АПОСТОЛ ТОМА И СИЛАТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО

459 0

Автор: Баришевски архиепископ Виктор (Коцаба)

Източник: blogs.korrespondent.net

Превод: Пламена Вълчева

Разговорът за „Тома Неверни” почти винаги се свежда до въпроса за възприемането на религиозната действителност или за отсъствието на такава. Тоест до вярата. Днес обаче бихме искали да обърнем внимание на един друг аспект от личността на апостол Тома.

Нека си спомним, че след Христовото възкресение, „поради страх от иудеите”, апостолите не напуснали Сионската горница. Те се страхували от разправа, съд или просто от гонение. Единствено Тома отсъствал. Защо той не останал с другите? На този въпрос могат да се дадат различни отговори, но два от тях са основните.

От гледна точка на Божия промисъл Тома не останал там именно за да увери в Христовото възкресение всички онези, които биха се усъмнили в него. Ето какво казва Църквата за това в едно от своите песнопения: „В осмия ден Спасителят застана пред съмняващите се ученици,… и дарявайки им мир, викна към Тома: „Ела, апостоле, и докосни ръцете, в които се забиха гвоздеите!“ О, прекрасно Томино неверие! То приведе сърцата на верните към пълнотата на познанието…”.* С други думи, Църквата не вменява на Тома в грях „неверието”, а го нарича „прекрасно”, защото чрез него мнозина са постигнали „познание” на Христовото възкресение.

Втората причина, поради която Тома не останал в Сионската горница с апостолите, се състои в това, че този ученик на Разпнатия не се страхувал да умре за своите убеждения. Той не се уплашил от гонителите на Христос, нито се скрил от тях. Всъщност в Евангелието откриваме епизод, който указва на смелостта и безстрашието на апостол Тома.

Малко преди Своите страдания Господ казал на учениците Си, че има намерение да отиде при мъртвия Лазар. И каква била реакцията на апостолите? „Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?” (Иоан. 11:8). Тоест те се опитали да Го разубедят, а също така показали, че нямат особено желание да участват в онова, което възнамерява техният Учител. Единственият, който заел противоположна позиция, бил апостол Тома, който, обръщайки се към учениците, казал: „Да идем и ние да умрем с Него” (Иоан. 11:16).

Именно тази страна от характера на апостол Тома много ясно разкрива какъв човек бил той. Освен това мъжеството на Тома, готовността му да последва Христос дори до смърт е пример за всички нас. Защото много често, „поради страх от иудеите”, ние гледаме да стоим настрана, когато трябва да излезем на улицата с проповед. Нямаме мъжество да отидем там, където могат да ни обидят или оскърбят, още по-малко пък ако животът ни ще бъде в опасност. Невинаги имаме смелостта да защитим Христос и Неговата света Църква. Но не с юмруци и сила, а с думи, кротост, любов, готовност за саможертва. Обърнете внимание, че Тома не призовал учениците да хванат оръжие, за да защитят Христос от враговете Му, а изразил готовност да умре с Него. Защо направил това? Защото силата Господня е в Неговата мнима слабост, в Неговото смирение и готовност да се жертва за всеки човек. А всъщност в това се състои силата на християнството. Защото „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан. 15:13).

*Стихира на „Господи, воззвах”, вечерня на Втора Неделя след Пасха, превод: свещ. Траян Горанов, sluzhbi.blogspot.com.