Беседа във Втората неделя на Великия пост

1896 0

Автор: Св. Юстин Попович

Източник: www.svetosavlje.org.

Превод: Татяна Филева

Това е пътят, по който и ти, и аз вървим към Възкресение. Да, и ти, и аз вървим към възкресението и на тялото, и на душата. Затова постът е така чудесен и целият води – къде? Към Възкресение. А това какво значи? Възкресение е победа над смъртта, Възкресение е победа над греха, Възкресение е победа над дявола! Това е постът.

В една дивна стихира тези дни пеехме и се молихме: Да вървим след Спасителя на нашите души, Който ни показа победа над дявола чрез поста. Постът е победа над дявола. Това е благата вест, която Господ ни е дал и ни е показал. Искаш ли победа над греха, искаш ли победа над твореца на греха, над самия дявол? Ето ти поста, казва Спасителят! Да, с помощта на поста ти ставаш най-големият победител в този свят. Кой е победил дявола, кой, освен Господ Христос?

Никой друг. Затова Той е Спасител на света, защото само Той, Бог, е по-силен от дявола. Всичко друго е по-слабо от него. И ние, следвайки Го, всъщност винаги вървим след Победителя, Който ни дава победа над дявола, над всеки дявол, който ни напада, за да ни въвлече в грях и смърт.

Безсмъртно същество – това е човекът. Господ е дошъл в нашия земен свят, за да очисти нашия грях, да ни даде сили и средства и ние да направим същото, да направим същото заедно с Него, водени от Него, вървейки след Него. Какво са човешките победи? – Нищо! Всички човешки победи са поражения, ако не побеждават смъртта. Какво са всички победи, които много царе, владетели и силни на деня на този свят са извоювали и извоюват? Какво са европейските войни: първата, втората, третата, десетата, петдесетата – какво? Какви поражения! Поражение до поражение, а не победа.

Гинат хората, измислили войните и убийствата като средство да победят злото в този свят.

Само Бог и Божията сила могат да победят злото в света. Само Бог и Божията сила могат да победят твореца на всяко зло и грях, дявола. Бог е дал тези Божествени сили на всеки от нас, та ние, като разумни човешки същества, като разумни Божии същества, да побеждаваме злото, да побеждаваме дявола с Божествена сила. Ето светия пост, ето светата молитва. Какво са те? Те са Божествени сили, сили, които Господ е оставил и дал на Своята Църква, та ние, тоест всеки от нас, да побеждава в Негово име, да побеждава дявола за себе си. Не заради друг, а заради себе си да побеждава своя грях. Защото всеки твой грях, това е войник на дявола; всеки грях, който ти отглеждаш в себе си, който таиш в себе си, който извършваш, все едно явно или тайно – това е оръжие на дявола, негово страшно, всепобедно оръжие. Всепобедно, докато не се сепнеш и не усетиш, че грехът, който вършиш, всъщност те убива, и ти вършиш самоубийство, извършвайки какъвто и да било грях. Чрез омразата извършваш самоубийство; гневът, гордостта, сребролюбието – всичко това са оръжия, страшни дяволски оръжия, които той ти дава в ръка и чрез които ти сам убиваш себе си.

Дяволът не може да наложи греха на никого от нас, той може само да предлага. Той може да ти предложи меч да убиеш себе си, но не може да те убие, Бог не му дава тези сили. Но, ако ти вземеш от него този меч, ако вземеш сребролюбието, да кажем, или гнева, или завистта, или злодеянието, осъждането, кражбата – ето, ти си взел в ръката си меч и сам го забиваш в сърцето си. Дяволът няма власт и не може да принуди човека към грях, но той има власт само да предлага греха на човека. Той предлага греха и на мен, и на теб. А аз и ти? Аз и ти или приемаме греха, или го отхвърляме от себе си. А това значи: или убиваме себе си, отдалечаваме душата си от Бога, или, отхвърляйки греха, бързаме към Възкресението на Господ Христос, към победата, към последната и окончателна победа над греха, над смъртта, над дявола. Затова, братя, Господ е дошъл в този свят. Затова ни е оставил всичко, затова ни е оставил светия пост, затова ни е оставил светата молитва – за да побеждаваме дявола, който е творец на греха и смъртта.

