АПОСТОЛИТЕ ПЕТЪР И ПАВЕЛ: ЕДИНСТВО В РАЗЛИЧИЕТО

633 0

Автор: Хмелницки и Староконстантиновски архиепископ Виктор (Коцаба)

Източник: korrespondent.net

Превод: Пламена Вълчева

Днес Православната църква отбелязва паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Тези двама мъже са толкова различни, че много често хората се питат: защо Църквата е решила да чества паметта им заедно?

Апостол Петър произхождал от Галилея, а Павел бил римски гражданин; Петър бил прост рибар, а Павел — син на знатен фарисей; Петър нямал образование, а Павел учил при един от най-добрите иудейски педагози по онова време; Петър видял Христос през земния Му живот, а Павел се срещнал с Господа след Неговата смърт и Възкресение. И накрая, Петър бил готов да умре за вярата в Христос, а Павел можел да убие за вярата в Него. Какво би могло да ги свързва?

Свързват ги много неща: това е и пламенната вяра, и готовността да проповядват Евангелието по всички краища на земята, и способността да възпламенят с вярата си сърцата на хиляди хора. Но в тях има и  нещо друго, за което рядко се говори, но което действително допринася много  за „общото” между тези апостоли, а и не само между тях.

Апостолите Петър и Павел в известен смисъл символизират двата вида вяра. Вярата на Петър е вярата на обикновените хора. Тя е безхитростна, твърда, непоклатна като скала (впрочем името Петър означава „камък”). Тази вяра е като могъщ дъб, който постепенно израства в сърцето на човека и придобива сила заедно с него. Това е вярата на онези, които виждат Христос с очите на душата си, без да се съмняват и колебаят.

А вярата на Павел? Неговата вяра е вярата на хората, които са преминали през горнилото на изкушенията, които са успели да се преборят с множество съблазни, да превъзмогнат собствените си погрешни разбирания и колебания и най-важното — да преодолеят своята духовна слепота, и това им е помогнало да видят Спасителя.

Вярата и на апостол Петър, и на апостол Павел би била невъзможна, ако в тях липсваше онова, което ги обединява. Покаянието.

Защото ако апостол Петър не беше принесъл покаяние след своето трикратно отричане от Спасителя, той повече нямаше да бъде Христов ученик. И ако апостол Павел не се беше покаял за злодеянията, извършени спрямо учениците на Спасителя преди своето обръщане към истината, той щеше да продължи да бъде гонител на Христос.

Покаянието върнало на първия апостолското му достойнство, а втория направило апостол! Затова, когато говорим за общото между тези  апостоли и по принцип между всички хора, които вярват в Бога, можем да кажем, че това е покаянието. Именно то ни открива пътя, който в крайна сметка може не само да промени живота ни, но и да го направи достоен за Христос.

Честит празник на светите първовърховни апостоли Петър и Павел!

2020 г.