Акушер-гинекологът Ираида Воронова: „Ако жената „не желае да ражда”, това вече е патология”

3960 0
bebe-spi

Източник: www.pravoslavie.ru

Материала подготви: Лидия Ежкова

Превод: Татяна Филева

Преди две години между Управлението на здравеопазването на администрацията в град Екатеринбург и Екатеринбургска епархия беше подписано споразумение за сътрудничество с цел обединяване на усилията за подобряване на демографската ситуация в столицата на Среден Урал. Сега вече е обичайно да се видят на социално-психологически прием в женската консултация и в гинекологичното отделение консултанти от Центъра за защита на майчинството „Люлка”, който работи при Отдела за социално служение на Екатеринбургска епархия.

Дейността на този център придобива особена актуалност, като отчетем, че 2008 г. е обявена за Година на семейството в Русия.

За своята работа в качеството на консултант разказва лекарят акушер-гинеколог Ираида Вячеславовна Воронова.

‒ Да започнем с цифрите, които красноречиво говорят за причините за спада на раждаемостта. При нас идват на консултация дори жени на 15-17 години, които най-често не желаят да раждат дете. Оказва се, че почти всички жени, които решават да направят аборт, не са в законен брак, а живеят на семейни начала с бащата на бъдещото дете или дори изобщо нямат мъж. Особено страшно е, че решават да направят аборт млади жени с първа бременност, които не се замислят какви ще бъдат по-нататъшните последствия от такова оперативно вмешателство в природата на жената.

Изненадва следният факт: жените обясняват причината за аборт с това, че „не желаят да раждат”. Ако жената не желае да ражда, това вече е сериозна патология. Значи не само ние, но и светските медицински работници трябва да усилят просветителско – възпитателната работа сред младежта, да говорят с девойките за радостта от майчинството, а с юношите – за радостта от бащинството.

‒ Как се обяснява подобно решение на жената?

‒ Причините са различни. Някой казва, че просто не иска дете, друг – че иска да учи. Повечето млади жени ги довеждат техните роднини, които и настояват за аборт. Но дори и сред жените, които са в законен брак, не са малко тези, които искат да абортират. Една жена постъпи така, защото в нейното семейство „всичко решава майка й”, която казала, че те засега не трябва да имат деца. На друга жена мъжът й беше в затвора. Много оправдават аборта с това, че бъдещото дете е нежелано в семейството, а някои дори не знаят кой е бащата на детето. Сред причините има и такива: девойката е принудена да направи аборт от младежа, който я заплашва да скъса с нея, или пък бременността не е от него.

За съжаление, прословутата еманципация ни доведе до това, че жената самостоятелно решава повечето въпроси на семейния живот. Когато ние питаме жената мъжът й знае ли, че тя е бременна и че иска да прекъсне бременността, много отговарят: „не знае”, „а аз не мисля и да му казвам”, „на него му е все едно”. Среща се и друг вариант: мъжът много иска дете, настоява на раждането му, но жената въпреки него самостоятелно взема противоположното решение.

‒ Оказва се, че Вие знаете гледната точка на мъжете – бъдещите бащи? А всички по някаква причина смятат, че работата на консултантите се ограничава само с общуване с жените, които отиват да направят аборт…

‒ Да, ние провеждаме беседи и с мъжете. От собствен опит зная: това е достатъчно трудно, затова мога да дам няколко полезни съвета. В началото е необходимо да поговорим насаме с мъжа, а когато се изясни причината за предполагаемия аборт, да ги поканим на беседа заедно с жената. Практиката показва, че най-честата причина за прекъсване на нежеланата бременност се оказват нерегистрираните бракове при първа бременност на младата жена.

А когато, макар и не съпрузи, но все пак близки хора седят заедно в кабинета, откровено говорят за причините, за аргументите, довели ги до определено решение, те могат по-добре да се опознаят един друг. Често на такива беседи младите мъже се изказват неуважително за своята приятелка. Мъжете не искат да поемат отговорност за детето и неговата майка, предлагайки „откуп” под формата на определена сума. В зависимост от ситуацията, възникнала при съвместната беседа, по-нататък може да се проведе и беседа с девойката насаме.

