Автор: прот. Александър Шаргунов
Източник: pravoslavie.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днес честваме паметта на светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян. Майка им, преподобна Теодотия, възпитала синовете си във вяра и благочестие, предавайки им пламенната си любов към Бога. Заради този свой подвиг тя е прославена от светата Църква. След като станали изкусни лекари, двамата братя получили благодатния дар да лекуват болести със силата на молитвата, като от никого не вземали отплата за изцеленията. Почитта им се разпространила в Русия още в древни времена. Към тях се отправят молитви не само за избавление на хора и животни от телесни недъзи, но и за запазване на християнския брак, за преуспяване на децата в учението.
Има един епизод от житието на светите безсребърници, който заслужава особено внимание. Една жена, изцелена от тежка болест по молитвите на светите братя, отишла тайно при Дамян и го помолила да приеме поне три яйца — в името на Отца, Сина и Светия Дух. Чувайки името на Светата Троица, безсребърникът не посмял да ѝ откаже. Но Козма, научавайки, че брат му е нарушил техния строг обет, толкова се огорчил, че оставил завещание да не го погребват близо до Дамян. Скоро след това дошло времето Козма да се престави в Господа. Когато не след дълго починал и Дамян, хората не знаели как да постъпят, защото братята били неразделни в земния си живот. Тогава, по Божия воля, станало чудо: една камила, която светите братя някога изцелили от бяс, дошла и проговорила с човешки глас, уверявайки ги, че трябва да погребат Дамян близо до Козма, понеже той приел дара на жената не заради награда, а заради Божието име.
Каква красива и същевременно необичайна история! На първо място, не е ли твърде строга отсъдата на свети Козма спрямо неговия брат? И второ, чудото с камилата. Не е имало някакъв по-обикновен начин да се извести на хората какво означава привидното отстъпление на свети Дамян от неговия обет? По този начин Господ иска да ни напомни, че най-важното нещо в живота е всецялото доверие в Неговия промисъл и че коренът на всяко зло във всички времена е мерзкото, по думите на апостол Петър, користолюбие. Помните ли историята за Анания и Сапфира от книга „Деяния на светите апостоли”? Заради това, че лицемерно укрили от Църквата част от стойността на продадения от тях имот, Господ ги осъдил на скоропостижна смърт. Защото излъгали не човеци, казва апостол Петър, а Бога (вж. Деян. 5:4). Било им дадено да узнаят какво е благодатта на Светия Дух, но те — още в самото начало на Църквата — предпочели земните пред небесните съкровища. Светите Козма и Дамян също по необичаен начин вкусили и видели колко благ е Господ и приели тази Божия милост като заповед за цял живот: „Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:8). Ето защо изкушението на праведния Козма било толкова силно, дори до смърт.
Светите Козма и Дамян са наречени от Църквата безсребърници и чудотворци. Те са останали безсребърници докрай, до пълно отдаване, и затова са чудотворци. Там, където почиват, животът се преобразява. И дори камилата, подобно на старозаветната ослица, възвестява волята Господня.
На празника на светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян чуваме напомнянето на Църквата за най-важната тайна в човешкия живот — тази, която била явена на богоизбрания народ, докато шествал в пустинята. Тази, за която, преминавайки през огнените скърби на живота, ние никога не бива да забравяме. Господ нахранил Своя народ там, където нищо не пониквало, с манна, слизаща от небето. Но ги предупредил, че тази храна никога няма да оскъднее, ако я събират само за един ден, без да се грижат за следващия. Ако обаче не Го послушат, те щели загубят всичко. И тези хора се убедили, че манната от небето, останала за следващия ден, изгнивала. Не подлага ли Господ на тление именно поради тази причина всичко земно, включително и храната?
Нека се помолим на светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян да ни изцелят от болестта на многогрижието, която е толкова пагубна за нас. За да се научим със същото упование, с което приемаме от ръцете на Господа ежедневния си хляб, едновременно да приемаме и онази нетленна храна, онзи аромат на живота, за който Той ни е създал със Своята любов.