Какво прави всеки грях с мен и с теб? Помрачава ни. Грехът е тъмнина, той излива от себе си тъмнина. И тази тъмнина залива твоята и моята душа, залива нашето съзнание, залива нашата съвест и ние сме като в бълнуване, като в сън, в нощ, в тъмнина, в мрак. Не знаем какво правим, това е грехът. Всеки грях е пиянство на душата.

А Господ е дошъл в този свят, за да ни даде самата светлина, да ни даде пламъка, да ни даде светилниците и светлините, за да прогоним тази тъмнина. Ето светия пост: това е огромен светилник, стоящ на пътя на нашия живот. Постът низвежда от Небето небесна светлина в твоята душа. Ако е истински пост. Истинският пост е въздържание от всяко зло, въздържание от ястия и храни, но и въздържание от всяко зло и грях. Какво прави молитвата с теб? Тя те издига на Небето и тогава низвежда в душата ти Божествена светлина от Небето. Кои сме ние, какво сме, къде отиваме? Накъде ни водят нашите дни и нощи? За къде бързаме? Искам, или не, искаш, или не, да задържиш този ден да спре, той няма да спре. Той те носи, носи те. Накъде?

Ето, светият пост е пред нас, а ние знаем, че този свят пост ни води към Възкресението на Господ Христос. Това е светлина над светлините! Защото със Своето Възкресение Господ е озарил всички светове с Божествена светлина, озарил е цялото творение, озарил е всички същества, озарил е хората, озарил е нашите души, озарил е звездите, небесата, птиците, растенията, животните, озарил е всички светове и е показал – какво? С това Господ е изказал последната и заключителна тайна на нашето битие, казал е онова, което всеки от нас трябва да знае и да прави. Това е единственото, което остава от нас, всичко друго смъртта открадва и отнася, всичко! А Господ дава това на всички.

Всеки грях е помрачение на душата; а всяка добродетел е преображение на душата. Гордостта е нещо страшно! Гордостта, когато се настани в душата, в моята и твоята душа – ух! – тя прилича на външната тъмнина, за която говори Спасителят в Своето Свето Евангелие (Мат. 25:30). Адът! Гордост, превъзнасяне, самолюбие: знай, че всичко това е твоят малък ад, брате и сестро, знай, че ти носиш ада в себе си. Господ ни е дал лек – лекарство против гордостта е смирението. Смири себе си пред Господа, смири себе си пред братята, пред хората – и тогава божествената сила на смирението ще се излее в душата ти Божествена светлина и ще прогони и разпръсне целия мрак на гордостта, надменността и превъзнасянето.

Сребролюбивият човек не вижда нищо друго, освен купища пари. Не е сребролюбив само онзи, който обича парите и имуществото. Сребролюбец е, да кажем, и ученият, който втренчено се взира в книгата през целия си живот, намерил си е занимание и е забравил за Бога. Това е сребролюбието: то е лъжлив идол, лъжливо божество. Всичко, което човек е обявил за смисъл на своя живот, за свое божество, вместо Истинния Бог – това е сребролюбие, което, на мястото на Истинния Бог, Господ Христос, е обявило за цел на своя живот каквото и да било друго. Това съществува. Ето, ако ти си сребролюбец, тогава не знаеш пътя на живота. Мрак, нощ е покрила твоята съвест, покрила е очите на душата ти: и ти не виждаш правия път, не виждаш смисъла на своя земен живот, не виждаш лекарство за себе си, не виждаш единственото лекарство против смъртта, против твоя ад – покаянието. Да, при сребролюбие покаянието е единственото лекарство пред Господа.

Грехът е помрачаване на нашата душа и съвест; а добродетелта е преобразяване на душата. Постът е постепенно преобразяване на душата. Чрез поста душата се очиства от всяка нечистота, очиства се от всеки грях, очиства се от всяка страст. Постът е това неизбежно изкореняване, с помощта на молитвата и всички останали подвизи, изкореняване от нашите души на всички наши лоши черти, на всички лоши навици. Ако преди поста си оставял езика си да говори безсмислени, празни думи или лъжи, постът е, за да се преобрази твоят език, да поставиш разума над езика си. Същото направи с очите, с ушите, с цялото си същество. Престани с греха! Това е постът, това е истинският пост. Ако си осъждал, престани да осъждаш; ако си крал, престани да крадеш, ако си се карал, примирявай се бързо, докато още си на пътя на живота (Мат. 5:25), за да не те завари смъртта нощем, а ти да си във вражда със своите съседи. Тежко ти тогава! Тази свада е примка за теб, която те влачи право към царството на свадата, греха и дявола, към ада. Благият Господ да ми даде всички средства, за да прогоня всеки грях от душата си.

