия гроб – Кувуклията, мястото, на което ежегодно получаваме чудото на слизането на Благодатния Огън.
Зад всички тези събития стои необикновената любов на Бог към нас, грешните. Той слиза на земята, за да пострада и да се разпъне, та всеки от нас да има възможност за спасение, и всеки от нас, като повярва, да промени своя живот, да се преобрази и да се измени, за да влезе в радостта и благодатта на обожението, на приобщаването към Неговата любов.
Ние много обичаме проявите на нашите ближни по отношение на нас: ако те спазват нашите правила, тогава са добри хора; ако детето се учи успешно, подготвя уроците си самостоятелно – то е добро; ако жената не спори с мъжа си – о, колко му е провървяло в брака; а ако мъжът не разхвърля вещите си – каква щастлива, забележителна двойка.
Ние обичаме проявите на другия човек по отношение на нас, а сами се отнасяме към Христос грубо и неуважително. Но Господ все пак идва и се разпъва, и страда, за да имаме вечен живот.
Ето защо Великият пост е време, когато от любов към делата по отношение на нас трябва да преминем към любов към самия човек, независимо от това какъв е той на дело.
Всеки човек винаги може да се измени, както благоразумният разбойник на кръста, и всеки човек може да закостенее в своите постъпки, в своя живот и вече да не вижда Христос, Който е близо до него, както онзи неблагоразумен разбойник, който дори и на кръста се опитал да намери изгода за себе си.
Великият пост ще бъде за нас време, в което нашата любов ще трябва да премине в любов към личността, към човека, а не към неговите постъпки, към неговите прояви в този свят по отношение на нас.
Само тогава Великият пост ще стане за нас онова благоприятно време, което ще ни даде възможност за обожение, за приближаване към Самия Христос.
