БЕЗУМСТВО ЛИ Е СЛОВОТО ЗА КРЪСТА?

3369 0
za-krusta

Автор: Деян Петров

СЛОВО ЗА ОСМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
Св. Свщмчк. Ермолай и другарите му
Св. Прпмчца Параскева Римлянка

„Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“
(1 Кор. 1:18)

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Днешното Литургийно Свето Евангелие повествува за оня тежък миг в живота на Иисус веднага след като Св. Йоан Кръстител, най-големият сред човеците, бил жестоко убит, според пиянската прищявка и празното обещание на един позорен, безнравствен цар. Кръстът, смъртта и саможертвата винаги съпътствали нашия Господ в земния му път, но за първи път страданието и смъртта – незаслужени за праведника били толкова истински, близки и неотвратими. Светият Йоан посветил целия си живот на пост, молитва, призоваване към покаяние и проповед за приближаващото Небесно Царство бил затворен, измъчван и после убит. Иисус Христос вършел същото и Го очаквала същата участ. Той знаел това. Едновременно имал силата да заповядва на небесните и земни сили, покорявали Му се демони, ангели се надпреварвали да Му служат, природните стихии слушали гласа Му и се смирявали.

Какво направил Иисус обаче в този тежък, болезнен момент? Изпаднал ли в справедлив гняв, сринал ли с основи царския палат, избил ли всички виновни, начело с Ирод, Иродиада и Саломе, че и тези случайно попаднали на пътя Му в този миг? Ние сме свикнали, от филмите, от книгите, от живота около нас да очакваме точно това, да уважаваме и дори да се възхищаваме от такова „геройство“, да го считаме за израз на сила. Иисус обаче стори друго, с което отново засвидетелства кой Е всъщност и ни даде пример – Той се оттегли на пусто място с кораб насаме, за да се помоли и после, когато хората Го последваха, направи три неща.

Първо, излезе вън и ги видя. Не се скри в уединението и страданието, в обидата или гнева на праведния. Излезе и ги видя. Можем само да си представяме какво е изпитвал като човек нашият Господ – болка, знание за предстоящото бъдеще, четял е в сърцата на всички около Него, знаел е и за предателите, и за насилниците, за всички грешници, за болните и страдащите – телом и духом, но всички те, от които част сме и ние сега, в този век, и смили се над тях и изцели болните им.

Това е второто, което направи. Изцели болните им! Помилва страдащите, утеши скърбящите, успокои безумците – всички нас. Защото през живота си всеки от нас е бил и страдащ, и скърбящ, и безумен – често боледуваме и душевно, и телесно. Но както Господа изцели всички, така и за всеки винаги ще намери сила, място и време, за да помогне, затова е и нашето упование, затова е и нашето безстрашие и постоянство – защото Бог ще ни изцели, както и когато е най-добре за всеки от нас.

И после, третото, което направи, бе да ги нахрани. Не просто да задоволи глада им, да отговори на нуждите им, но даде храна на душите и телата им, даде пример, как бидейки с Него никога от нищо няма да имаме нужда. Не в разкош и разточителство, както често описваме желанията си, но в изобилие и точно както ни е нужно – с хляб и риба ги нахрани, но с пет хляба и две риби, за пет хиляди души, без жените и децата и с дванайсет пълни коша с къшеи остатък. Това е истинското изобилие и щастие – да има достатъчно за тези около теб, да има, когато си в нужда и да е задоволено тялото ти, когато сърцето го води по пътя към Бога. Това е истинската насита, иначе все ще ходим гладни, с празни сърца и все ще сме недоволни, все ще ни е малко.

Така, в оня ден Иисус преживя своята малка Голгота и даде пример на учениците си, на хората около Него и на всички християни за това що е кръст и как трябва да се носи той. Защото часовете с пирони в ръцете и краката под палещото слънце, когато вече няма връщане назад и краят е близо, са тежки, но преди това има унизителен и несправедлив процес, изоставяне от най-близките, бичуване, оплюване от познати и непознати и мъкнене на непосилното бреме на кръста, върху който предстои да намериш смъртта си. Безумство! – би възкликнал някой. Но безумство само за ония, които гинат!

Защото за нас, възлюбени в Христа Бога братя и сестри, за нас, които се спасяваме, кръстът е сила Божия! Кръстът – страданията, смъртта дори, но смърт за света е всъщност път към Живота Вечен, вход през Вратата – Христос! С кръста Св. Свщмчк. Ермолай кръстил Светия целител Пателеймон, чиято памет ще празнуваме утре, с кръста те двамата и техните състрадалци – свещеномъчениците Ермил и Ермократ, чиято памет честваме днес, изповядали вярата си и загинали за нея, пак с кръста Светата Прпмчца Параскева Римлянка днес празнуема извършила редица чудеса в страданията си и дори обърнала към вярата самия император, нейния мъчител. С кръста и словото за кръста Бог ни дава сила и ни води към спасението ни, затова нека благодарим, да се радваме и веселим, когато сме в изпитание, защото ако искаме да сме причастни на Бога в ликуването и вечния живот, ще сме причастни и в болката и страданието и като изпитваме такива болки и страдания всъщност приближаваме ликуването и радостта! Безумно ли звучи?

Нека отговорим с кръста, кръста на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, кръста, на който като се качим, се приближаваме към Божието Царство, кръстът, стълбата към небето. Амин!