АХ, МОЕ МРАЧНО МОРЕ…

509 0

 Автор: о. Спиридон Василакос

Превод: Константин Константинов

Този морски пейзаж кара мисълта ми да се потопи в нещата, които морето таи. Когато го гледам, си спомням за човешката душа. Те са едни и същи! Като брат и сестра!

И двете имат дълбочина, ширина, светли и тъмни места, познати и непознати участъци. Много пъти те освежават, а понякога те задушават.  Завличат те и те карат да се изгубиш и да загубиш. Морето има плътоядни риби. Душата има душеядни страсти. И двете много пъти те изненадват, когато ти покажат онова, което пазят в себе си.

В морето пътуват малки и големи кораби и лодки. В душата се движат значими или незначими за нея лица, събития, които я бележат малко или много, прости или поразителни моменти, положителни или отрицателни  преживявания. Много от тях продължават пътуването си, някои се връщат назад, други потъват, изчезват както корабите. Много  морета са открити, имат хоризонти, притеглят те да попътуваш с тях, привличат те, омайват те както някои човешки души. Много души са затворени, недостъпни, без въздух, блатясали както някои морета. Кой може да преодолее душата и морето?

Само Онзи, на Когото Му харесва да ходи, да седи, да се таи, да поучава и в душата, и в морето. Онзи, Който, ако се наложи, ще му заповяда и ще го успокои. Някога морето Му даде храна от своята утроба. Сега Той Самият дава: дава като храна Своите Тяло и Кръв, не на морето, а на сестра му… душата!