Атмосферата на Небето

636 0
nebe

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм “Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм “Св.Атанасий“ – гр. Варна

Веднъж попитали един старец: ”Как може да се разпознае добрият човек?” А той отговорил: ”Не по това какво говори и не по това като какъв иска да се представи пред другите, а по атмосферата, която създава със своето присъствие. Това е истинското свидетелство. Защото никой не е в състояние да създаде атмосфера, която не принадлежи на неговия дух!” Защото, за да бъдеш добър човек трябва да излъчваш мир, радост, любов, умереност и това особено усещане за пълнота и вътрешен баланс. Не е нужно да говориш, убеждаваш или доказваш каквото и да било. Това, което е дълбоко в теб винаги говори за себе си. Това е тайната на вътрешния човек, който с присъствието си свидетелства за онова, което носи в себе си. Декларациите, жестовете и знаците могат да допълнят това невидимо усещане или да са в пълен противовес с него и да разкрият нашето лицемерие. Но истинското е винаги вътре, дълбоко в личностното излъчване на човека. Това е аромата на неговата душа. Всеки от нас може да носи винаги със себе си по няколко маски и да ги сменя в зависимост от ситуацията, воден от инстинкта за оцеляване или суетното желание да се хареса, но рано или късно вътрешното му състояние го издава. По мълчалив начин това подсказва невербалната комуникация и погледът, който е винаги насочен отвътре – навън към света. Предава го неговата съкровена, строго индивидуална атмосфера. Проговаря всепроникващият магнетизъм, който излъчва и постепенно обзема обстановката около него. Това е свидетелството, което говори само за себе си. Колко повече това се отнася за вярващия християнин! Защото, за да бъдеш Христов не е достатъчно да бъдеш само един добър и благороден човек. Много често и невярващите са такива. Измежду тях има чудесни приятели, искрени другари, които винаги са готови да помогнат на другия във всяка една ситуация. А за да бъдеш истински последовател на Спасителя, трябва да се опиташ да бъдеш нещо повече от това. Да надраснеш това ниво и да надстроиш себе си. Да се опиташ винаги и във всичко да бъдеш мил, внимателен, деликатен, достъпен и дружелюбен към всеки човек. Независимо дали ти е приятен или не, дали ти досажда или ядосва с поведението си. Да се опиташ да се издигнеш над низките страсти на околните и да потушиш своите. Да имаш духовната сила да надраснеш злобата и завистта, да им простиш, разбирайки тяхната чисто човешка немощ… И не само това, но и да  се молиш за тях. Защото на Бог се служи само с чисто сърце, освободено от налепите на злото и изчистено от паяжината на лукавия. Синът Божи ни донесе Нов завет на любовта и изисква не просто да не отговаряш на ония, които те ненавиждат, а да ги обичаш. Да потопиш сърцето си в болка, да стенеш неразбран, но да прогониш мрачните облаци надвиснали над душата ти.

Изречено с думите на св. ап. Павел: ”Злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се.” /1 Кор. 4: 12/. Това е мисията на всеки християнин,  която трябва да изпълни, в каквато и обстановка да бъде поставен от Всемогъщия и Всемилостивия Наш Отец. Затова да бъдеш християнин е подвиг, неспирно саморазпъване и нестихващо служение на Бог и ближния. Верният на Христа не просто да надрасне светското разбиране на околните, но и да победи света с любов и милост към всички. Да победиш без да воюваш с другите, а само и единствено със себе си.

Един от известните боговидци на 20 в. – протойерей Алексей Мечев обичал да повтаря на идващите при него богомолци: ”Бъдете топлина и светлина за околните. Старайте се първо да стоплите семейството си, трудете се над това, а после тези трудове така ще ви увлекат, че семейният кръг вече ще бъде тесен за вас и с течение на времето тези топли лъчи ще обхванат все нови и нови хора и кръстът осветен от вас постепенно все повече и повече ще се увеличава. Старайте се светилникът Ви да гори ярко!” /”Велики руски старци“ том. 2/. Топлината и светлината, за която говори този забележителен духовен мъж носят този особен аромат на духовно благоухание, който отличава благодатните души от всички останали. Белег за очистване на душата от горнилото на страстите, постигнат след множеството вътрешни сражение в „невидимата бран“. „Бог е любов“ /Йоан 4: 8/ и онзи, който носи тази божествена любов я предава навсякъде и във всичко без  дори да говори за нея. Тя струи от него и осветява всичко, около него. Както ония, които дълго време гледат към Слънцето, дори и с премрежени очи, постепенно заприличват на малки слънца и лицата им сияят и озаряват всички наоколо, така и тези, които се молят на Бога и най-важното живеят с Него, чрез посланието на Светата Църква и Светите тайнства, предават Неговата нетварна светлина и топлина. Пръскат ги и оживотворяват напуканата почва на тази натоварена от грях земя.

Затова и всички подвижници и изповедници на вярата във всички векове сa били посещавани от потоци богомолци с болни души, както за да получат спасителни наставления и душеполезни поучения, но и за да почерпят от тази особена надбитийност и да излекуват раните и пораженията от греха с изцеляващата сила на Божествената благодат, преподадена им вследствие от борбата със старата природа и веянията на бесовете. Така успокоявали неспокойните си умове и изцерявали изтощените си души. Търсили сa тези синове на Светлината, съсъди на Светия дух, за да почерпят вдъхновение „свише“ и да продължат напред. Всички Божии угодници, не просто са били водени, а са били осенени от невидимото присъствие на Духа Светаго. Това е истинското свидетелство на вярата и критерий за лично благочестие, повече от всички останали.

Затова нека не се оправдаваме с теготите от заобикалящите ни, а с духовно мъжество да носим кръста си, като се опитаме да предаваме на другите атмосферата на Небето, за да бъдем достойни да бъдем  истински съслужители Божии и богове по благодат! Само така можем да победим стихиите на света и бесовете на съвремието, които ни пронизват от всички встрани! Амин!