АРХАНГЕЛИТЕ В НАШЕТО ВСЕКИДНЕВИЕ

749 0

Автор: архим. Емилиан Симонопетритски

Източник: „Prairie spirituelle”

Превод: Пламена Вълчева

Във връзка с празника на светите Архангели нека видим как се държат ангелите, как предстоят пред Бога и как се проявяват пред човеците. Ние, православните, се ползваме с привилегията да познаваме житията на светиите, както и догматичното и духовно съдържание на празниците чрез богослужебните книги; богослужението на нашата Църква действително побира в себе си небето и земята. Така ние разбираме защо хората, които нямат жива и непрестанна връзка с богослужението, често са разстроени и лишени от стремления и живот. Като цяло тяхното съществувание е запълнено с незначителни събития, които в крайна сметка завладяват съзнанието и паметта им. Хоризонтът на живота им е ограничен, защото те нямат представа за духовните небесни реалности. За нас, монасите, всекидневното богослужение представлява изключително благословение, защото чрез него ние всеки ден влизаме в общение със светиите, с Божията Майка и с Господа.  Богослужебният кръг разширява нашия кръгозор и ни въздига от земята на небето.

Първоначално днешният празник е бил посветен на архангел Михаил, както установяваме от стихирите. По-късно в службата е включен архангел Гавриил. Впоследствие Църквата е добавила и останалите небесни сили, за да обхване цялото им войнство.

Сега нека видим службата на архистратизите Михаил и Гавриил. За архангел Михаил в първата стихира на „Господи воззвах” се казва: „Ти стана най-светъл служител на Трислънчевото Божество”. Архангел Михаил е началник на небесните войнства; той явява силата Господня, разкрива Неговите дела — особено събитията, настъпващи внезапно — или унищожителните Му действия спрямо грешниците и противниците (например в Содом и Гомор). Той мигновено поразява злосторниците, но също така мигновено се притичва на помощ на онези, които се намират в някакво житейско затруднение или са изпаднали в някакво особено болезнено състояние. Затова той е наречен „сияен и отзивчив воин”.

Прилагателното „сияен” е свързано както със светлината, така и с радостта. Архангел Михаил не предизвиква у хората страх, напротив — той им носи радост. Сияен и радостен, той предстои пред Бога и ни показва, че този, който предстои пред Него, бил той човек, или ангел, никога не трябва да е меланхоличен, тъжен или потиснат. Щом човек осъзнае какво е божествеността, целият му живот, цялото му същество, лице и душа мигновено се преобразяват.

Архангел Михаил предстои пред Бога, за да изпълнява повеленията на Твореца на всичко, т.е. за да представлява Бога пред човеците и за да им служи. Той е този, който се грижи за гладните, жадните, корабокруширалите. Не е нужно архангел Михаил да събира ангелските чинове, за да се явят мигновено пред нас, за това е достатъчен само един знак от Бога.

Архангел Гавриил, както се казва в стихирите на „Господи воззвах”, истинно ни открива божествената и велика тайна: Въплъщението на Бог Слово. Той ни явява тайните на небесното царство и на Светата Троица; открива ни присъствието на Христос във всички събития на Свещеното Писание и на всекидневния живот. Когато на Бога е нужно да привлече сърцето ни или да издигне ума ни във висините, Той използва архангел Гавриил; архангел Гавриил пробужда в нас духовните стремления.

В петата и шестата стихира на „Господи воззвах” песнописецът се обръща към архангел Гавриил с думите: „молитвениче за нашите души”, защото той е наистина застъпник за човека, който търси Бога. Търсенето на Бога се проявява в усещането, увереността и опита от общението и участието в живота на Бога. За да познаем поне донякъде Бога и за да Го обикнем, ние се нуждаем от това божествено общение, а архангел Гавриил ни съдейства за това, както се пее в четвъртата стихира: „Предвечният Ум те създаде като втора светлина, Гаврииле, за да просвещаваш цялата вселена с причастието на божествените дарове .“

Двамата архистратизи — Михаил и Гавриил („Гавриил” означава мъж-Бог) — доминират днешния празник, в който се включват и останалите небесни сили.

Откъс от беседа, произнесена в манастира Симонопетра”, Света гора, на 8 ноември, 1986 г.