‒ Знаем немалко примери от живота, когато против раждането на дете от дъщерята – независимо дали е омъжена, или не – се обявяват нейните родители.

‒ И това е най-страшното. Често майките, сами познали цялата радост на майчинството, довеждат дъщерите си и настояват за аборт. В такава ситуация е необходимо да разговаряме насаме с майката и да я предупредим, че дъщеря й впоследствие може да я обвини за загубата на детето, и поради това отношенията им може силно да се влошат. Необходимо е да насочим вниманието на майката върху това, че сега е важно да подкрепи дъщеря си, да й помогне нормално да износи и да роди здраво дете. Разбира се, такива беседи изискват много време и сили, но радващото е, че нерядко майките се съгласяват с нашите доводи и ситуацията в семейството се разрешава благоприятно.

Но все пак основната ни работа се състои именно в разговори със самите жени. И тук трябва да вникнем в характера на всяка жена, за да намерим правилен подход, да я подтикнем към откровен разговор. Защото ние сме не само акушер-гинеколози, но своего рода и психоаналитици, и психотерапевти. Когато в процеса на беседата с жената вече сме установили някакъв контакт, ние я молим с едно изречение да формулира причината, поради която предприема аборт. Много често те не могат да направят това и започват да се оправдават. След като сме изслушали тези оправдания, е необходимо да накараме жената да осъзнае причините за аборта. В момента на такива разговори жените за пръв път се замислят за истинските мотиви на своите постъпки. Именно такава категория жени е най-лесно да бъдат разубедени от прибързаната стъпка.

Но най-трудната категория за разговор са жените, които веднага заявяват, че не искат дете. Дори личните лекари, от които вземат направление за аборт, нерядко ни казват: „А защо да ги изпращаме на разговор, нали за тях абортът е нещо обикновено”. Имаше случай, когато една жена, която на 40 години нямаше деца, отиваше да направи трети аборт. А друга, направила много аборти, смяташе, че може и този път да направи аборт, нали колкото и бели да е направила, само веднъж ще отговаря. Мисля, че с тази категория жени трябва да се говори не за вредата от аборта, а за радостите на майчинството. Тук ще бъде уместно да кажем за това, че сътрудниците на центъра „Люлка” помагат за оформянето на информационни щандове и изложби в женските консултации, посветени на темата „Радостта от майчинството”.

… Не бива да говорим повърхностно, че всички жени, които идват за аборт, са напълно аморални, че нямат никакви майчински чувства и желания. Консултантите от център „Люлка” се стремят да разрешат следната нелека задача – да предпазят жената от съдбоносната стъпка. За това те прилагат преди всичко конкретизация на аргументите на отказа от бъдещото дете. Много казват: „Засега да отгледаме едно…”. Хайде да конкретизираме: а какво значи „да отгледаме” и до каква възраст на детето трябва да правим това? А какво значи „да живееш добре”, какво ниво на достатъчна обезпеченост определят за себе си едни или други семейства?

‒ „Ние искаме да дадем на детето най-доброто” – казват много родители. А какво е това „най-добро”? Ето, например, по мнението на една майка, те ще купят детски сандалки за 700 рубли, а за по-малко пари – не: това ги унижава в очите на техните познати. Търсят костюмче за детето именно някаква прочута фирма, без да обръщат внимание, че то е пет-шест пъти по-скъпо от почти същата дреха от по-малко престижни производители…

‒ По мнение на специалисти от център „Люлка”, е много важно по време на консултацията с жените да възстанови техния вътрешен диалог. Защото те много често всъщност идват с нарушен вътрешен диалог. Ще поясня за какво става дума. Диалогичността е начин за организиране на нашия вътрешен мир: вземайки някакво решение, човек претегля различни аргументи, варианти, тоест води определен диалог със самия себе си. Тези размисли, вниманието към своя „вътрешен глас” дават възможност да погледнем на себе си отстрани, да оценим: а може би аз правя това неправилно? Именно това е диалог, това е друга позиция: „Аз така искам” – „Стоп! А това нали не е по съвест. А как биха постъпили други хора в моето положение?”

