Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Любовта означава да уважаваш миналото и доверието, което другият ти дава. Любовта означава да можеш да простиш и да помагаш на другия да се поправи и да се развие, а не да го прострелваш на всяка негова погрешна стъпка. Любовта означава да прегръщаш дори ранения момент на другия и да го преобразяваш изцелително с Божията помощ.
Любовта означава да уважаваш безукорно личността и духа на другия. Любовта означава да уважаваш свободата на другия, дори и в края на една връзка. Другият иска да си тръгне? Ако го обичаш истински, му помогни да го направи. Любовта означава да изтриеш сълзата преди да се търкулне във въздуха.
Любовта означава да даваш твоя въздух и ако се наложи да се лишиш от него. Любовта означава да виждаш другия да лети и да не се опитваш да го хванеш или да го накараш да спре, а да се наслаждаваш на гледката с отворените криле и да го увещаваш да се изкачи още по-високо.
Любовта означава да изпитваш щастие от щастието на другия. Любов е когато другият се усмихне за нещо, което е постигнал, ти да ставаш огледалото на неговата радост. Любов е да оставиш другия да плаче и когато избухне в плач, да му изцелиш крилете, за да лети отново и отново. Любов е да ставаш щит във война и ако е нужно да отдадеш и живота си. Любовта означава да си там преди другият да ти каже: „Ела!”.
„Истинска любов е да ставаш стъпало, за да може другият да се изкачи високо дори и неговото стъпване да е смъртоносно“.
Истинската любов е да виждаш другия и да искаш да е последната гледка, която ще съзреш преди да свърши сънят на живота ти.
Всичко това извира не от философии или сантиментализъм, а от една конкретна личност, която няма само любов, а е любов и тази любов е стигнала до смърт. Христос.
Всички прояви и изрази на любовта в живота трябва да имат някои черти: безкористие, жертва, свобода. Ако изразите на любов нямат тези съставни елементи, плодът на любовта ще рухне.
Да не забравяме, че Христос не спасява само за това, което говори, а за това, което е… Той е Богочовекът Господ и всеки човек е член на тялото Му. Да последвам същия път не е задължение, а любовна жажда за спасение. Трудна дума. За да кажеш „Обичам те!”, трябва да си готов да умреш. Това направил Той. Това да се опитаме да направим и ние с Неговата помощ.
***
Животът е хубаво хоро, но забравяме, че Христос води хорото. Той задава ритъма, стъпките, пулса. Ние Го следваме, докато завършим цялата песен на живота. Да го изиграем с Неговите стъпки, Той ни води напред, Той знае. Ние следваме стъпките Му. „Който иска да върви след Мене“: вдигам ръка и влизам в хорото. Гледам Го и се включвам, жертвайки се. Както направил и Той в деня на Своето Рождество. Дойде като влюбен, защото се влюби в мен, взе мен, за да ме спаси от трагичността на смъртта. Даде ми кръщелната одежда и така аз с радост ставам част от хорото. Ще Те последвам, Христе мой, ще Те последвам сляпо, защото имам доверие на Твоите стъпки, защото зная, че каквото и да стане, ще стане по Твоето снизхождение. Дори и да виждам пропастта пред мен, няма да се уплаша, защото зная Кой си и къде ме водиш.
Играхме на кръщението по време на „Елици во Христа“, играхме на бракосъчетанието хорото на Исаия. Тайнствата завършиха с хоро. И отпред бе Евангелието. Влязохме в хорото, смеейки се, радостни от благодатта. Ще изиграем всички песни, независимо дали са тъжни или радостни. Всичко това, докато дойде часът на последното хоро, когато ще се молим да блесне храбростта на добродетелите, които развихме с Неговите повели.
Той се влюби в нас без предпоставки, въпроси, сделки, схеми, логика и дойде да ни постави на небесен трон. Как ще отговорим? В това хоро ще станем спътници. Знаем, че във връзката на влюбените може да има падения. Тук разликата е, че едната страна винаги прощава, защото любовта ù винаги всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява, никога не отпада. Нека не се съпротивляваме на тази любов, да кажем голямото „Да” и да последваме стъпките на хорото, за да станем участници в хорото на светците.
