АМИН

358 0

Автор: игумения Александра (Исареску)

Източник: „Life Transfigured”

Превод: Пламена Вълчева

 „Амин” е последната дума на Библията, тя я подпечатва като печат.  Това е дума с много значения и нюанси. Ние я използваме постоянно в личната и обществената молитва и я срещаме на много места в Библия. Обикновено тя се превежда като „да бъде” и изразява по-скоро желание, отколкото увереност. Но „амин” означава преди всичко увереност — „наистина е така”, неотменимо съгласие или просто „да”. Това е дума от еврейски произход, обозначаваща твърдост, увереност, абсолютна вяра във фактите. Да кажеш „Амин”, означава да заявиш, че вярваш без никаква следа от съмнение на онова, което е било изречено, потвърждавайки и присъединявайки се по този начин към молитвата.

Утвърдително слово и възглас

„Амин” изразява пълно съгласие с изреченото и едновременно се разбира като по-слабо утвърждение в смисъла на „непременно”, както в „да бъде тъй, да извърши това Господ! да изпълни Господ твоите думи, що изрече за връщане от Вавилон на това място съдовете на дома Господен”  (Иер. 28:6). В повечето случаи обаче това е дума, която засвидетелства пълното съгласие с казаното от друг човек: „амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар” (3 Царств. 1:36). Посредством „Амин” се заявява също и готовност за изпълнението на някакво назначение:   „слушайте гласа Ми и вършете, каквото ви заповядвам, (…) И отговорих и рекох: амин, Господи!” (Иер. 11:4- 5). Или се потвърждава дадена клетва, като се приемат последствията, отсъдени от Бога. Когато е израз на колективно съгласие, „Амин” звучи тържествено, например в края на Символа на вярата.

В светата Литургия „Амин” придобива още едно значение:  предстоейки пред Бога, ние потвърждаваме, че се доверяваме на Неговото слово, че се покоряваме на Неговата сила и че вярваме в Неговата любов към човечеството. Това потвърждение включва едновременно и благословението на онези, които Му се покоряват. „Тогава Ездра благослови Господа, Бога велики. И целият народ отговаряше: амин, амин, — като дигаше ръце нагоре, като се кланяше и падаше ничком доземи пред Господа” (Неем. 8:6).

По своята същност „Амин” е молитва, която е сигурна в отговора. Това е литургичен възглас, следващ хвалението, например в благодарствената песен на Давид: „Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин” (1 Пар. 16:36). „Амин” се среща също и в стиховете на псалмите например в Пс. 40:14, 71:19, 88:53 и 105:48. В Новия Завет „Амин” се използва често: „Твореца, Който е благословен вовеки. Амин” (Рим. 1:25). Ап. Петър, завършвайки второто си послание, казва: „растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин” (2 Пет. 3:18). Пишейки до евреите, ап. Павел в последното си увещание се моли: „да ви направи [Бог] съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин” (Евр. 13:21).

С възгласа „Амин”, придружен от „Алилуия”, завършва победната песен на избраните в небесната литургия: „Тогава паднаха двайсет и четирите старци и четирите животни, та се поклониха Богу, Който седеше на престола, като казваха: амин, алилуия!” (Откр. 19:4).

 Амин” на Бога иАмин” на християните

 Бог отдава Себе Си доброволно, Той е верен на Своето обещание. Той е Бог на истината и е получил името „Амин”, защото въплъщава неоспоримата и вечна истина, от която няма да отстъпи. „Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината” (Иоан. 18:37). А по думите на пророк Исаия: „който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината” (Ис. 65:16).

Иисус Христос е Божието Амин. Чрез Него Бог осъществява пълнотата на Своите обещания, в които няма „да” и „не”, а само „да”. „Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви (…) не беше „да” и „не”, но в Него беше „да”, понеже всички обещания Божии в Него са „да”, и в Него „амин”, за слава Божия чрез нас” (2 Кор. 1:19-20). В този откъс ап. Павел използва еврейското амин в смисъла на гръцкото nai — „да”. Така той подчертава, че Иисус е Вестителят на Бога на истината и Неговите думи са истинни. В началото на Своите проповеди Христос често казва „Аминь бо глаголю вам” (Мат. 5:18). В някои преводи това е предадено с „истинно”, а в други — с „истина ви казвам”. Това „Амин” срещаме отново в Иоан. 1:51 и 5:19. Иисус обаче е не само Този, Който възвестява истинните Божии слова, Той е Божието Слово, истинното Амин, верният и истинен Вестител: „тъй казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание” (Откр. 3:14).

Именно като се съединява с Христос, християнинът, който иска да остане верен, трябва да се покорява на Бога; единственото действено  „Амин” е онова, което Иисус Христос изрича за слава Божия: „понеже всички обещания Божии в Него са „да”, и в Него „амин”, за слава Божия чрез нас” (2 Кор. 1:20). Църквата пее „Амин” заедно с избраните на небесата, като казва: „амин! благословение и слава, премъдрост и благодарение, чест и сила и могъщество на нашия Бог вовеки веков! Амин” (Откр. 7:12).

Никой не може да произнесе истинно „Амин”, ако върху него не почива благодатта на Господ Иисус Христос. Великият зов на човешкия копнеж намира израз в онова „Амин”, с което завършва Свещеното Писание: „Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!”. А накрай идва благословението на последната дума: „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин” (Откр. 22:20-1).