БАГРИ ОТ ПАЛИТРАТА НА РАЯ

403 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Красива си, когато мога да приема като съвършенство твоето несъвършенство и да правя това до смърт. В крайна сметка това обичаме в другия. Не само да не ме безпокои несъвършенството ти, но в очите ми изглежда като превъзходно съвършенство. С едно такова отношение на взаимно приемане  мъжът и жената градят стъпките си към царството небесно.

Не се безпокой, ако чувстваш, че си ниска или пълна, с някакъв белег или недъг. Ти си прекрасна в очите на Бога и за някого си всичко най-красиво, което съществува на света. Ако не си  намерила този човек, ще го намериш, а и да не го намериш, съществува Онзи, за Когото си всичко — Женихът Христос.  В огледалото на Рая несъвършенството се преобразува в съвършенство, защото Творецът може да усъвършенства всичко.

Не се безпокой за своя външен вид и не се опитвай да правиш промени за пред хората. Остани в своята автентичност и вътрешна красота, която ще усъвършенства и външната ти красота. Не виждаме красотата, но я помирисваме, както цветята. Какво е определението за красиво? Ние нямаме отговор.  Красотата се преживява в сърцето, а не в списанията. Да не те занимава  въпросът дали и как можеш да се покажеш на плажа така, както си. Можеш ли да съзреш Христос с твоето вътрешно присъствие? Можеш ли да обикнеш? Да простиш? Тогава си най-красивият човек на света. Една красота, която няма светски гримове, а багри от палитрата на Рая.

***

Адът не е отсъствието на някаква емоционална любов, а на Христос.

Да не забравяме адската любов. Съществува любов към страстите, която убива, но и любов, която просветява и освобождава. Нужно е внимание, когато изричаме тази дума. Повечето хора отъждествяват любовта с едно чувство, докато любовта е Христос, Самата Му Личност. Затова казваме, че Бог няма просто любов, а е любов.  Христос е любов и само чрез тази връзка на любовта човек се възпълва. Другите видове любов ги пояжда смъртта.

Да не казваме  „Обичам те”, без да гледаме небето и лицето на Господа, защото тогава любовта, която чувстваме, няма да продължи, не може да издържи и няма да стъпи на здрава основа, за да се задържи.

Има смисъл не просто да обичаш, а по какъв начин обичаш. Там е скрит пътят на любовта. Тоест как любовта, която чувствам, да съществува завинаги и как да не я докосне смъртта.  Ще попиташ къде съществува това „как”? Отговорът е един: при Разпнатия…

На кръста любовта получава своя истински смисъл. Там се възпълва, и докато ти си мислиш, че на кръста любовта умира, тя всъщност оживява във вечността и накрая намира своето възпълване в  Господнето лозе.