БЕЗЧУВСТВИЕТО КЪМ ГРЕХА

421 0

Автор: митрополит Ефрем Кириакос

Източник: pravmir.com

Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца,  и Сина, и Светия Дух. Амин.

Чухме, възлюбени, евангелската притча, известна под името „притча за богаташа и бедния Лазар”. Господ Иисус Христос често говори с притчи, много често не говори директно, защото иска слушателят да се замисли над думите, които чува. Човекът, който не разсъждава, не може да извлече полза от това, което чува! Това е добре известно на психолозите. Човекът, който не се вслушва и не приема в себе си онова, което чува, не може да осмисли думите и да ги приложи. Затова Господ Иисус Христос много често говори с притчи, с разкази, и така се е появила историята за богаташа и бедния Лазар.

Мисля, че всички вие сте запознати с тази история, затова не е нужно да я разказваме с подробности. Онова, което привлича вниманието ни в този евангелски разказ, е, че Господ дава име на един от неговите герои и го нарича „Лазар”. На иврит думата „Лазар” буквално означава „Бог е моята помощ”. Лазар е оня беден човек, който лежи до вратата на богаташа и е лишен от всякаква „човешка помощ”. Той не притежава пари и имущество, на които да разчита. Той има единствено Бога за свой помощник. И е петимен да се нахрани с трохите, които падат от трапезата на богаташа. В същото време богаташът се радва ежедневно на своите пари и храна. Тази ситуация се променя след смъртта, както научаваме от притчата, защото когато Лазар умира, ангелите го отвеждат в лоното Авраамово, т.е. в рая, а след смъртта си богаташът, по думите на Евангелието, е погребан и отива в ада.

Човек може да се запита какво е сторил този богат човек, че да отиде на мъки. Дали не е причинил някакво зло на Лазар? Не, той не е причинил зло на Лазар, не му е сторил нищо, не му е казал нищо. Вие знаете, че богатите хора се наслаждават на своето богатство и много често не причиняват зло на другите. Следователно каква е грешка, която е допуснал този богаташ?

Голямата грешка или провинение на богаташа, заради което той  отишъл на мъки, е, че близо до него, непосредствено до него, имало един беден човек и той не го забелязал. Той не го видял. Той не проявил никакъв интерес към него. Именно това е големият ни грях по думите на нашите светии — че не забелязваме своя изпаднал в нужда брат, че не проявяваме съчувствие към другите! Един велик светец, свети Исаак Сирин казва, че „най-големият грях — това е липсата на чувствителност към греха”. Колко много хора съгрешават, но не съзнават, че вършат грях! В тази притча богаташът не осъзнавал присъствието на бедния Лазар до себе си. Това е неговият грях: липсата на чувствителност. Това е най-големият грях. Ако тази седмица прочетете статията за духовната безчувственост в (списанието) „Ал-Нашра”, ще разберете, че когато човек изпадне в безчувственост, това означава, че е престанал да бъде човек.

За това се разказва в притчата за богаташа и Лазар. В нея се казва още, че когато Лазар отишъл в лоното Авраамово, в рая, и изпитвал блаженство, а богаташът отишъл в ада и търпял мъки, между двамата, между рая и ада имало голяма пропаст. Каква е тази пропаст? И може ли тя да бъде преодоляна? Богаташът помолил Авраам да дойде и да разхлади езика му с малко вода, но това било невъзможно. Също така той го помолил да изпрати Лазар на земята, за да разкаже на братята му и на семейството му какви мъки търпи тук, но Авраам отговорил, че това също е невъзможно, защото, възлюбени, след смъртта няма покаяние. Тук, на този свят, Господ ни дава възможност да се покаем и да изповядаме греховете си и ако не го направим, то ще трябва да отговаряме за делата, които сме извършили в този живот. Трябва да слушаме Господа и да правим това, което Господ ни заповядва, и тогава няма да са ни нужни чудеса, за да повярваме! Вярата идва от сърцето! Когато човек израсне в християнско семейство, ходи на църква със своето християнско семейство, слуша евангелското слово, а след това се старае да живее съгласно Божието слово, той ще бъде спасен и ще има мир както на този, така и на другия свят. Амин.

Проповед, произнесена на 31 октомври 2010 г. в храма Св. безсребърници Козма и Дамян” в Батрун, Ливан.