Безцелното пътуване из интернет-пространствата е изключително опасно

1887 0
internet-1

Автор: йеромонах Лука Григориатски
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева

Света Гора продължава да публикува цикъл от интервюта със съвременни атонски старци. Днес публикуваме началото на беседата с един от най-известните атонски богослови, населник на манастира Григориат, йеромонах Лука. Отец Лука е известен като автор на множество публикации в периодичния печат и на няколко книги. Сред тях с особена известност се ползва неговата монография „Диоскор и Север. Ересиарси-антихалкидонци”.

‒ Каква е целта на монашеския живот?

‒ Целта не само на монашеския живот, но и на живота на всеки човек – това е обожението. За това свидетелства светителят Атанасий Велики: „Бог стана човек, за да стане човекът Бог”. За това в Свещеното Писание Сам Господ казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”; „Бъдете свети, защото Аз (Господ, Бог ваш) съм свет”. Много места в Евангелието, в Деяния на светите апостоли и Посланията ни говорят, че целта на човешкия живот е обожението. Именно за да стане тази цел постижима, се е въплътил Спасителят.

Чрез Тайнството на Светото Кръщение човекът става част от Тялото Христово, а чрез Евхаристията може да достигне обожение.

Монашеството в най-голяма степен благоприятства за постигането на целта на човешкия живот. Това е свързано с факта, че животът на монаха е живот в покаяние. Монашеството е тайнство на покаянието.

От момента, в който даваме монашески обети, нашият живот става непрестанна жертва на Бога. Ние сме призвани да посветим на Господа всичките си сили, да отдадем целите себе си без остатък. Единственото желание и стремеж на монаха е винаги да бъде заедно с Христос.

‒ Какво може да попречи за постигането на тази цел?

‒ Главната причина, която отблъсква младите хора от подвижническия живот – това е духът на осветскостяването. Този дух не им дава да възлюбят Господа с всички сили на душата си, да пожелаят да бъдат заедно с Бога, каквото и да се случва.

Някога, когато духът на „мира сего” още не бил проникнал толкова дълбоко, християните възпитавали децата си в обстановка на благочестие.

Децата виждали как родителите посещават богослуженията, молят се, правят земни поклони, изповядват се… За възпитаващите се в такава духовна атмосфера деца е било много по-просто да встъпят в пътя на християнския живот.

Да се вгледаме в житията на светиите: повечето подвижници са били възпитавани от благочестиви родители. Особено впечатление ми е правило житието на преподобния Серафим Саровски. Веднъж, когато свети Серафим като дете боледувал, неговата майка Агатия изнесла болното момче на двора, докоснала го до чудотворната икона на Божията Майка Знамение и покровът на иконата го осенил. Хората са имали искрена и чиста вяра!

‒ Може ли монахът да се ползва от съвременните постижения на техниката (мобилните телефони и интернет)?

‒ Единственото и задължително условие за това е благословението на неговия духовник. Без това благословение използването на интернет, мобилните телефони и други съвременни технически средства е опасно.

От древните Патерици и Отечници ясно се вижда, че използването и на най-невинните и безобидни предмети без благословение може да бъде вредно и дори опасно за монасите.

Всъщност коренът на злото не е самата вещ или техническо средство, а в липсата на послушание. Можем да посочим много примери на монаси, които самочинно са използвали едни или други предмети и поради това са претърпели истинска духовна катастрофа.

Мобилните телефони и интернет неслучайно са особено опасни за монасите. Именно тези технически постижения често водят до разсеяност на ума. А подобно състояние е напълно несъвместимо с целите на монашеския живот. Нали според учението на светите отци монахът чрез молитвата и подвижническия живот е призван да държи своя ум в сърцето си!

За интернет не мога да кажа нищо конкретно, тъй като в манастира нямаме. Но очевидно е, че потопяването във „всемирната паяжина” води до разсеяност на ума. Крайно опасно е продължителното, многочасово пътуване из интернет-пространството без някаква конкретна цел.

Но ако има благословение на игумена и внимателност от страна на самия монах, на когото е възложено послушание да намери или да направи нещо в интернет, работата в мрежата е възможна.

Но в нашия манастир интернет няма. Нашият игумен [архимандрит Георги (Капсанис)] не благослови използването му. Много голяма е опасността, на която се подлага всеки, използващ мрежата. Много монаси не успяха да противостоят на това изкушение.

Що се отнася до миряните, то и за тях е вредно многочасовото празно, безцелно блуждаене из пространствата на интернет. Преди да започнем работа в мрежата, трябва да си поставим конкретни задачи, които е необходимо да решим, и да не се отклоняваме от тях в една или друга посока.

‒ Доколко целесъобразна е за манастирите благотворителната дейност?

‒ От историята на Църквата знаем примери на монаси, които са се занимавали с благотворителност. Например преподобният Сампсон Странноприемец . Или светителят Василий Велики. Водейки монашески живот, той съчетавал подвижничеството с огромно социално служение.

Но тези примери не изменя на същността на православното монашество, което, за разлика от западното, е исихастко, а не активистко (общественическо).

Задачата на монаха е да контролира своите помисли, да се стреми да се очисти от страстите и да стане съсъд на Благодатта. Ако каквото и да било социално служение пречи на осъществяването на тази главна цел – то няма да донесе полза на монаха (в крайна сметка той ще претърпи духовен неуспех). Няма да ни спасят външните (макар и добри) дела, а нашата любов към Христос, проявяваща се в стремежите към чистота и към главната цел на нашия живот – постигането на обожение.

Социалното служение, при което се забравя главната цел на монашеския живот, не подобава на Православния Изток. Монасите, встъпили в пътя на активното служение на хората, са се спасили не благодарение на своята благотворителност, а благодарение на това, че са направили цялото си служение на ближния част от своето приношение на Господа. Основа на техния живот е било трезвението, очистването на сърцето, стремежът към постигане на обожение. По думите на преподобния Исаак Сирин, „ако си нахранил хиляди хора, но не си очистил душата си от страстите, не си придобил нищо”. Какъв смисъл има да се разпиляваш в множество грижи, ако при това оставяш душата си духовно бедна?

Православното монашество е исихастко монашество. Общественическо монашество в нашата Църква няма.