Какво е завистта? Завистта е страст, толкова силна страст, че предава и Господ Христос. От завист евреите предали Господ Христос, от завист (Мат. 27:18)! Не казвай, че това е малък грях. Дяволът, дяволът измамил Адам и Ева от завист, завидял на Божиите творения, на боголиките Божии творения, на първия човек и първата жена, от завист ги повалил в грях, предложил им страшен грях. Аз днес ще завиждам, утре ще завиждам, и така завистта ще остане в мен. Но знай, че чрез завистта в теб е останал твоят убиец, в теб е останал твоят ад, в теб е останал твоят дявол. Защото грехът никога не идва сам. Господ казва, че след всеки грях върви дяволът. И ти, когато пуснеш, който и да било грях в душата си, когато вършиш какъвто и да било грях, знай, че дяволът вече е ошетал в твоята душа. Не си сам, той те води. Къде? В смъртта, в смъртта! Къде? В ада, във вечните мъки! Постът – светият пост, молитвата – светата молитва, всичко това води към Възкресение, към победата над греха, над дявола, над смъртта.

И ние днес, тази втора Неделя на светия пост, честваме един от тези велики победители, честваме Свети Григорий Палама, архиепископ Солунски, велик Божи подвижник, велик борец за Православието, за Христовата светлина. Той е този, който цял живот е следвал нашия Спасител с пост, молитва и всички други добродетели, побеждавал е всички дяволи, всички грехове, всички страсти на този свят, пораждал е светлина у всички души, които са били около него, и днес живее чрез своите свети писания. Такъв е всеки Светия. Какво е всеки Светия? Нищо друго, освен непрестанен ревнител за Христовите заповеди в този свят, нищо друго, освен изпълнител на всички Божии заповеди. А всяка добродетел поражда Небесна, Божествена светлина в душата на човека.

Божиите светии са тези, които чрез светите добродетели са прогонили от себе си всяка тъмнина на греха, всеки мрак, всяко демонско помрачаване, всеки ад. Ето защо всеки Светия винаги се изобразява така, сякаш от него струи светлина, а около главата му има ореол. Всичко в него свети, мислите му светят и просветляват, а неговата глава, неговото същество излъчва светлина, цялото му същество излъчва светлина. Очистил е и тялото, и душата си от страстите, от мрака, от помрачаването, и от него се излива светлина. Такъв е Григорий Богослов, такъв е Свети Григорий Палама, такъв е Свети Василий Велики, такива са всички Светии, от първия до последния. И всички те са тук, с нас, в Христовата Църква, те са нашите живи възпитатели, наши съвременници. Светиите не умират. Човешката душа не умира, откакто Господ е възкръснал. И нашето тяло ще възкръсне в деня на Съда. Всички те са наши живи съвременници, те ни помагат. Всички ние представляваме едно Тяло Христово, Христова Църква; и Светиите ни помагат и ни водят по пътищата на светите евангелски добродетели.

Това е Григорий Палама, великият подвижник, който ни води към Възкресението на Господ Христос, води ни към всички победи над греха, над смъртта, над дявола. Той е опитен, има сила, има мощ. От Господа е получил, получава и раздава на всички нас. Всеки от нас да пости с истински пост. Истинският пост е въздържание от всеки грях, въздържание от всяка страст, въздържание от храна, за да не се гордее тялото и да не пламтят страстите в него, но с вяра, въздържайки се от храна, да принуждава себе си и към въздържание от всяко зло.

Ние, тоест всеки от нас, да спасяваме нашата душа пред Господа, Който ни е оставил поста като победа над дявола, за да стигнем с радостни души до Възкресението на Господ Христос. Да възкръснем заедно с Него от всички смърти, окончателно и завинаги да победим всички грехове в себе си, всички страсти и всички дяволи, за да можем с всички Светии да славим на земята и на небето Него, Чудесния и Незаменим Бог и Господ Иисус Христос, Едничкия Спасител на хората във всички светове. Амин.