Ето, казват, човек го мъчи съвестта… По същество това е и вътрешният диалог между „искам” и „не бива”, между „не искам” и „трябва”.

‒ Нерядко от устата на хора, които оправдават абортите, можем да чуем фразата: „Детето трябва да бъде желано”, а ако то е „нежелано”, по-добре да не се ражда…

‒ Тази фраза звучи красиво, смисълът й е почти очевиден и не предизвиква никакви съмнения. Разбира се, детето трябва да бъде желано! Лъжата започва, когато от тази мисъл започват да се правят съвършено противоположни изводи.

Нормалният извод от тази фраза, който отразява и истинския й смисъл, е следният: според учението на Църквата, още щом детето се появи (а това става в момента на зачатието), то трябва да стане желано. Детето не може да не бъде желано. Дори ако то е било нежелано преди зачатието, то става желано, когато вече се е появило на бял свят. Дори ако е само на 2-3 дни, седмица или месец, за майката то вече е нейно дете, нейна капчица кръв, и тя вече не може да не го обича. Това е нормалният извод.

Но има и абсурден извод: „Аз не съм го желала и не съм искала неговото появяване, но той се появи. То би трябвало да бъде желано, но аз така и не го искам, затова по-добре да го няма”. Не се е получило желано дете, и това значи, че трябва да го зачеркнем от списъка на живите ли? Просто трябва да почакам, докато се появи желание да имам дете – и тогава „ще раждам”. А докато нямам желание, мога с чиста съвест да убивам всичките си заченати деца – нали детето трябва да бъде желано!

Така фразата „детето трябва да бъде желано” предполага труд над своята душа. Майката трябва да преодолее нежеланието да има дете: „То се е появило, и аз трябва да накарам себе си да го обикна”. Разбира се, по-лесно е да го убиеш, тогава още не виждаш своята жертва. Детето трябва да се роди, защото тогава ще ти бъде жал да го убиваш.

И жената, която отива да направи аборт, трябва да разбира, че прави това не защото детето трябва да бъде желано, а защото тя така и не е пожелала да обикне своята капчица кръв, чието сърчице сега бие под нейното сърце.

‒ Зная, че център „Люлка” оказва помощ на материално затруднените семейства с детски вещи, храна, може да им помогне да получат количка или креватче… А ето, социалната защитеност на жената влиза ли във вашата компетентност, или не?

‒ Тук всичко зависи от това кое по ред дете очаква жената. Ако се ражда трето дете, семейството получава статута на многодетно, а това вече дава определени предимства и гаранции за заплащането на детската градина, жилището, тока. Децата от многодетните семейства имат право на безплатно пътуване с всички видове транспорт, предоставя им се безплатна храна в училище, имат право безплатно да посещават музеи, зоопарк и други детски развлекателни мероприятия.

Многодетните семейства имат право и на извънредни места в детските предучилищни заведения. Просто много не знаят това и не се ползват от своите предимства. Тук трябва да извършваме определена просветителска работа сред жените и техните мъже.

Определени стъпки за подобряване на демографската обстановка в Русия вече има. От 1 януари тези година жените, раждайки второ, трето и следващи по ред деца, получават майчински капитал, както и ежемесечни помощи до навършване на година и половина от детето. Затова жените през това време могат да не работят, а да се грижат за детето, за да расте здраво и да се развива нормално.

А ако погледнем статистиката на разводите – те са повече в семействата с едно дете; в семействата с три и повече деца процентът на разводите е много по-малък, отколкото в тези, които имат едно-две деца.

Лекарите гинеколози могат да посочат немалко случаи от своята практика, когато мъжете насърчават раждането на деца. Ако законната жена не иска да има деца, мъжът нерядко отива при друга, която ще му роди наследници: децата са продължение на рода и мъжът иска да продължи своя род. Чувството за бащинство с нищо не е по-слабо от чувството за майчинство – и това не бива да се пренебрегва.